Папата: молитвата е среща с Бог. Апел за атентатите в Ница и Виена
Светла Чалъкова – Ватикана
В моментите на безпокойство молитвата заема централно място: тя е „поверяване в ръцете на Отца. Молитвата ни помага да преоткрием правилното измерение във връзката с Бог, нашия Отец, и цялото Творение, докато ние, хората, понякога се смятаме за господари на всичко, или обратното, губим всяка почит към нас самите“. Това подчерта папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, продължавайки цикъла от беседи, посветени на молитвата. От днес генералната аудиенция отново се провежда и излъчва онлайн на живо от Библиотеката в Апостолическия дворец, като предпазна мярка за разпространението на пандемията от Covid-19. Ето защо, в началото на срещата папата прикани всички да се молят за болните и онези, които се грижат за тях с посвещение и рискуват живота си.
Исус, учител по молитва
В размишлението си Франциск се спря по-специално на „Исус, който е учител по молитва“, откроявайки, че молитвата е „кормило, което направлява пътя на Исус“.
„По време на своя публичен живот – каза папата – Исус прибягва постоянно към силата на молитвата. Евангелието ни казва, че Исус се оттегля в уединени места, за да се моли. Става въпрос за трезви и дискретни наблюдения, които ни позволяват само да си представим онези молитвени диалоизи. Те обаче ясно свидетелстват, че също в моментите на най-голяма отдаденост към бедните и болните, Исус никога не пренебрегва своя съкровен диалог с Отца“.
Молитвата на Исус е една тайнствена реалност
В живота на Исус – изтъкна още папата – „съществува една тайна, скрита от човешките очи, която е опорната точка на всичко. Молитвата на Исус е една тайнствена реалност, за която долавяме само една част, но, която ни позволява да видим цялата Му мисия в правилната перпектива“.
„Не са успехите, нито получения консенсус, тези които диктуват етапите от мисията на Исус. Животът на Исус е начертан от по-неудобния път, но който се подчинява на вдъхновението на Отца, когото Исус слуша и приема в своята уединена молитва. Катехизисът на Католическата църква посочва: „Когато Исус се моли, вече ни учи да се молим“ (2607). Ето защо, от примера на Исус можем да извлечем някои от характеристиките на християнската молитва. Преди всичко тя притежава един примат: тя е първото желание за деня, нещо, което се практикува в зори, преди света да се събуди. Възстановява душата на онова, което иначе би останало без дъх. Изживяният без молитва ден рискува да се превърне в досадно или скучно преживяване: всичко, което ни се случва, може да се превърне в лошо толерирана и сляпа съдба за нас. Докато Исус възпитава на подчинение към реалността и следователно на слушане“.
Молитвата е изслушване и среща с Бог
Поради това – каза още папата – „молитвата е преди всичко изслушване и среща с Бог. Затова, всекидневните проблеми не се превръщат в препятствия, а са апели на самия Бог да се вслушаме и да се срещнем с онзи, които е пред нас. По този начин изпитанията в живота се превръщат във възможност за укрепване във вярата и милосърдието. Ежедневният път, включително трудностите, придобива перспективата на „призвание“. Молитвата има силата да преобрази в добро онова, което иначе би било осъждане в живота; има силата да отвори един голям хоризонт за разума и да разшири сърцето“.
Молитвата е изкуство
На второ място, молитвата е изкуство, което трябва да се практикува настойчиво. „Сам Исус – припомни папата – ни казва да „хлопаме и хлопаме“. Всички сме способни на епизодични молитви, които се пораждат от една моментна емоция; но Исус ни възпитава на друг вид молитва: тази, която познава дисциплината, упражнението и се приема в рамките на едно житейско правило. Постоянната молитва предизвиква прогресивна промяна, прави ни силни по време на скръб, дава благодатта да бъдем подкрепяни от Този, който ни обича и винаги ни защитава”.
Бог говори в тишината
Друга характеристика на молитвата на Исус – продължи папата – е самотата. „Който се моли, не бяга от света, а предпочита пустинните места. Там, в тишината, могат да се откроят много от гласовете, които крием в дълбините си: най-потиснатите желания, истините, които упорито искаме да задушим. И преди всичко, в тишината Бог говори. Всеки човек се нуждае от пространство за себе си, където да може да подхранва собствения си вътрешен живот, където действията намират смисъл. Без вътрешен живот ние ставаме повърхностни, неспокойни, тревожни; безпокойството ни причинява зло, бягаме от реалността, а също и от себе си ".
Молитавата е поверяване в ръцете на Отца
Ето защо – завърши папата – „молитвата на Исус е мястото, където се долавя, че всичко идва от Бог и при Него се завръща. Понякога ние хората се смятаме за господари на всичко, или противното губим всяка почит към себе си. Молитвата ни помага да открием правилното измерение във връзката с Бог, нашия Отец, и с цялото творение. Молитвата на Исус е поверяване в ръцете на Отца, както в маслинената гора“.
Папата припомни безпомощните жертви на тероризма и омразата
„Осъдителни събития, които се опитват да компрометират, чрез насилието и омразата, братското сътрудничество между религиите“. Така Франциск определи неотдавнашните атаки в Ница и Виена, знак за "ескалацията" на тероризма в Европа. „В тези дни, в които се молим за покойните – каза папата при поздравите към вярващите по време на генералната аудиенция, - ние се молим за безпомощните жертви на тероризма, чието разпространение се изостря в Европа“. Атаките в Ница и Виена, продължи Папата, „предизвикаха ужас и възмущение сред населението и в онези, които имат при сърце мира и диалога между народите“. Оттук и близостта на папата "към жертвите и семействата и всички, които страдат от тези осъдителни събития, опитващи се, чрез насилието и омразата, да компрометират братското сътрудничество между религиите".
