Търси

Vatican News
Жена чете литургичните четива Жена чете литургичните четива 

Папата допусна жените до служението на Лектората и Аколитата

Папа Франциск промени Каноническото право, като институционализира това, което вече се случва на практика: достъпът на жените мирянки до служенито на Словото и олтара. Изборът на папата е обяснен в писмо до кардинал Ладария.

Ватикан Нюз

С документ под формата на Motu proprio папа Франциск установи, че до служението на Лектората* и Аколитата**, отсега нататък могат да бъдат допускани също жените, в стабилна и институционализирана форма с конкретен мандат. Жените, които четат Словото Божие по време на литургиите или, който извършват служение на олтара, като министрантки или раздават Евхаристията, не са новост: в много общности по света това вече е утвърдена и упълномощена от епископа практика. Досега обаче всичко това се случваше без реален институционален мандат, като дерогация от установеното от св. Павел VI, който през 1972 г., премахвайки така наречените „малки санове“, беше решил да запази достъпа до тези служения само за мъжете, защото ги смяташе като подготвителни за евентуален достъп до свещения ред. Сега папа Франциск, според размишленията и проникновенията, откроили се от последните епископски синоди, пожела да направи официално и институционално женското присъствие на олтара.

С документа Spiritus Domini, който променя първия параграф на кан. 230 от църковното Каноническо право и публикуван днес, папата установява, че жените могат да бъдат допуснати до тези служения, които да им бъдат присъдени чрез литургичен акт, който ги институционализира.

Франциск уточнява, че е пожелал да приеме препоръките, възникнали от различните синодални асамблеи, като пише, че „през последните години се стигна до едно доктринално развитие, което открои как определени служения, установени от Църквата имат като основа общото условие на кръстен и царственото свещенство, получено при Тайнството Кръщение“. Следователно папата приканва да се признае, че става въпрос за мирянски служения, „които по същество са различни от свещеническото служение, което се получава чрез тайнството на ръкоположението“.

Новата формулировка на канона гласи: „Миряни, които имат възрастта и уменията, определени с декрет от Епископската конференция, могат да бъдат наети за постоянно, чрез установения литургичен обред, за служенията на лектората и аколитата“. Следователно спецификацията „от мъжки пол“, отнасяща се до миряните и присъстваща в текста на кодекса се отменя с днешното изменение.

Документът на папата е  придружен от писмо, адресирано до префекта на Конгрегацията за доктрината на вярата, кардинал Луис Ладария, в което Франциск обяснява богословските причини за избора си. Папата пише, че „в хоризонта на обновлението, начертано от Втория Ватикански събор, днес нараства неотложността да се преоткрие съвместната отговорност на всички кръстени в Църквата, и по-специално мисията на миряните“. И цитирайки заключителния документ на Синода за Амазония, отбелязва как „за цялата Църква, в различните ситуации, е спешно да се насърчават и да се възлагат служения на мъжете и жените ... Църквата на кръстените мъже и жени е тази, която трябва да консолидираме, като насърчаваме служенията и най-вече осъзнаването на кръщелното достойнство”.

В писмото до кардинала, Франциск, след като припомня с думите на свети Йоан Павел ІІ, че „по отношение на свещенослуженията, Църквата по никакъв начин няма властта да дава свещеническо ръкоположение на жените“, прибавя че „за неръкоположените служения е възможно и от днес изглежда подходящо да се преодолее това изключение“. Папата обяснява, че „предлагането на възможността на миряните от двата пола за достъп до служението на Аколитата и Лектората, по силата на тяхното участие в кръщелното свещеничество, ще увеличи признанието, също чрез литургичен обред (институция), за ценния принос, който от дълго време много миряни, включително жени, предлагат за живота и мисията на Църквата”. И заключава, че „изборът да се възложат и тези служения на жените, които предполагат стабилност, обществено признание и мандат от страна на епископа, прави по-ефективно участието на всички в евангелизаторската дейност на Църквата“.

Новата разпоредба на папата идва след задълбочен богословски размисъл над тези служения. Следсъборното богословие всъщност преоткрива значението на Лектората и Аколитата не само по отношение на ръкоположеното свещеничество, но и преди всичко по отношение на кръщелното. Тези служения са поместени в динамиката на взаимното сътрудничество, което съществува между двете свещеничества, и все по-често подчертават техния правилен „мирски“ характер, свързан с упражняването на свещенството, което принадлежи на всички кръстени като такива.

*Лекторат - В Католическата църква задачата за провъзгласяване на Божието Слово на литургията е поверено на мъже, получили служението на лектората (упълномощен четец, на когото също се възлагат други задачи) и, при липса на установени четци, на мъже и жени които не са получили това служение (фактически читатели). До 1972 г. лектората е вторият от второстепенните свещени санове; с апостолическото писмо Ministeria quaedam на Павел VI от 15 август 1972 г., лекторатът се превръща в първото мирянско служение, въпреки че все още е отредено само за мъжете и е пасаж, за получаването впоследствие  на аколитата, диаконата и свещенството.

Основна предпоставка е познаването, посредничеството и свидетелството на Божието слово. При липса на аколити четците могат да изпълняват задачата на извънреден служител на Общността и да дават някои благословии, които не изискват ръкоположението.

Лекторатът  се дава от епископа за епархии и от главния настоятел за членове на духовни религиозни институти с литургичен обред, за предпочитане по време на литургия. Обяснителен знак за служението е предаването на книгата на Свещеното Писание.

**Аколитат - Аколит (лат. Acolythus, от древногръцки ἀκόλουθος - неразделен спътник, помощник), първоначално е нисш сан в духовенството - помощник на епископ или презвитер, а по-късно и мирски църковнослужител в Римокатолическата църква, който изпълнява определено литургично служение. Задълженията на аколита включват запалване и носене на свещи, приготвяне на хляба и виното за евхаристийно освещаване и редица други функции; аколит може да бъде и извънреден служител на Евхаристията. Аколита е подобен на служителите на олтара в православните църкви.

11 Януари 2021, 12:03