Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Папа Франциск: нека бъдем благодарни на Бог за всичко

Благодарствената молитва бе тази центъра на катехистичната беседа на папа Франциск на последната за годината генерална аудиенция. „Всички – каза той – се раждаме, защото някои пожела живота за нас. И това е само първият от дългата поредица дългове, които натрупваме, докато живеем. Дългове на благодарност“.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

„Нека не забравяме да благодарим: ако сме носители на благодарността, светът също става по-добър, макар и само малко, но е достатъчно, за да предадем поне малко надежда. Всичко е обединено и свързано и всеки може да изпълни своята роля там, където е“. Това каза папа Франциск на последната за 2020 г. генералната аудиенция, която проведе в библиотеката в Апостолическия дворец. В катехистичната си беседа папа Франциск призовава да култивираме „щастието“, подхранвано от „радостта от срещата с Исус“. „Докато дяволът – каза папата - след като ни измами, винаги ни оставя тъжни и сами. Ако сме в Христос – обясни папата- никой грях и никаква заплаха никога няма да ни попречат да продължим по пътя с радост, заедно с много други другари. В края на тази трудна година – каза папата, в поздравите към немско говорещите вярващи – вероятно сме изкушавани да видим преди всичко онова, което не бе възможнос да се направи и онова, което ни е липсвало. Но нека не забравяме многото, безпройни причини, за да благодарим на Бог и нашите ближни“.

Да се признаем предшествани от благодатта

Като припомни епизода за десетимата изцелени прокажени, разказан от Евангелист Лука, папата подчерта, че само един, който е самарянин, се връща да благодари на Исус за получената благодат. „Този разказ така да се каже – поясни папата – разделя света на две: на онези, които благодарят, и на онези, които не благодарят; на онзи който взима всичко както му се полага, и онзи, който приема всичко като дар, като благодат“.

„Благодарствената молитва започва винаги от тук: от признаването, че сме предшествани от благодатта. Замислени сме още преди да се научим да мислим; обикнати сме още преди да се научим да обичаме; желани сме още преди в нашето сърце да се роди желанието. Ако гледаме по този начин на живота, тогава благодрността се превръща в лайтмотив на нашите дни. Благодаря. Колко пъти забравяме да кажем благодаря“.

Благодарни за дара на живота

„За нас християните – подчерта папата – благодарността даде името на най-същественото Тайнство: Евхаристията“.

„Гръцката дума означава именно това: благодарност. Християните, като всички вярващи, благосляват Бог за дара на живота. Да живееш, означава преди всичко, че си получил живота. Всички се раждаме, защото някой пожела за нас живота. И това е само първият от дългата поредица дългове, които трупаме, докато живеем. Дългове на благодарност. В нашето съществуване повече от един човек ни е погледнал с чисти очи, даром. Често те са възпитатели, катехити, хора, които са изпълнили своята роля отвъд мярката, изисквана от задължението. И те събудиха у нас благодарността. Приятелството също е дар, за който винаги трябва да сме благодарни“.

Срещата с Исус и радостта, че сме обичани

Това „благодаря“ – каза папата - което трябва постоянно да казваме и, което християнинът споделя с всички, се разпростира до срещата с Исус. Като се позова отново на епизода с изцелените прокажени, папата подчерта, че самарянина, освен че е изцелен, е убеден също, че е обичан:

„Естествено, всички бяха щастливи, че са възстановили здравето си, и по този начин могат да излезат от тази безкрайна принудителна карантина, която ги изключваше от общността. Но сред тях има един, който към радостта, прибавя друга радост: освен за изцелението, той се радва за срещата с Исус. Не само е избавен от злото, но притежава също увереността, че е обичан. Това е ядрото: увереността, че си обичан. Когато благодариш, изразяваш увереността, че си обичан. А това е една голяма стъпка: за си уверен, че си обичан. Това е откритието на любовта като силата, която поддържа света.

Пребъдвайки в Христос, светът ни изглежда по-хубав

С тази увереност в сърцето, всичко придобива друг вкус, друг цвят. „Вече не сме странстващи пътешественици, които се скитат тук-там: а имаме дом, обитаваме в Христос и от този„ дом “- заключи Франциск - съзерцаваме останалия свят, който ни изглежда безкрайно по-красив. Ние сме чеда на любовта, братя на любовта. Ние сме мъже и жени на благодатта“.

 След катехистичната беседа, отправяйки сърдечен поздрав към вярващите, папата пожела на всички, „Новата година да бъде спокойна и плодотворна за всяко жадувано добро. Бъдете вестители в днешното общество на Благата вест, донесена от Ангелите във Витлеем“, пожела папата.

30 Декември 2020, 12:23