Папата: не съществува екология без справедливост

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

Съзерцание и състрадание, тези са двете ключови думи за екологията, представени от папа Франциск пред участниците в срещата на Общностите Laudato Sì, които прие на аудиенция във Ватикана.

Да работим за утрешния ден за всички

Общностите Laudato sì се раждат по идея на епископа на Риети, монсиньор Доменико Помпили, и  от Карло Петрини, основател на Slow Food, които представиха през тези дни във Ватикана книгата „Бъдеща Земя“, в която папата и самия Петрини разговарят по тези тематики. „Пренебрежението към творението и социалните несправедливости си влияят взаимно", заяви папата в началото на аудиенцията, като добави: „ Може да се каже, че няма екология без справедливост и няма справедливост без екология".

„Необходима е реална воля за справянето в основата на причината за продължаващите климатични промени. Не са достатъчни обичайните ангажимени – думи думи... – и не може само да се гледа на незабавния консенсус на избирателите или финансистите. Трябва да се гледа надалеч, в противен случай историята няма да прости. Нужно е да се работи днес за утрешния ден на всички. Младежите и бедните ще ни поискат сметка. Това е нашето предизвикателство. Присвоявам си думите на богослова мъченик Дитрих Бонхофер: нашето предизвикателство, днес, не е „как ще се справим“, а как ще излезем от това; нашето истинско предизвикателство, е какъв ще бъде живота на следващото поколение“: трябва да мислим за това!“.

Съзерцанието, означава действие

Според папа Франциск, погледът на онзи, който сериозно обича околната среда има две характеристики: способен е на съзерцание и следователно на състрадание. В първия случай проучването, започва с наблюдението: „Днес, вече не се възхищаваме на заобикалящата ни природа, а я плячкосваме. Погледът над реалността е все по-бърз, разсеян, повърхностен, докато за кратко време изгарят новините и горите“.

Болни от консумацията, обезпокоени за последното смарт приложение, но вече не знаем имената на съседите, още по-малко знаем как да различаваме едно дърво от друго. Но онова, което е по-сериозно, с този стил на живот се губят корените, губи се благодарността за онова, което съществува и за онзи, който ни го е дал. Ето защо, за да не се забравя, трябва да се върнем към съзерцанието; за да не се разсейваме в хилядите ненужни неща, трябва да преоткрием тишината; за да не се разболее сърцето, трябва да се спрем.

Състраданието е ваксина срещу безразличието

Става въпрос според папата за съзерцение, което „води до действи. Всеки един – посочи – може поне малко да преобрази света, замърсен от човешката ненаситност в добрата реалност, пожелана от Създателя. Който умее да съзерцава не стои със скръстени ръца, а полага конкретни усилия“. Именно тук се помества способността за „състраданието“, чувство, което прави човешкия поглед подобен на Божия, който – каза папата – „въпреки всичкото зло, което мислим и правим, ни вижда винаги като възлюбени чеда“. Състраданието, което не е „пиетизъм“, а е по-скоро създаването на нова връзка с другия.

„Нашето състрадание е най-добрата ваксина срещу епидемията на безразличието. „Не ме засяга“, „нямам нищо общо“ са синонимите на безразличието. Който е състрадателен преминава от „не се интересувам от теб“ към „ти си важен за мен“. Светът се нуждае от това креативно и активно милосърдие, от хора, които не стоят пред един екран само за да коментират, а си омърсяват ръцете, за да премахнат упадъка и да върнат достойнството. Да си състрадателен е един избор: означава да се избере да нямаш врагове, за да виждаш всеки един, като ближен“.

Да се спре отхвърлянето и разхищението

Ето защо – завърши папата – „онзи който е способен на състрадание влиза в тежка ежедневна борба с отхвърлянето и с разхищението, отхвърлянето на другите и разхищението на нещата“, като онези милиарди тонове храна, които всяка година, според Fao, индустриализираните страни изхвърлят, и което папата определи като „скандално“.

„Нека си помогнем, заедно, в борбата срещу отхвърлянето и разхищението, нека изискаме политически решения, които съчетават напредъка и справедливостта, развитието и устойчивостта за всички, та никой да не бъде лишен от земята, която обитава, от добрия въздух, който диша, от водата, която има право да пие и от храната, която има право да яде“.