Франциск: Мария е жена на молитвата и модел за нашата молитва

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Да застанем в молитва с нагласа на готовност, със сърце, отворено за волята на Бог, не ръководейки автономно живота си, а поверявайки го в ръцете на Господ, както правеше Дева Мария. Това бе сърцевината на катехистичната беседа на папа Франциск на генералната аудиенция, която, заради продължаващата пандемия, проведе от Библиотеката в Апостолическия дворец и бе излъчена пряко онлайн. Мария – отбеляза папата – „принадлежи на голямото войнство от онези смирени по сърце, които историците не поместват в своите книги, но с които Бог подготви идването на своя Син“.

Смирение и доверчиво послушание

Мария – продължи папата – е едно обикновено момиче, които влиза в диалог с Господ, незнаеща нищо за бурното море, с което трябва да се справи, и която понякога „изглежда, че изчезва, но след това се появява отново в ключовите моменти“. Божият глас води нейните стъпки там, където има нужда от присъствието ѝ, като в кулминационния час под кръста. Тя, със своето „ето ме“, малко и същевременно необятно, накара цялото творение да „подскочи“ от радост: това „ето ме“, което бе предшествано от много други „ето ме“ в историята на спасението, от многобройни доверчиви подченения към волята Господня. Оттук и призива на папа Франциск и днес да имаме отвореността и готовността на Мария:

„Онези, които са най-смирени по сърце се молят така: „Господи, това, което Ти искаш, когато Го поискаш и както Го искаш“. Така се молят смирените, без да се гневят, защото дните са пълни с проблеми, а изправяйки се пред реалността и знаейки, че в смирената любов, в предложената във всяка ситуация любов, ние се превръщаме в средства на Божията благодат“.

Молитвата преобразява неспокойствието в готовност

Молитвата – подчерта отново папата – „знае как да успокои неспокойствието:

„Но ние сме неспокойни, винаги желаем нещата, преди да ги поискаме и ги искаме веднага... но живота не е така. Това неспокойствие ни причинява зло, докато молитвата знае как да успокои неспокойствието, знае да го преобразява в готовност. Аз съм неспокоен, тогава се моля и молитвата отваря сърцето ми и ме прави готов за волята Божия“.

Да вярваме в Господ, който не ни оставя сами

В моментите на Благовещението, Мария успя да отхвърли страха, дори да предвиждаше, че нейното „да“, ще ѝ донесе много „тежки изпитания“. „Ако в молитвата – подчерта папата – осъзнаем, че всеки ден, дарен от Бог, е повик, тогава ще разширим сърцето си и ще приемем всичко“:

„Научаваме се да казваме: „Това, което искаш Ти, Господи. Обещай ми само, че ще бъдеш присъстващ във всяка моя стъпка по пътя“. Това е важно: да просим от Господ неговото присъствие във всяка наша стъпка по пътя:  да не ни оставя сами, да не ни изоставя в изкушението, да не ни изоставя в лошите моменти. Финалът на молитвата „Отче Наш“ е именно този: благодатта, която самия Исус ни учи да просим от Господ“.

Мария, Майка на Църквата и първа ученичка

Мария – продължи папата – придружава също живота на Църквата: моли се с учениците и Тя, която по делото на Светия Дух стана Майка Божия, се превръща в „Майка на Църквата“. „Тя не е свещеник сред тях – прибави папата, импровизирайки – а се моли с тях, в общността, като една от общността. Молейки се с раждащата се Църква, Тя става Майка на Църквата, придружава учениците в първите стъпки на Църквата, с нейната молитва, която е мълчалива“.

„Евангелието за Сватбата в Кана Галилейска разказва именно за молитвата на Мария, която се обръща към своя Син. Нейното присъствие е винаги молитва, като на Горницата. Мария е присъстваща, защото е Майка, но е също присъстваща, защото е първата ученичка“, посочи папата, откроявайки, че именно по тази причина Девицата призовава винаги да се прави онова, което посочва Исус, без да се казва: „Сам ще разреша нещата“.

Сърце, отворено за Словото Божие

Нейната естествена женска интуиция бива възвишена в нейното единствено по рода си единение с Бог в молитвата. Оттук папа Франциск припомни думите на евангелист Лука: „пазеше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си“. Всичко, което ѝ се случва, Тя го полага в сърцето си: както радостните дни, така и най-мрачните моменти, когато се опитва да разбере през какви пътища трябва да премине Страданието. До петъка на Страданието.

„Всичко Майката пази и го носи в своя диалог с Бог. Някой сравнява сърцето на Мария с перла с несравним блясък, оформена и изгладена от търпеливото приемане на Божията воля чрез тайните на Исус, медитирани в молитва. Колко хубаво би било ако и ние можем да приличаме поне малко на нашата Майка! Със сърце отворено за Словото Божие, с мълчаливо сърце, с послушно сърце, със сърце, което умее да приема Словото Божие и му позволява да расте със семето на доброто на Църквата“.

Годишнина от освещаването на Ватиканската базилика и тази на Свети Павел

При поздравите към вярващите папа Франциск припомни, че днес се чества освещаването на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана и на базиликата „Свети Павел извън градските стени“ на вия Остиенсе.

„Нека този празник – каза папата – който откроява значението на църквата, свещена сграда, където се събират вярващите, да породи у всички нас съзнанието, че всеки един е призован да бъде жив храм на живия Бог“.

Накрая папата се обърна към възрастните, младежите, болните и младоженците.

„Призовавам ви да обичате Църквата Господня; да сътрудничите щедро и с ентусиазъм за нейното изграждане; да живеете принасянето на вашата молитва и вашите страдания като ценен принос за изграждането на Църквата, обиталище на Всевишния сред нас“.