Търси

Vatican News
Междурелигиозна молитва за мир в Рим Междурелигиозна молитва за мир в Рим  (Vatican Media)

Франциск: ние сме достоверни свидетели на Бог, само ако сме братя

"Нека Господ ни помогне да вървим заедно по пътя на братството, за да бъдем достоверни свидетели на истинския Бог". С тази молитва папа Франциск завърши своята проповед на 34-ото издание на междурелигиозната молитвена среща за мир на а тема „Никой не се спасява сам - мир и братство“, която се проведе в базиликата Ара Чели в присъствието на лидери от всяка религия, които отправиха молитви за жертвите на войните и пандемията.

„Дар е да се молим заедно“: това е радостната констатация с която папа Франциск започна своята проповед по време на молитвата на християните в базиликата „Санта Мария ин Ара Чели“, като част от Междурелигиозната среща за мир на площада на Капитолийския хълм. Едновременно, други християни се молиха заедно с Вселенския патриарх Вартоломей I и представители на различните православни и протестантски църкви: евреи в синагогата, мюсюлмани в помещенията на Капитолийските музеи, както и будисти и представители на източните религии.
Литургията започна с молитва на Вселенския патриарх Вартоломей, а първото литургично четиво от пророк Исая прочете епископ Хайнрих Бедфорд -Стром, председател на Съвета на Евангелската църква в Германия. В своята проповед папа Франциск коментира библейския откъс за Страданието Господне, непосредствено преди смъртта на Исус и говори за изкушението, което го връхлетява. Докато изживява най-възвишения момент на болка и любов, мнозина безмилостно му повтарят: „Спаси се!“ (Mк. 15, 30).

Предлагаме пълния текст на папската  проповед:

"Това е изключително важно изкушение, което заплашва всички, дори и нас християните: това е изкушението да мислим само за собственото си спасение или за това на нашата група, да имаме предвид само собствените си проблеми и интереси, докато всичко останало е без значение. Това е много човешки, но лош инстинкт и е най-голямото предизвикателство към разпнатия Бог.

Спаси себи си. Първи казват тези думи „онези, които минаваха от там“ (ст. 29). Те бяха обикновени хора, които бяха слушали Исус да говори и видели неговите чудеса. Сега му казват: «Спаси се, слизайки от кръста». Те не изпитваха състрадание, а желанието да видят чудеса, да Го видят да слиза от кръста. Може би и ние понякога бихме предпочели един зрелищен, а не състрадателен бог, мощен в очите на света бог, който се налага със сила и побеждава онези, които ни желаят злото. Но това не е Бог, а нашето его. Колко пъти искаме един бог по наша мярка, дори да станем ние мярка за Бог; един бог, като нас, дори да станем ние като Него! Но по този начин ние предпочитаме култа към себе си, отколкото преклонението пред Бога. Това е един култ, който расте и се подхранва с безразличието към другия. Онези минаващи се интерисуваха от Исус само, за да задоволи техните желания. Но, сведен до „шкарто“ на кръста, той вече не интересивуше никого. Бе пред техните очи, но далеч от сърцето. Безразличието ги държеше на разстояние от истинското лице на Бог.

Спаси себе си. Вторите, които отправят тези думи са първосвещениците и книжниците. Те бяха онези, които осъдиха Исус, защото за тях Той бе опасност. Но всички сме специалисти, когато трябва да разпънем другите, за да спасим себе си. Докато Исус позволява да бъде закован на кръста, за да ни научи да не стоварваме злото над другите. Онези религиозни водачи Го обвиняваха именно по причина на другите: „Спаси другите, а не може да спаси себе си!“ (ст. 31). Познаваха Исус, помнеха изцеленията и избавленията, които извърши и правят една злонамерена връзка: намекват, че да спасяваш, да помогаш на другите не носи никакво добро; Той, който се посвети на другите, губи себе си! Обвинението е подигравателно и придобива религиозни термини, като на два пъти се използва глагола „спасяване“. Но „евангелието“ на „спаси себе си“ не е евангелието на спасението. Това е най-фалшивото апокрифно евангелие, което натоварва другите с кръстове, докато истинското Евангелие поема кръстовете на другите.

Спаси себе си. Накрая, също онези, разпнати с Исус се присъединяват към предизвикващия към Него климат. Колко е лесно да се критикува, да се говори срещу другия, да се вижда лошото в другите, а не в нас самите, до там, че да се стоварва вината върху най-слабите и маргинализираните! Но защо онези разпнати се ядосват с Исус? Защото не ги сваля от кръста. Казват Му: „Спаси себе си и нас!“ (Лк. 23, 29). Търсят Исус само за да разрешат своите проблеми. Но Бог не дойде, за да ни избави от проблемите, които винаги съществуват, а за да ни спаси от истинския проблем, който е липсата на любов. И тази е дълбоката причина на нашите лични, социални, международни и екологични злини. Да се мисли само за себе си е бащата на всички злини. Но единият от разбойниците се вглежда в Исус и съзира в Него кротката любов. И така си спечелва рая, правайки само едно нещо: премествайки вниманието от себе си към Исус, от себе си към онзи, който е до него (ст. 42).

Скъпи братя и сестри, на Голгота се провежда един голям дуел между Бог, който дойде да ни спаси, и човека, който иска да спаси себе си; между вярата в Бог и култа към егото; между човек, който обвинява Бог и Бог, който прощава. Но настъпи победата на Бог, неговото милосърдие слезе над света. От кръста избликна прошката, възроди се братството: „Кръста ни прави братя“ (Бенедикт ХVІ, Думи в края на Кръстния път, 21 март 2008 г.). Отворените на Кръста ръце на Исус, бележат един обрат, защото Бог не сочи срещу никого пръст, а прегръща всеки един. Защото само любовта потушава омразата, само любовта побеждава докрай неправдата. Само любовта прави място на другия. Само любовта е пътя за пълното общение между нас.

Нека поискаме от разпнатия Бог благодатта да бъдем по-единени, по-братски. И когато сме изкушавани да следваме логиките на света, нека си припомним думите на Исус: „Който иска да спаси живота си, ще го загуби; но, който загуби живота си заради мен и Евангелието, ще го спаси“ (Мк. 8, 35). Онова, което в очите на човека е загуба, за нас е спасение. Нека се научим от Господ, който ни спаси, понизявайки себе си (Фил. 2,7), ставайки друг: от Бог човек, от дух плът, от цар слуга. Той приканва и нас да „станем други“, да отидем към другите. Колкото повече сме прикрепени към Господ Исус, толкова по-отворени и универсални ще бъдем, защото ще се чувстваме отговорни едни за други. И другия ще бъде пътя за да се спасим: всеки друг, всяко човешко същество, независимо от неговата история и верую. Като се започне от бедните, най-подобните на Исус. Големият архиепископ на Константинопол, свети Йоан Златоуст, пише, че „ако ги нямаше бедните, до голяма степен нашето спасение щеше да бъде разрушено“ (За посланието до Коринтяните, ХVІІ, 2). Нека Господ ни помогне да вървим заедно по пътя на братството, за да бъдем достоверни свидетели на истинския Бог".

Photogallery

Моменти от междурелигиозната молитва за мир
20 Октомври 2020, 18:02