Ангел Господен: никой не е изключен от Божия дом

Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

С притчата за сватбения обяд от днешната евангелска страница (Мат. 22, 1-14),  Исус очертава плана, замислен от Бог за човечеството. Това е разказа за царя, който „направи сватба на сина си“ (2) и който е образът на Отца, приготвил за цялото човешко семейство прекрасен празник на любов и общение около своя единороден Син. Два пъти царят изпраща своите слуги да повикат поканените на сватбата, но те отказват, не искат да отидат на празника, защото имат други неща, за които да мислят: не ги интересува празника, те мислят за нивите, за търговията. Много пъти и ние поставяме нашите интереси и материални неща преди Господ, който ни призовава – и ни кани на празник. Но царят в притчата не иска домът да остане празен, защото иска да дари съкровищата на своето царство. Тогава казва на слугите: „Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата“ (9). Така постъпва Бог: когато му отказват, вместо да отстъпи, той отново призовава и кани  всички, които са по кръстопътищата, без да изключва никого. Никой не е изключен от Божия дом.

               Буквалният смисъл на думата, използвана от евангелиста Матей, се отнася до края на градските пътищата, тоест онези места, където градските улици свършват и започват пътеките, водещи към селската зона, извън населеното място, където животът е несигурен. И при тези хора от кръстопътищата царят от притчата изпраща своите слуги, сигурен, че ще намери хора, желаещи да седнат на трапезата. Така банкетната зала се изпълва с „изключени“, с онези, които са „навън“, които никога не са изглеждали достойни да участват в празник, на сватбен обяд. Дори стопанинът, царят, казва на пратениците: „извикайте всички, добри и лоши. Всички!“. Господ кани и лошите. „Ама не, аз съм лош, сторил съм ги едни…“. Но Той те кани: „Ела, ела, ела!“. И Исус е отивал на обяд с митарите, които там са били публичните грешници, били са лошите… Исус, Бог не се страхува от нашата душа, наранена от много лошота, защото ни обича и ни вика. И именно Църквата е призована да стига до днешните кръстопътища, тоест до географските и екзистенциални периферии на човечеството, онези крайни места, онези ситуации, в които се озовава и живее безнадеждно част от обществото.

               Не става дума да се настаним в удобните и обичайни начини за евангелизация и свидетелство на милосърдието, а да отворим вратите на нашето сърце и на нашите общности за всички, защото Евангелието не е отредено за малцина избрани. И онези, които са в покрайнините, дори отблъснатите, онези, които са презирани от обществото, се считат от Господ достойни за неговата любов. Той подготвя трапезата си за всички: праведни и грешни, добри и лоши, учени и неучени. Снощи успях да се обадя на един възрастен италиански свещеник, мисионер за младежта в Бразилия, който винаги работи за изключените, за бедните. И живее старостта си в мир: изпепелил е живота си с бедните. Това е нашата Майка Църква, това е Божият пратеник, който отива на кръстопътищата.

Все пак, Господ поставя едно условие: да се облече сватбарска премяна. Нека се върнем на притчата. Когато домът е пълен, идва царят и поздравява поканените в последния момент, но вижда, че един от тях не е облечен в сватбарска премяна, онова наметало, което всеки гост при влизане получава като дар.  Хората са идвали така,  както  са били облечени, както са могли да бъдат облечени, те не са имали празнични дрехи.  Но при влизане са им давали нещо като наметало,  подарък, безплатен дар. И онзи, който нямаше дреха, след като бе отказал този подарък, този безплатен дар, се бе самоизключил: по този начин кралят не може да направи друго, освен да го изхвърли. Защо ли? Защото не е приел подаръка. Защото повикването на Исус, повикването на Бог, е дар. То е благодат. Този човек бе приел поканата, но след това бе решил, че тя не означава нищо за него: той е бил самодостатъчен човек, не е имал никакво желание да се променя, или да остави Бог да го промени.  Сватбарската премяна – това наметало, което е дар, подарено – символизира Божието милосърдие, което Бог ни дарява безвъзмездно. Благодатта. Поканата на Бог, това, че Бог те води на празника, е благодат. Без благодатта ти не можеш да направиш и крачка в християнския живот. Всичко е благодат. Не е достатъчно да се приеме поканата да следваме Господ, необходимо е да сме готови за път на промяна, който променя сърцето. Дрехата на милосърдието, която Бог ни предлага постоянно, е безвъзмезден дар на любовта му, това именно е благодатта. И изисква да бъде приет с изненада и с радост: „Благодаря ти, Господи, че ми даде този дар“.

Пресвята Дево Мария, помогни ни да подражаваме на слугите от евангелската притча, за да излезем от нашите схеми и от нашите тесни възгледи, като възгласяваме на всички, че Господ ни кани на своята трапеза, за да ни предложи благодатта, която спасява, да