Папата: когато се молим, Исус се моли винаги с нас и за нас

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

Първата молитва на Исус е „с грешниците от Божия народ“, край бреговете на реката Йордан, в деня на неговото кръщение: жест, който не прави за себе си, а за всички нас. С това, Той ни показва пътя за „диалога на любов с Отца, дори в най-мрачните моменти на живота“. Това каза папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, продължавайки цикъла от беседи, посветени на молитвата, заедно с вярващите, присъстващи на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ“ или свързани чрез медиите.

Дистанцирани, заради коронавируса, който ни вреди много

Както при последните срещи с поклонниците, папата припомни, че за да се избегнат струпванията,  не може да слезе сред тях, за да ги „поздрави един по един“.

„Това – каза папата – е против лечението, предпазните мерки, които трябва да предприемем пред тази „госпожа“, която се казва Covid, и ни вреди толкова много. Затова ме извинете, че не слизам, за да ви поздравя: поздравявам ви от тук и ви нося в сърцето си, всички. А вие, носете ме във вашето сърце и се молете за мен. От дистанция също можем да се молим едни за други“.

Исус сред каящите се, солидарен с нашето състояние

От Стария Завет се преминава към молитвата на Исус, чиято първата публична проява е „участието в една хорова молитва на народа, една покаятелна молитва, където всички се признават за грешници“. Дори Йоан Кръстител да иска да се противопостави, и да бъде кръстен от своя роднина, Исус настоява да бъде кръстен, защото „този негов жест е знак на послушание към Отца, акт на солидарност с нашето човешко състояние“.

Исус отваря пролука към Отца за всички нас

Исус – поясни папата – „се моли с грешниците от Божия народ, не остава на отсрещния бряг на реката, не иска да се покаже различен и дистанциран от непослушния народ, а потапя своите крака в същите води на пречистване“:

„Исус не е един далечен Бог, и не може да бъде. Въплъщението Го откри по пълен и немислим по човешки начин. По този начин, откривайки своята мисия, Исус се поставя начело на каещия се народ, сякаш поема отговорността да открие пролука, през която всички ние, след Него, трябва да имаме смелостта да преминем“.

С Исус е целия народ от грешници

Както пояснява Катехизисът на Католическата църква в чл. 2599: „Синовната молитва, която Отца очакваше от Своите чеда, най-накрая ще бъде живяна от самия Единороден Син в неговата човешка природа, с хората и за хората“. Преди всичко на първо място е народа от грешници: онези, които си мислеха, че не можеха да бъдат обичани от Бог, онези, които не се осмиляваха да отидат отвъд прага на храма, онези, които не се молеха, защото се чувстваха недостойни. Исус дойде за всички, също за тях, и започва именно заедно с тях“.

Молейки се, Исус отваря небесната врата

Евангелист Лука е този, който откроява молитвената атмосфера в онзи ден, и който, казва, че докато Исус се моли „се отвориха небесата“. Молейки се – коментира папата – „Исус отваря небесната врата, и от тази пролука слиза Светия Дух. И един глас възвестява: „Ти си моя Възлюбен Син: в Теб е моето благоволение“.

Дори и в най-мрачния час, Исус намира убежище в Отца

Има една фраза – каза папата – която ни помага да разберем тайната на Исус и на неговото сърце, винаги насочено към Отца:

„Във вихрушката на живота и света, който ще дойде да го осъди, дори в най-тежките и тъжни изпитания, които ще трябва да преживее, дори когато няма къде да положи главата си, дори когато около него се отприщват омразата и гоненията, Исус никога не остава без дом, където да се приюти: той живее вечно в Отца“.

От молитвата на Исус до молитвата на всички кръстени

С тази молитва – поясни папата – „Светия Дух слиза над Исус, и това е една напълно лична молитва и ще бъде така през целия негов живот. Но по време на Петдесятница, по благодат, ще се превърне в молитва на всички кръстени в Христос. Сам Исус придоби за нас този дар, и ни приканва да се молим така, както се молеше Той“:

„Затова, ако в една вечер на молитва се почувстваме слаби и празни, ако ни се струва, че животът е бил напълно безполезен, трябва в този момент да призовем молитвата на Исус да стане и наша. След това ще чуем глас от небето, по-силен от този, който се издига от дъблините ни, прошепвайки нежни думи: „Ти си възлюбеният на Бога, ти си синът, ти си радостта на Небесния Отец“.

Исус ни дарява своята молитва, диалога на любов с Бог

Тези думи на Отца са за всеки един от нас – завърши папата – „дори да сме отхвърлени от всички, дори да сме най-лошите грешници. Това е така, защото Исус не слезе във водите на река Йордан за себе си, а за всички нас. Той отвори небесата, както Мойсей отвори водите на Червено море, за да могат всички да преминат зад Него. Исус ни подари своята молитва, която е неговия диалог на любов с Отца, като семето на Троицата, което иска да се захване в нашето сърце. Нека го приемем!“.