Търси

Vatican News
Журналисти по време на работа Журналисти по време на работа  (ANSA)

„Дойди и виж“: послание на папата за Световния ден на Социалните комуникации

В посланието си за 55-тия Световен ден на Социалните комуникации на тема „Дойди и виж“ (Йоан 1, 46). Да комуникираме, срещайки хората където и каквито са“, Франциск предупреждава за риска от една информацията, която винаги е еднаква, призовавайки да се отиде там, където „никой не отива“, а не да разказваме за пандемията само чрез очите на по-богатия свят.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Призива „дойди и виж“ е метода на всяка истинска човешка комуникация. Тази е сърцевината на Посланието на папа Франциск за 55-тия Световен ден на Социалните комуникации на тема „Дойди и виж“ (Йоан 1, 46). Да комуникираме, срещайки хората където са и каквито са“, което бе публикувано днес, 23 януари, в навечерието на литургичния празник на свети Франциск Салски, покровител на журналистите. Денят ще бъде честван през май 2021 г. и за първи път е отбелязан през 1967 г. Следователно първото послание за този Ден е подписано от папа свети Павел VІ. Този ден на молитва и ангажимент за социалните комуникации е въведен в Църквата от Втория ватикански събор, с Декрета Inter mirifica.

„Дойди и виж“: така се комуникира християнската вяра

Следователно папското послание съдържа онази покана, която Филип отправя към Натанаил - „Дойди и виж“, както ни разказва откъса от Евангелието според Йоан, вдъхновил темата – и не възнамерява да предложи разсъждения, а „едно директно познание“. „В продължение на повече от две хиляди години - подчертава Папата - това е верига от срещи, които предават очарованието на християнското приключение“. От друга страна, „при комуникацията нищо никога не може напълно да замести това лично да видиш нещата“. Затова за всеки „комуникативен израз“, който иска да бъде честен, папата отправя поканата: „елате и вижте“ необятната комуникативна галактика на днешния ден, от вестниците до мрежата, но също „обикновената проповед на Църквата“ или „политическата или социалната комуникация“". Ето защо Франциск отделя голямо внимание на риска от „предварително изфабрикуваната и винаги еднаква комуникация“, без „никога да се излиза на улицата, за да се срещнат хората и да се проверят фактите. По-специално, в контекста на пандемията, папата призовава да бъде разказан също живота на най-бедните населения.

Извън презумпцията на „това вече е познато"

В посланието на папата силна тежест има динамиката на това „да се отправиш със страст и любопитство“, да излезеш от удобната презумпция на „това вече е познато“. Навлизайки в живата актуалност, папата предупреждава за риска от свеждането на комуникацията до „фотокопирни вестници“ или до „съществено еднакви телевизионни и радио новини“, където разследванията отстъпват място на „предварително скалъпената информация". Информация, която - припомня той - „е все по-малко способна да схване истината на нещата и конкретния живот на хората и не знае вече как да долови нито най-сериозните социални явления, нито положителните енергии, които се отделят от основата на обществото". Следователно за Франциск „издателската криза рискува да доведе до натрупване на информация в редакциите, пред компютъра“, „без да бъдат износени подметките на обувките““.

Капаните и възможностите на мрежата

„Ако не се отворим за срещата – продължава папата – ще останем само външни зрители, въпреки способността на технологичните иновации да ни поставят пред една увеличена реалност, в която ни изглежда, че сме потопени“. Ето защо – откроява папата – всяко средство е полезно, единствено ако пусне в обръщение информация, която иначе не би циркулирала“. По-специално папата се спира на възможностите и капаните на мрежата. „Мрежата със социалните медии –продължава папата - може да умножи капацитета и скоростта на разпространението на новините - например при спешните ситуации - и следователно да бъде едно „изключително средство“. Всички – посочва Франциск – можем да станем свидетели на събития, които иначе биха били пренебрегнати от традиционните медии, и да откроим повече истории, дори положителни“. Съществува – отбелязва – риска от една лишена от проверка социална комуникация: не само новините, но също изображенията могат да бъдат лесно манипулирани, понякога само по причина на един „банален нарцисизъм“. „Това критично съзнание –казва папата – подтиква не за демонизиране инструмента, а към по-голяма способност от разграничаване“, с отговорност за разпространеното съдържание и „контрол, който можем заедно да упражняваме върху фалшивите новини, разобличавайки ги“. Всички ние – настоява папата – сме призовани да бъдем свидетели на истината: да отидем, да видим и да споделим".

Пандемията и двойните сметки

Хоризонтът на пандемията, която повлече света в началото на 2020 г., бележи силно папското послание. Съществува риска – предупреждава папата - тя да бъде разказана, така както и всяка друга криза, „само през погледа на по-богатия свят“, от воденето на „двойни сметки“. В този смисъл мислите на Франциск се насочват към въпроса с ваксините и лечението, към риска от изключването на най-бедните народи. „Кой ще ни разкаже - пита папата – за очакването на изцелението в най-бедните села от Азия, Латинска Америка и Африка?“. Това е опасност, която засяга и „света на най-облагодетелстваните", където „социалната драма на семействата, озовали се неочаквано в бедност, остава до голяма степен скрита". Следователно икономическите различия рискуват да маркират реда на разпространението на ваксината срещу Covid, с бедните, които винаги са на последно място и „правото на здраве е принципно утвърждавано, но се изпразва откъм реалната му стойност“.

Благодарност към журналистите, разказващи за забравени войни

От сърцето на папата се издига благодарност за смелостта на толкова много комуникационни оператори. Заслуга е на журналистите, операторите и монтажистите, които често рискуват в работата си, „ако днес - казва той - знаем например за тежкото състояние на преследваните малцинства в различни части на света; ако са били разобличени много злоупотреби и несправедливости срещу бедните и срещу творението; ако са разказани толкова много забравени войни”. Бихме обеднели – отбелязва той – ако тези гласове днес бъдат заглушени.

Комуникация с очи, с тона на гласа и с жестове

„“Дойдете и вижте“ беше и е от съществено значение“, посочва още папата в посланието. „Ние не общуваме само с думи, а с очи, с тона на гласа, с жестове“, твърди Франциск, позовавайки се на голямата тежест, която невербалната комуникация има в опита ни от реалността. Голямото привличане, упражнено от Исус, се дължи на истината на проповядването му, но ефективността беше неотделима от неговия поглед, от неговото поведение и „дори - отбелязва Франциск - от мълчанието Му“. В Него - въплътеният Логос - Словото стана „Лице“.

Удивлението и празното красноречие

В Посланието, адресирано до всички онези, които ежедневно се занимават с комуникацията, папата се позовава на автори, които подчертават важността на конкретния опит. „Отвори с удивление очите си за това, което ще видиш и остави ръцете си да се напълнят със свежестта на лимфата, така че когато другите те четат, да докоснат с ръка туптящото чудо на живота“, съветва своите колеги журналисти блажен Мануел Лоцано Каридо, живял през миналия век и обявен за блажен през 2010 г. През първите векове на християнството свети Августин припомня, че „в нашите ръце са книгите, а в очите ни са фактите“, призовавайки да се открие в реалността реализирането на пророчествата от Свещеното Писание. „Колко празно красноречие изобилства дори и в наше време, във всяка сфера на обществения живот, както в търговията, така и в политиката“, констатира папата, който се позовава също на острите думи на големия английски драматург Уилям Шекспир, който във „Венецианският търговец“ говори за „безкрайното говорене без да се казва нищо“. Думи - уверява Франциск – които „важат и за нас, християнските комуникатори“.

Личната среща, път на Евангелието

Текстът се позовава и наЕвангелската блага вестта, която се случва и днес, „всеки път когато - казва папата - получим ясното свидетелство на хора, чийто живот е бил променен от срещата с Исус“. Това са хора, които приеха същата покана „Дойдете и вижте“ и „бяха впечатлени от по-голямата хуманност“, която се откроява в онези, които свидетелстват за Исус. „Също онзи велик комуникатор, наречен Павел от Тарс – си представя папата - със сигурност би използвал имейлите и социалните съобщения; но неговата вяра, надеждата и милосърдието бяха характеристиките, които впечатлиха съвременниците му, чули го да проповядва” и дори когато не можеше да се среща лично, „неговият начин на живот в Христос беше засвидетелстван от изпратените от него ученици“. Оттук папата посочва предизвикателството, което ни очаква, „това да комуникираме срещайки се с хората, където са и такива каквито са“, както напомня темата на Посланието. Папата завършва посланието си по необичаен начин, в сравнение с предишните си послания за този Ден: с молитва, в която проси от Господ да ни научим да „отидем там, където никой не иска да отиде, да отделим време, за да разберем и да разграничим измамната привидност от истината. „С благодатта – завършва - да разпознаваме Твоите обиталища по света и честността да разказваме онова, което сме видели“.

23 Януари 2021, 12:01