Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Франциск: нека не се срамуваме да се молим, Бог ще отговори

На генералната аудиенция папата продължи цикъла от катехистични беседи, посветени на молитвата и прикани да искаме помощ и за обикновените неща от ежедневието: „Бог – каза той – изслушва вика на онзи, който го призовава. Също нашите изречени с несигурност въпроси, онези в дълбините на нашето сърце“.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Към Тебе, Господи, викам: твърдина моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб. Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм“. С тези стихове от псалм 28 (27), бе въведена на генералната аудиенция, катехистичната беседа на папа Франциск, който, продължавайки цикъла за молитвата, посвети днешната беседа на „Просещата молитва“.

В молитвата е също молбата за „насъщния хляб“

Възхвалата и молбата – посочи папата – са двата елемента, които намират място в християнската молитва, една молитва, която изразява напълно нашата човечност. Пример за това е молитвата „Отче Наш“ на която „просим от Бог най-възвишените дарове: освещаването на Неговото име сред хората, идването на неговото господство, осъществяването на волята Му за добро към света“. Но където се просят също „най-обикновените и ежедневни дарове, като насъщния хляб, което означава също здраве, дом, работа“, така както прощаването на нашите грехове, помощта в изкушението и избавлението от злото“.

Съзнанието за нашите ограничения

Катехизисът на Католическата църква – отбеляза Франциск – подчертава, че чрез молитвата ние изразяваме съзнанието, че сме създания Божии, които след като преодолеят излюзията на самодостатъчността, признават, че се нуждаят от Него, и че не сме ние нашата крайна цел:

„Всички ние преживяваме, в един или друг момент от нашето съществувание, време на меланхония, на самота. Библията не се срамува да покаже човешкото състояние, белязано от болестта, от неправдите, от предателството на приятелите, или от заплахата на враговете. Понякога изглежда сякаш всичко рухва, че изживения до сега живот е бил напразен. И в тези ситуации – когато изглежда, че всичко рухва – привидно без изход, съществува един единствен изход: вика, молитвата: „Господи, помогни ми!“. Молитвата отваря проблясъци светлина в най-големия мрак. „Господи, помогни ми“. Това отваря: отваря пътя, отваря живота“.

Цялото творение се моли заедно с нас

Но „ние не се молим сами – изтъкна папата – всеки фрагмент от Творението носи вписано в себе си желанието за Бог“. Франциск цитира свети Павел, който пише: „Цялото творение стене и страда родилни болки и до днес“. А от своя страна Тертулиан казва: „Моли се всяко създадено същество, животните и зверовете се молят и коленичат (...)И дори птиците, веднага щом полетят, се изкачват към небето и разперват криле, сякаш са ръце във формата на кръст, чуруликат нещо, което звучи като молитва“ (De orationе, ХХІХ). Папа Франциск уточни: Творението се моли, „но ние сме единствените, които се молят съзнателно, знаейки, че се обръщаме към Отца, че влизаме в диалог с Отца“.

„Затова не трябва да се скандализираме, ако изпитваме нужда да се молим, не трябва да се срамуваме. И особено когато имате нужда, питайте. Исус, говорейки за един нечестен човек, който трябва да си оправи сметките със своя господар, казва следното: „Срамувам се да попитам“. И много от нас имат това чувство: срамуваме се да питаме; да помолим за помощ, да помолим някого за нещо, което ще ни помогне да постигнем определена цел, и също така се срамуваме да помолим Бог. „Не, това не може да се направи“. Не се срамувайте да се молите. „Господи, имам нужда от това“, „Господи, аз съм в това затруднение“, „Помогни ми!“: това е викът, викът на сърцето към Бог, Който е Отец. Правете го също в щастливите моменти, не само в лошите моменти, но и в щастливите, като благодарите на Бог за всичко, което ни е дадено, и не приемайте нищо за даденост или дължимост: всичко е благодат. Трябва да научим това. Господ винаги ни дава, винаги и всичко е благодат, всичко“.

Никой вик не остава нечут

Папа Франциск подчерта също, че „ако е възможно да се стигне до там да не вярваме в Бог, то е трудно да не вярваме в молитвата, защото просто съществува, тя е вътрешен глас, който рано или късно се чува. И Бог ще отговори на нашия вик – посочи папата – защото няма молитва, която да не е изслушана“:

„Библията го повтаря безброй пъти: Бог слуша вика, на онзи,който го призовава. Също нашите изречени с несигурност въпроси, тези, които са останали в дълбините на нашето сърце, които се срамуваме да изречем, Отца ги изслушва и иска да ни дари Светия Дух, който вдъхновява всяка молитва и преобразява всяко нещо. (...) Но е винаги въпрос на търпение, на устояване в очакването. Сега сме в Адвентното време, време присъщо за очакването; очакване на Рождеството. Ние сме в очакване. Това се вижда добре. Но също целия наш живот е в очакване. И молтвата е винаги в очакване, защото знаем, че Господ ще отговори“.

09 Декември 2020, 12:25