Търси

Vatican News
Папа Франциск на литургията с новите кардинали, бзилика "Свети Петър", Рим, 29 ноември 2020 Папа Франциск на литургията с новите кардинали, бзилика "Свети Петър", Рим, 29 ноември 2020  (Vatican Media)

Папата: да не отстъпваме пред съня на посредствеността и безразличието

Папа Франциск отслужи литургията с новите кардинали във Ватиканската базилика. Днес е първата неделя на Адвента и евангелските четива говорят за близостта на Господ и ни призовават да бъдем бдителни, в очакване на Неговото идване, чрез молитвата и благотворителните дела. В проповедта си, Светият Отец каза: „когато Църквата почита Бог и служи на другите, тя не живее в тъмнината на нощта“

Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

Близостта и бдителността са двете ключови думи от времето на  Адвента. Те са ни подсказани от  литургичните четива, взети от Книгата на пророк Исая и Евангелието на Марка. На тези две думи се базира и проповедта на папа Франциск, с която той отслужи литургията в базиликата „Свети Петър“ с новите кардинали,   ръкоположени по време на вчерашния консистория. Но как можем да бъдем бдителни.

Боже, ела да ни спасиш

Папата посочи, че „Адвентът е времето, в което да си спомним за близостта на Бог, който слезе при нас“ и цитира пророка Исая, който ни съветва да помолим Бог да се приближи още повече: „О, да беше ти раздрал небесата и слязъл!“ (Ис. 64,1). Папа Бергобьо отбеляза, че „първата стъпка на вярата е да кажем на Господ, че имаме нужда от Него, от неговата близост“.

Това е и първото послание на Адвента и на литургичната година, да признаем, е Бог е близо и да му кажем: „Приближи се още!“. Той иска да дойде близо до нас, но предлага това, не се налага; от нас зависи да не се уморяваме да му казваме: „Ела!“. Адвентът ни напомня, че Исус  дойде сред нас и ще дойде отново в края на времената. Но нека се запитаме  за какво са тези идвания, ако Той не навлезе днес в живота ни? Нека Го поканим.

Да бъдем будни за идването на Исус

„Ела, Господи Исусе“ е молба,  която можем да казваме в началото на деня и да повтаряме често, отбеляза Франциск, „преди срещите, в учението, в работата и решенията, които трябва да взимаме,  във важните моменти и в моментите на изпитание. Това е малка молитва, но идва от сърцето". Но ако помолим Исус да бъде близо до нас, трябва да бъдем будни, за да забележим присъствието му. Папата подчерта, че е „грешка в живота ни, когато се разпиляваме сред хиляди неща и да не забелязваме Бог, съсредоточени в нашите интереси, ние  рискуваме да загубим същественото“. Трябва да сме будни и през нощта. Затова Франциск каза:

Денят ще дойде, когато сме с Господ. Ще дойде, нека не губим дух: нощта ще отмине, Господ ще възкръсне, ще ни съди, Той, който  умря на кръста за нас.  Да сме будни, означава да  очакваме това, означава да не позволим да ни обземе обезсърчението, означава да живеем в надежда. Както преди да се родим, са ни очаквали тези, които ни обичат, сега ни очаква самата Любов. И ако ни очакват на Небето,  защо да живеем от земни претенции? Защо да се тревожим за малко пари, за слава, успех, всички неща, които отминават? Защо да си губим времето да се оплакваме от нощта, когато ни очаква светлината на деня? Защо да търсим „кръстници“, за да получим повишение и да се издигаме, и да правим кариера? Всичко отминава. Бъдете бдителни, казва Господ.

Вярата е противоположност на посредствеността

Папата припомни, че Христовите ученици не можаха да останат будни до Исус, по време на Тайната вечеря, в Гетсиманската  градина, при пеенето на петела. Сънливост, която може да обземе и нас, отбеляза папата, като я нарече „сънят на посредствеността“:

Той идва, когато забравим първата си любов и продължаваме по инерция, като обръщаме внимание само на спокойния живот. Но без устрема на любовта към Бог, без да очакваме нови неща от Него, ставаме посредствени, хладни, светски. И това разрушава вярата, защото вярата е противоположност на посредствеността: това е пламенното желание на Бог, това е постоянната дързост да се променяме,  това е смелостта да обичаме, да вървим все напред.

Внимателни в молитвата

Папата посочи, че „вярата не е вода, която гаси, а огън, който гори“, Исус не търпи равнодушието. „Виждаме Божието пренебрежение към равнодушните. Затова е необходимо да се отърсим от този сън и можем да направим това, като бъдем внимателни в молитвата“, каза още Бергольо, защото „да се молиш, означава да запалиш светлина в нощта“, означава да си в унисон с Господ.

Молитвата позволява на Бог да бъде близо до нас; затова тя освобождава от самотата и дава надежда. Молитвата дава кислород на живота: както човек не може да живее, без да диша,  така и не може да бъде християнин, без да се моли. И има толкова голяма нужда от християни, които да са будни за онези, които спят, от поклонници, от застъпници,  които денонощно да носят пред Исус, светлината на света,  мрака на историята.

Опасността да се съсредоточаваме само върху себе си

Но има и друга опасност: наред със съня на равнодушието има и сън на безразличието. Това е сънят на онези, които не се интересуват от другите, а са съсредоточени само върху себе си, затова Франциск отбеляза:

Когато се въртим само около себе си и нашите нужди, безразлични към тези на другите, нощта слиза в сърцето. Сърцето става тъмно. Скоро започваме да се оплакваме от всичко, след това да се чувстваме жертва на всички и накрая започваме да правим заговори за всичко. Оплаквания, чувство, че сме жертва и  заговори. Това се превръща във верига, все едно и също. В днешно време тази нощ изглежда е паднала върху мнозина, които претендират за себе си и не се интересуват от другите.

Бдителни за любовта

Лек против съня на безразличието, е бдителността за любовта, „не можем да бъдем християни без любов“, потвърди папата:

На някои се струва,  че да се изпитва състрадание, да се помага, да се служи, е присъщо за неудачниците! В действителност това са единственото печелившо нещо, защото то вече е проектирано в бъдещето, за Господния ден, когато всичко ще отмине и ще остане само любовта. Именно с делата на милосърдието, ние се приближаваме до Бог.

 

29 Ноември 2020, 13:25