Папа Франциск: 51 години свещеничество

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана  

Папа Франциск отбелязва  51 години свещеничество. Хорхе Марио Берголио е ръкоположен за свещеник на 13 декември 1969 г., няколко дни преди тридесет и третия си рожден ден (17 декември); единадесет години преди това, на 11 март 1958, той постъпва  в новициата на Обществото на Исус (Ордена на йезуитите), в който полага вечни обети на 22 април 1973 г. Папата открива своето призвание на 21 септември 1953 г.: в деня на литургичния празник на свети Матей, младият Хорхе Берголио, седемнадесетгодишен, посещава енорията, където обичайно ходи и там  изпитва нуждата да се изповяда.

Да се чувстваш очакван

„Натъква се на свещеник, когото не е познава и тази изповед променя живота му. „Това за мен беше въпрос на  среща: намерих някой, който ме чакаше. Но не знам какво се случи, не си спомням, наистина не знам защо там беше този свещеник, когото не познавах, за да изпитам това желание да се изповядам, истината е, че някой ме чакаше“, разказва Франциск  на 18 май 2013 г., по време на вечерното бдение за Петдесятница на площад "Свети Петър" с движенията, новите общности, асоциациите и  групите от миряни. „Той ме чакаше отдавна.

След изповедта почувствах, че нещо се е променило. Не бях същият. Бях чул точно нещо като глас, едно повикване: бях убеден, че трябва да стана свещеник”. Бергольо изпитва любящото присъствие на Бог в живота си, чувства сърцето си докоснато и усеща слизането на Божието милосърдие, което с погледа на нежната любов го призовава към религиозния живот, по примера на свети Игнаций Лойола. Именно този епизод от живота му го вдъхновява за избора на мотото на неговия папски герб „miserando atque eligendo“, което вече бе използвал като епископ, взето от проповедите на Беда Достопочтени, свещеник (Пр. 21; CCL 122, 149-151), който, коментирайки евангелския епизод от призванието на свети Матей, пише: „Vidit ergo lesus publicanum et quia miserando atque eligendo vidit, ait illi Sequere me“ (Исус видя един митар и като го погледна с любов и го избра, му каза: Следвай ме!“).

Свещениците в сърцето на папата

Папа Франциск често се обръща към свещениците в своите проповеди и речи. По-специално тази година той ги цитира многократно, позовавайки се на настоящата пандемия и на ангажимента към вярващите, изстрадали поради спешната здравна ситуация. В писмо, адресирано на миналия 31 май до римското духовенство, с което папата трябваше да се срещне на Кризмалната литургия, отложена поради ограниченията заради коронавируса, Франциск говори на пастирите на Божия народ, които докоснаха с ръка болката на хората, за „да са бъдат по-близо“ и „да споделят и вървят заедно по пътя“.

 „Като свещеническа общност“, пише Папата, „ние не бяхме  чужди на тази реалност и не я гледахме от прозореца; обхванати от бурята, която бушуваше, вие направихте всичко възможно, за да присъствате и придружавате вашите общности: видяхте вълка да идва и не избягахте, нито изоставихте стадото”. Франциск насърчава свещениците да бъдат мъдри, далновидни и да се ангажират за общото благо.

Пастирско усърдие и загриженост

На 20 юни, като говори пред лекарите, медицинските сестри и здравните работници в Ломбардия, Франциск припомни „пастирското усърдие и творческата грижа на свещениците“, които „помогнаха на хората да продължат по пътя на вярата и да не остават сами пред болката и страха". „Възхищавах се на апостолския дух на толкова много свещеници, които вървяха с телефона в ръка, чукаха на вратите, звъняха по домовете, за да питат „Имате ли нужда от нещо?“. „Хиляда неща“,  „близостта, креативността, без неудобство. Тези свещеници, които останаха близо до своите хора в грижовното и ежедневно споделяне: те бяха знак за утешителното присъствие на Бог”.