Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Франциск: християнинът, който се моли не се страхува от нищо

На генералната аудиенция папа Франциск продължи цикъла от катехистични беседи за молитвата, като подчерта, че упоритостта, смелостта и смирението са елементите, които трябва да характеризират всеки диалог с Бог: „Ако не се молим, няма да имаме сили да продължим напред в живота“.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Продължават катехистичните беседи, посветени на молитвата. Някой ми каза: „Вие говорите твърде много за молитвата. Не е небходимо“. Необходимо е. Защото ако ние не се молим, няма да имаме силата да продължим напред в живота. Молитвата е като кислород за живота. Молитвата, означава да привлечем над нас присъствието на Светия Дух, който ни помага да вървим напред. Затова, аз говоря много за молитвата“. Така папа Франциск, импровизирайки, започна своята катехистична беседа на традиционната генерална аудиенция, която от миналата седмица провежда отново от Библиотеката в Апостолическия дворец и се излъчва пряко онлайн.

Исус ни учи да се молим с постоянство

„Постоянният диалог с Отца, в тишина и уединение, е опорна точка на цялата мисия на Исус“, продължи папата, коментирайки примера за постоянна молитва, даден от Господ. Според катехизиса на Католическата църква три са притчите, заимствани от Евангелието според Лука, които подчертават тези характеристики, които Франциск припомни. Първата притча е тази за „неудобния“ гост, който хлопа на вратата на своя приятел посред нощ, приндуждавайки го накрая да стане. Тази притча – каза папата – ни учи, че молитвата трябва да бъде упорита. Който хлопа с вяра и постоянство на вратата на неговото сърце – изтъкна той – няма да бъде разочарован. Бог винаги отговаря, винаги“.

„Нашият Отец знае добре от какво се нуждаем; настоятелността не служи, за да Го информираме или да Го убедим, а служи за да подхранва у нас желанието и очакването“.

Втората притча разказва за настоятелната вдовица, която се обръща към корумпирания съдия, за да търси правда.

„Тази притча – отбеляза папата – ни помага да разберем, че вярата не е моментен порив, а смела нагласа да призоваваме Бог, също да „дискутираме“ с Него, без да се примиряваме със злото и неправдите“.

Не съществува молитва без смирение

Третата притча е тази за фарисея е митара, които отиват в Храма, за да се молят. Първият е самонадеян, вторият се чувства недостоен, но Бог изслушва последния. Разказът ни казва, че „не съществува истинска молитва без дух на смирение. Именно смирението ни подтиква да просим, да се молим“:

„Учението на Евангелието е ясно: трябва винаги да се молим, дори когато всичко изглежда безполезно, когато ни се струва, че Бог е глух и ням и ни изглежда, че си губим времето. Дори небето да потъмнее, християнинът не спира да се моли. Неговата молитва върви ръка за ръка с вярата. А вярата, в толкова много дни от живота ни, може ни да изглежда като илюзия, като едно стерилно усилие. Има мрачни моменти в нашия живот и именно там молитвата изглежда една илюзия. Но практикуването на молитвата означава, също да се приеме тази трудност. „Отче, отивам да се моля, но не чувствам нищо... чувствам се като с изсъхнало сърце..“. Но трябва да продължим напред, с тази трудност в лошите моменти, в моментите, в които не чувстваме нищо“.

Исус се моли с нас и приема всеки наш вик

Папата цитира примера на много светци и светици, които „изпитаха нощта на вярата и мълчанието на Бог“, но въпреки това бяха постоянни в молитвата. Но – продължи – „също в тези моменти никой не е сам, защото Исус се моли с нас, приема ни в своята молитва, за да можем да се молим в Него и чрез Него. И това е дело на Светия Дух“. Както пояснява Катехизиса, това ни дава „сигурността, че ще бъдем чути“. Франциск припомни и думите, изпълнени с вяра от псалм 90 (91): „с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне“:

„В Христос се осъществява тази прекрасна молитва, в Него тя намира своята пълна истина. Без Исус, нашите молитви рискуват да се сведат до човешки усилия, предназначени в повечето случаи да се провалят. Но Той взе върху си всеки вик, всяко стенание, всяка радост, всяка молитва... всяка човешка молитва. И нека не забравяме за Светия Дух. Той се моли в нас. Той е Този, който ни подтиква да се молим, води ни при Исус: Той е Дар“.

И затова – каза накрая папата – „християнинът, който се моли не се страхува от нищо. Нека същия Свети Дух, Учител по молитва, да ни научи на пътя на молитвата“.

11 Ноември 2020, 11:18