Франциск: Псалмите са викът на човек към Бог, за да го избави от злото

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

На генералната аудиенция, която проведе във ватиканската аула „Павел VІ“,  папа Франциск отново посвети катехистичната си беседа на молитвата. Този път вдъхновение той почерпи от Псалтира, Библейската книга „съставена само от молитви; книгата, която ни учи да се молим“, каза папата:

„В Псалмите срещаме всички човешки чувства: радостите, болките, съмненията, надеждите, горчивините, които оцветяват нашия живот. Катихизисът посочва, че всеки един Псалм „може да отрази едно събитие от миналото, но с такава трезвост, че може да бъде използван за молитва от хората при всички условия във всяко време“ (ККЦ, 2588). Четейки и препрочитайки Псалмите, ние научаваме езика на молитава“.

В молитвата намират място всички наши чувства

В Псалмите – продължи папата – намираме думите, за да изразим нашите чувства, за да възхваляваме, благодарим, призоваваме Бог в радостта и страданието. В тези текстове не намираме абстрактни хора, те не са „скалъпени на масата“, а черпят от извора на житейския опит“.

За да молим Псалмите е достатъчно да бъдем това, което сме. И не трябва да се забравяме това: за да се молим добре, трябва да се молим такива каквито сме, без да се маскираме. Трябва да казваме „Господи, аз съм такъв“ и да отидем пред Господ такива, каквито сме, с хубавите и лошите неща, които никой не познава, но ние, вътре в себе си познаваме.

Господи, докога?

Сред многото въпроси, които срещаме в Псалмите един отеква „като непрестанен вик“: „Докога?“. Импровизирайки папата добави:

„Докога, Господи, трябва да страдам това? Чуй ме, Господи!“: колко пъти сме се молили така, с думите: „Докога? Престани, Господи... Докога?“.

Вярващият знае, че има смисъл да вика към Бог:

„И това е важно. Когато се молим, ние го правим, защото знаем, че сме безценни в очите на Бог и затова отиваме пред него да се молим. „Но аз не мисля за това..“ – но ти го знаеш, в подсъзнанието, но го знаеш! Това е благодатта на Светия Дух в теб, който те подтиква да вървиш към тази мъдрост: че ти си безценен в очите на Бог. И затова отиди да се молиш“.

Не съществуват универсални сълзи

Викът на вярващия, показва цялата драматичност на болестите, омразата, войната, преследванията, недоверието, смъртта. Който моли Псалмите, проси от Бог да се намеси там, където всички човешки усилия са напразни. Знае, че е безценен в очите на Бог. И молитвата е вече началото  на спасението. Папа Франциск продължи:

„Всички страдат на този свят: независимо дали вярваме в Бог или Го отхвърляме. Но в Псалтира болката се превръща във връзка: вик за помощ в очакване да прихване слушащо ухо. Не може да остане без смисъл, без цел. Дори болките, които понасяме, не могат да бъдат само специфични случаи на универсален закон: те винаги са „моите“ сълзи, които никой никога не е проливал преди мен“.

Разговор с родителите на отец Роберто Малджезини

Папа Франциск сподели, че преди да влезе във ватиканската аула тази сутрин се е срещнал с родителите на отец Роберто Малджезини, свещеникът от Комо, който бе убит на 15 септември, и добави:

„Сълзите на тези родители са „техните“ сълзи и всеки един от тях знае, колко е страдал, виждайки този син да дава живота си в полза на бедните. Когато искаме да утешим някого, не намираме думите. Защо? Защото не можем да стигнем до болката му, защото „неговата“ болка е негова, „неговите“ сълзи са негови. Същото е и с нас: сълзите, „моята“ болка е моя, сълзите са „моите“ и с тези сълзи, с тази болка се обръщам към Господ“.

Бог познава всеки един по име

„Пред Бог ние не сме непознати, или просто цифри. Ние сме лица и сърца, които познава едно по едно, по име“, каза папата. Вярващият знае, че вратата на Бог е винаги отворена, че в Него е спасението. „Господ чува“, каза папата, който подчерта, че „онзи, който се моли, не се заблуждава, а  знае, че житейските проблеми не винаги се решават, но със сигурност ще бъдат изслушани и тогава всичко става по-поносимо“.

„Най-лошото нещо, което може да се случи е да се страда в самотата, без да бъдем помнени. От това ни спасява молитвата, защото може да се случи, и също често, да не разберем промислите на Бог. Но нашите викове не се застояват тук долу: те се издигат до Него, който има сърцето на Баща и който плаче за всеки син и дъщеря, които страдат и умират. В лошите моменти на мен ми помага да си мисля за Исус, който плаче. Исус плаче за мен“.

Папа Франциск подчерта още веднъж важността да пребъдваме във връзката си с Бог, защото дори в житейските болки се отваря по този начин един хоризонт на добро. И завърши: „Кураж и напред с молитвата. Исус е винаги до нас“.

Внимание към разпоредбите антикоронавирус

В края на генералната аудиенция папата поздрави присъстващите, като ги посъветва да спазват антикоронавирусните разпоредби на властите, за да се избегне разпространението на заразата и каза: „Бих искал да направя, както правя по принцип, да слеза и да се приближа до вас, за да ви поздравя, но с новите разпоредби, е по-добре да поддържаме дистанция. Също болните поздравявам от сърце от ту". И като подчерта отново важността от използването на всички предпазни мерки, които му позволяват да продъжли с провеждането на генералните аудиенции, Франциск завърши, като подчерта, че „ако всички, като добросъвестни граждани изпълняват предписанията на властите, това ще помогне за прекратяване на тази пандемия".