Търси

Vatican News
Папа Франциск с болен от АЛС по време на генерална аудиенция Папа Франциск с болен от АЛС по време на генерална аудиенция  (Vatican Media)

Папата: не на лицемерието, личната връзка с болните е приоритетна

В посланието за 29-тия Световен ден на болните, което бе публикувано на 12 януари, Франциск призовава да се инвестира в грижите, припомняйки, че здравето е основно общо благо. Настоящата пандемия – подчертава – показа недостатъците в здравните системи и не винаги на възрастните и най-уязвимите е гарантиран достъпа до здравните грижи по справедлив начин.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Да бъдем внимателни за опасността от лицемерието, да не бъдем като тези, които „говорят, но не правят“, за да можем да създадем лична връзка с болните, така че никой да не се чувства „изключен и изоставен“. Това е целта, която папата посочва в Посланието си за 29-ия Световен ден на болните, който ще бъде отбелязан на 11 февруари, на литургичния празник на Пресвета Дева Мария Лурдска. „Едно общество е по-хуманно – припомня той - колкото повече умее да се грижи за слабите с ефективност, вдъхновена от братската любов“. В текста, публикуван днес и със заглавието „Един е вашият Учител, а всички вие сте братя“ (Mт. 23,8), връзката на доверие стои в основата на грижите за болните. Мислите на папа Франциск са отправени преди всичко към всички онези по света, които страдат от ефектите на Covid-19, особено най-бедните.

Приоритет е инвестирането на ресурси в грижите за болните

Пандемията, отбелязва той,  „открои много недостатъци в здравните системи и недостига на помощ за болните хора. Възрастните, най-слабите и най-уязвимите - посочва той - не винаги имат гарантиран достъп до здравните грижи и не винаги по справедлив начин. Това зависи – подчертава Франциск - от политическия избор, от ангажираността на тези, които имат отговорни роли. Инвестирането на ресурси в здравните грижи и помощта за болните хора е приоритет, свързан с принципа, че здравето е първостепенно общо благо“, припомня папата, като подчертава и щедростта на мнозина в осигуряването на грижи и комфорт в това време, които определя като, „мълчаливо войнство от  мъже и жени, почувствали другите като ближни по силата на общата принадлежност към човешкото семейство“.

Отношенията между лекар и пациент са от основно значение

Ето защо „релационният аспект“, който може да има „холистичен подход към болния човек“, е определящ за добрата терапия и трябва да бъде оценен за лечебния процес. Папата пожелава да се създаде „пакт между нуждаещите се от грижи и тези, които се грижат за тях“, основан на доверието, поставящ достойнството на пациента в центъра, защитаващ професионализма на здравните работници и поддържащ добри отношения със семейството на пациента“.

Никой не е имунизиран от злото на лицемерието

Критиката, която Исус отправя към онези, които „говорят , но не го правят“ - според думите на евангелския откъс, вдъхновил темата на този ден - е полезна за всички - обяснява папата, - „защото никой не е имунизиран срещу злото на лицемерието, което ни пречи да процъфтяваме като чеда на единствения Отец“, призовани да живеем всеобщото братство, което е централната тема на последната Енциклика на папата Fratelli tutti. Следователно папа Франциск се фокусира върху  дирекната връзка, като приканва да бъдем внимателни, за да не сведем „вярата до стерилни словесни упражнения, без да се ангажираме с нуждите на другия, губейки по този начин последователността между изповядваната вяра и реалния живот“.

Йов и въпросът за смисъла, който налага болестта

Папа Франциск подчертава, че близостта е „ценен балсам“, даващ утеха на болните, в които, наред с други неща, „се вижда ясно нашата зависимост от Бог“, защото живеем в състояние на безпомощност, понеже здравето не зависи от нашите способности. Ето защо – изтъква папата -  „болестта налага въпроса за смисъла, които с вяра отправяме към Бог“. Емблематична фигура за това е Йов, който се озовава изоставен, със съпругата му и приятелите му, които не могат да го придружат в нещастието и дори го обвиняват, като засилват недоумението му. Но точно чрез тази крехкост Йов издига своя настойчив вик до Бог, който най-накрая отговаря и му потвърждава, че неговото страданието не е „наказание“, нито знак на отдалеченост от Него. И така от сърцето на Йов  се издигат следните думи: „Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат“.

Близост и на колективно ниво

Следователно това е близост, която трябва да бъде живяна като израз на Исус, Добрия Пастир, който „застана близо до всеки наранен от греха човек“. Една близост за страдащите братя, която трябва да бъде живяна и на колективно ниво, защото – посочва папата – „братската любов в Христос, поражда общност способна на изцеление, която не изоставя никого, която приобщава и приема преди всичко най-слабите“. Служението „винаги гледа лицето на брата, докосва неговата плът и следователно никога не е идеологическо, защото не служи на идеите, а на хората“.

Свидетелството на онези, които се осветиха в служба на болните

Тази връзка с болните намира неизчерпаем източник в „милосърдието на Христос”, както - отбелязва Франциск - „показва хилядолетното свидетелство на многобройни мъже и жени, осветили се в служба на болните”. В действителност – посочва папата - от тайната на смъртта и възкресението на Христос „извира онази любов, която може да даде пълен смисъл, както на състоянието на пациента, така и на онези, които се грижат за него“, както показва Евангелието: изцеленията на Исус не са „магически жестове“, а са винаги плод от среща, при която на дара Божий отговаря вярата на онзи, който го приема.

В заключение папа Франциск обръща своя поглед към Дева Мария на Милосърдието и Здраве на болните, та от Лурдската пещара и от многобройните светилища по света да подкрепя вярата и „да ни помага да се грижим едни за други с братска любов“.

12 Януари 2021, 12:02