Ангел Господен: ще бъдем съдени според любовта и делата
Дебора Донини – Маня Кавалджиева – Ватикана
Бог ще ни съди въз основа на любовта, която сме дали или сме отрекли на другите. След приключване на литургията, предстоятелствана в базилика „Свети Петър“ в Рим за предаването на Кръста на СМД, папата настоятелно насърчи да запитаме какво е сърцето ни, за да можем да излезем извън самите нас и да видим кой има нужда от помощ.
Светият Отец отправи този апел на празника Христос, Цар на Вселената, с който приключва църковната година. Затова и литургията за деня бе съсредоточена върху крайната цел на историята. Папата подчерта, че „смисълът на историята“ се долавя когато имаме предвид, че „финалът е и целта“. В евангелския откъс според Матей за днешната неделя, Исус говори за всеобщия съд при приключването на земния живот. Затова папа Франциск подчерта „християнския парадокс“: Този, който е „Господът на историята“, „Царят на вселената“, „Съдията на всички“, „няма страшен царствен вид, а е пастир, изпълнен със смирение и милосърдие“. Тоест Исус се идентифицира не само с царя-пастир, но и със загубените овце. Папата отбеляза, че „би могло да се говори за двойна идентичност: царят пастир и Исус и овцете, тоест той се идентифицира с най-малките и най-нуждаещите се братя“.
И по този начин посочва критерия за преценка: тя ще бъде взета въз основа на конкретната любов, дадена или отказана на тези хора, защото Той самият, съдията, присъства във всеки един от тях. Той е съдията. Той е Бог, човек, но Той е и бедният, Той е скрит, присъства в лицето на бедните, които Той споменава именно там. Исус казва: „истина ви казвам: доколкото сте сторили (или не сте сторили) това на едного от тия най-малките братя, на Мене сте го сторили (или не сте го сторили)“. Ще бъдем съдени въз основа на любовта. Преценката ще е според любовта, не според чувството, не: ще бъдем съдени според делата, според състраданието, което се превръща в близост и грижовна помощ.
Следователно главният въпрос, който Папата кара да си зададем днес, е този: „аз приближавам ли се до Исус, който присъства в лицето на болните, на бедните, на страдащите, на затворените, на тези, които са гладни и жадни за справедливост, приближавам се до Исус, който присъства там?". Наистина, при свършека на света, Господ ще направи преглед на стадото си, „не само от страна на пастира, но и от страна на овцете, с които Той се е идентифицирал“, отбеляза Папата:
„Бил ли си мой пастир, когато бях сред тези хора, изпаднали в нужда, или си останал безразличен?". Братя и сестри, нека се пазим от логиката на безразличието, от това, което веднага ни идва на ум. Нека погледнем и от друга страна, когато виждаме, че има проблем.
Затова Белгольо насърчи да следваме друга логика, като се вдъхновяваме от Добрия Самарянин. Логика, която сочи самият Исус:
„Това, което сте сторили на този, на онзи, на другия, сте го сторили на мен. И това, което не сте сторили на този, на онзи, на другия, не сте го сторили на мен, защото аз бях там“. Нека Исус ни научи на тази логика, тази логика на близостта, на доближаването до Него, с любов, в лицето на най-страдащите.
Следователно, в тази притча за финалния съд, Исус използва образа на пастира, позовавайки се на образа на пророк Езекил, който е говорил за Божията намеса в полза на народа, срещу лошите пастири на Израил, онези, които „са били жестоки и експлоататори, като са предпочели сми себе си да пасат, а не да пасат стадото“. Затова „самият Бог обещава да се грижи лично за своето стадо, защитавайки го от несправедливостите и злоупотребите“, обясни папата, като посочи, че това обещание се е осъществило напълно в Исус Христос, Добрият пастир.
И трябва именно от Мария, която вярно последва Сина си по пътя на любовта, да поискаме „да ни научи да царуваме в служене“, научавайки точно от нея да „влезем отсега в Царството Божие, през вратата на смиреното и щедро служене".
