Папата: не можем да се молим на Бог и да не обичаме брата

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

Псалмите ни учат да се молим в първо лице за нас самите, но също за спасението на братята и на света и могат да ни помогнат да победим изкушението на „нечестието“, т.е. да живеем и може би дори да се молим, така сякаш Бог и бедните не съществуват. Това посочи папата Франциск в катехистичната си беседа на генералната ауденция, завършвайки катехизиса, започнат миналата седмица и посветен на псалмите, поместен в цикъла за молитвата. Папата проведе генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ“ с присъствието на ограничен брой вярващи и в безопасност, според нормите, наложени от пандемията.

В началото на своята беседа папата поясни, че не може да слезе сред поклонниците, за да ги поздрави, тъй като „всеки път – каза той – когато се приближавам, вие се струпвате всички заедно и се губи дистанцията и за вас съществува опасността от заразата. Но знайте, че аз съм близо до вас със сърцето“. След това позовавайки се на едно дете, което плачеше по време на началните четива, припомни да не се спира този плач, дори и в храма, „защото е глас, който привлича нежността на Бог над нас и с нас“.

Молитвата: спасение за човека

„Нечестивият“, поясни папата, който в Псалмите се явява като отрицателна фигура „е човек без никакво упование в трансцендентното, без никакво ограничение в своята арогантност, който не се страхува от оценката на другите за това какво мисли и какво прави". Използва се като пример за всичко, което истинската молитва не трябва да бъде, защото тя „основна реалност на живота“.

„Уповаването в абсолютното и трансцендентното - което учителите по аскетизъм наричат ​​„свещен страх от Бога“ - е това, което ни прави напълно човеци, това е границата, която ни спасява от самите нас, пречи ни да се впуснем в този живот по хищнически и ненаситен начин. Молитвата е спасението за човека“.

Престорената молитва е за да ни се възхищават

Престорената, фалшивата молитва – поясни папата – „е тази, която се прави, за да ни се възхищават, и която многократно е критикувана от Исус. Тя е молитвата на онзи, който се моли уморено, по навик, като папагалите. Но когато истинският дух на молитвата е приет с искреност и слиза в сърцето, тогава тя ни кара да съзерцаваме реалността с очите на Бог“.

„Молитвата е центъра на живота. Ако се молим, тогава също брата и сестрата стават важни. Една древна поговорка от първите християнски монаси казва: „Блажен монахът, който, след Бог, смята всички хора като Бог“. Който се прекланя на Бог, обича неговите чеда. Който почита Бог, почита човешките същества“.

Истинската молитва не е успокоително, а ни прави отговорни

Затова – продължи папата – „молитвата не е успокоително за житейските тревоги, или по-скоро подобна молитва със сигурност не е християнска. Молитвата по-скоро ни прави отговорни. Виждаме го ясно в молитвата „Отче Наш“, на която Исус научи своите ученици. А за това, Псалтирът, сборникът от псалми, е една голяма школа. Псалмопееца не винаги използва изтънчени и любезни думи, и често се доляват белезите от живота. Въпреки това, също най-съкровените и лични молитви, са използвани първо в Храма, а след това в синагогите. Припомня ни го също Катехизисът на Католическата църква: „Многообразните изрази на молитвата на псалмите се раждат едновременно в литургията на Храма и в сърцето на човека ".

Молитвата от сянката в църквата до улиците

По този начин – подчерта папата – „личната молитва черпи вдъхновение и се подхранва от тази на народа на Израил, първо, и от тази на народа на Църквата, след това. А псалмите, написани в първо лице, които споделят най-съкровените мисли и проблеми на човека, са общо наследство, до такава степен, че са молени от всички и за всички“.

„Християнската молитва притежава това „дихание“, това духовно „напрежение“, да обединява храмът и света. Молитвата може да започне в полусянката на една църква, но след това завършва по улиците на града. И обратно, може да се породи по време на всекидневните задължения и да намери своята реализация в литургията. Вратите на църквите не са бариери, а „пропускливи мембрани“ готови да приемат вика на всички“.

Да се молим за бедните и за бъдещето на човека

В молитвата на Псалтира – продължи папата – светът винаги е присъстващ. Дава се глас на „божественото обещание за спасението на най-слабите“, когато се казва в псалма: „ето, ще стана – казва Господ – и ще спася, онзи, който е презиран“. Предупреждава се за опасността от светските богатства, защото „човек в своя просперитет не разбира, той е като животните, които загиват“. Или още, псалмите „отварят хоризонта за погледа на Бог над историята“, припомняйки, че Господ „осуетява промислите на народите. Но промисъла Господен остава завинаги, промислите на сърцето Му са за всички поколения“.

Не можем да се молим на Бог и да не обичаме брата

Ето защо – завърши папата – „където е Бог, трябва да бъде също човека“. Това със сила ни го напоня и Свещеното Писание: „Ние обичаме, защото Той пръв ни обикна. Той винаги ни очаква“. Лъжец е онзи, който казва: „Аз обичам Бог“, но мрази своя брат. Писанието ни казва също, че „не можем да отричаме сълзите на бедните, защото това ни осъжда никога да не срещнем Бог“. Това – подчерта папата – е „практически атеизъм“.

„Бог не понася „атеизмът“ на онзи, който отрича божествения образ, запечатан във всяко човешко същество. Непризнаването му е светотатство, мерзост, най-тежката обида срещу храма и олтара“.

Нечестието е да живеем сякаш Бог и бедните не съществуват

Нека молитвата на псалмите – бе пожеланието на папа Франицск – ни помогне да не изпадаме в изкушението на „нечестието“, т.е. да живеем, и можем би да се молим така сякаш Бог и бедните не съществуват“.