Търси

Vatican News
Папа Франциск на литургията за Богоявление Папа Франциск на литургията за Богоявление  (Vatican Media)

Папата: да обожаваме Бог, означава да Го отрием скрит в обикновените неща

На празника Богоявление, папа Франциск предстоятелства светата литугия на олтара на Свето Петровия престол във Ватиканската базилика. Наложително е – каза папата - „да разберем по-добре какво означава да бъдем поклонници на Господ“. Трябва да „повдигнем очи“, „да тръгнем на път“, „да видим“. „Трябва да се освободим диктатурата на собственото его, което винаги е склонно да се затваря в себе си и в своите грижи“. „Ирод, първосвещениците и книжниците на Йерусалим представляват суетата, вечно поробена от показността и в търсене на атракции: тя дава стойност само на сензационните неща, на неща, които привличат най-много вниманието“.

Светла Чалъкова – Ватикана

„За да обожаваме Господ трябва да видим отвъд завесата на видимото“: това подчерта папа Франциск в проповедта си на лигургията за празника Богоявление, която предстоятелства във Ватиканската базилика. Заради пандемията, литургията бе отслужена на олтара на Свети Петровия престол с присъствието на около десетина кардинали и също толкова вярващи, дистанцирани помежду си в съответствие с мерките анти Covid.

Франциск съсредоточи своята проповед преди всичко върху жеста на преклонението на Мъдреците, както се разказва в Евангелието за празника (Матей 2,1-12). „От днешната Литургия на Словото - каза той - извличаме три израза, които могат да ни помогнат да разберем по-добре какво означава да бъдем поклонници на Господа. Тези изрази са: „повдигна очи“, „тръгна на път“ и „видя“.

„Първият израз, повдигна очи, ни го предлага пророк Исая. Към общността на Йерусалим, наскоро завърнала се от изгнание и обезсърчена поради толкова много трудности, пророкът отправя тази силна покана: „Повдигнете очите си и погледнете“ (60,4). Това е покана да оставим настрана умората и оплакванията, да излезем от наудобните места на теснозрението, да се освободим от диктатурата на собстсвеното его, винаги склонно да се затвори в себе си и в своите притеснения“.

„Повдигни очите си и погледни: Господ ни кани преди всичко да Му се доверим, защото Той наистина се грижи за всички. И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ. Бог тъй облича, то колко повече ще направи за нас? (Лука 12, 28). Ако погледнем към Господа и разгледаме реалността в неговата светлина, ще открием че Той никога не ни изоставя: Словото стана плът (Йоан 1, 14) и остана с нас завинаги, всеки ден (Мт 28, 20). Когато повдигаме поглед към Бог, житейските проблеми не изчезват, но чувстваме, че Господ ни дава необходимата сила да се изправим срещу тях ”.

„Вторият израз, който може да ни помогне, е „тръгна на път“. Преди да могат да се поклонят на Младенеца, роден във Витлеем, Мъдриците трябваше да се изправят пред дълъг път. Матей пише: „мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: къде е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Мт 2: 1-2). Пътуването винаги предполага трансформация, промяна. След пътуване вече не сме същите. Винаги има нещо ново в онзи, който е предприел и осъществил едно пътуване: неговите знания са се разширили, видял е хора и нови неща, преживял е укрепването на волята при справянето с трудностите и рисковете в пътуването. Не се прекланя пред Господ, без първо да се премине през вътрешното узряване, което ни дава пътуването“...

„От тази гледна точка – каза папата – провалите, кризите, грешките могат да се превърнат в поучителни преживявания: не рядко те служат, за да осъзнаем, че само Господ е достоен да бъде обожаван, защото само Той задовалява желанието за живот и вечност, присъстващо дълбоко във всеки човек. Нещо повече, с течение на времето изпитанията и трудностите в живота - живени с вяра - допринасят за пречистването на сърцето, правят го по-смирено и следователно по-склонно да се отвори за Бог ”.

„И ето и третия израз: видя. Евангелистът пише: „Когато влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и Му се поклониха“ (Мт 2, 10-11). Поклонението бе акт на почит, отреден за царете, за големите сановници. Всъщност Мъдреците се поклониха на Онзи, когото знаеха, че е царят на Иудеите (Мт 2, 2). Но какво всъщност видяха? Видяха едно бедно дете с майка му. И все пак тези мъдри мъже, които дойдоха от далечни страни, знаеха как да преодолеят тази сцена, толкова смирена и скромна, разпознавайки в този Младенец присъствието на един цар. Те успяха да видят отвъд  външния вид“.

„За да се преклони на Господ, човек трябва да„ вижда “отвъд завесата на видимото, което често се оказва измамно. Ирод и видните йерусалимци са представители на суетата, която е непрестанно поробена от привидността и в търсене на атракции: тя дава стойност само на сензационните неща, на нещата, които привличат най-много вниманието... Но „да виждаме“, надхвърляйки видимото, прави да обожаваме Господ, често скрит в обикновени ситуации, в смирени и незначителни хора. Следователно става въпрос за поглед, който, не позволявайки да бъде заслепен от фойерверките на показността, търси във всяко нещо онова, което не отминава никога“

06 Януари 2021, 11:54