Папата: солидарността е пътя след пандемията

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

 „След много месеци възобновяваме нашите срещи лице в лице, а не екран в екран. И това е много хубаво!“. С тези думи папа Франциск започна днешната генерална аудиенция, първата с присъствието на вярващи, около 500 души всички с маски, след цели шест месеца, по причина на ограничителните мерки наложени от настоящата пандемия, която „открои  нашата взаимозависимост: всички сме свързани помежду си, както в зло, така и в добро“, подчерта Франциск.

„Затова, за да излезем по-добри от тази криза, трябва да го направим заедно, всички, в солидарността“, подчерта папата. „Заедно, а не сами: или ще го направим заедно или няма да го направим“, прибави импровизирайки папата. „Трябва да го направим всички заедно в солидарноста. И днес искам да подчертая именно тази дума: солидарност. Като човешко семейство имаме един общ произход в Бог – припомни Франциск – имаме един общ дом, планетата-градина, в която Бог ни постави; и имаме една общ крайна цел в Христос. Но когато забравяме за всичко това, нашата взаимозависимост се превръща в зависимост на някои от други, губим хармонията на взаимозависимостта и на солидарността и се превръщаме в зависими едни от други, увеличавайки неравенството и маргинализацията; отслабва социалната тъкан и се влошава околната среда. Винаги един и същи начин на действие“.

„Егоизмите – индивидуални, национални или на силови групи – и идеологическите строгости подхранват „структурите на греха“, каза папата, позовавайки се обширно на Енцикликата Sollicitudo rei socialis на свети Йоан Павел ІІ и размишлявайки над учението на Социалната доктрина на Църквата в настоящата ситуация.

Светият отец припомни библейският разказ за Вавилонската кула, който показва именно какво се случва на човек, когато се опитва да стигне до небето, пренебрегвайки връзката с човека, творението и Създателя: „Изграждаме кули и небостъргачи, но разрушваме общността. Обединяваме сгради и езици, но унищожаваме културното богатство. Искаме да бъдем господари на Земята, но разрушаваме биоразличието и природното равновесие“.

Докато опитът от Петдесятница е напълно противоположен. „С Петдесятница – открои Франциск – Бог става присъстващ и вдъхновява вярата на общността, обединена в различието и в солидарността. Именно солидарното различие притежава „анителата“, така че уникалността на всеки един - която е уникален и неповторим дар - не се разболе от егоизма. Разнообразието и солидарността, обединени в хармония, този е пътят“:

„Солидарното разнообразие притежава и антителата за изцелението на социалните структури и процеси, които са се изродили в системи на несправедливост, в системи на потисничество (вж. Компендиум на Социалната доктрина на Църквата, 192). Следователно солидарността днес е пътят към един свят след пандемията, към изцелението на нашите междуличностни и социални болести.

Папата подчерта също, както и при други поводи, че от една криза се излиза по-добри или по-лоши, и че изборът е само наш:

„Солидарността е именно пътя, за да излезем по-добри от кризата, но не с повърхностни промени, с една маскировка, и така всичко е наред. Не. По-добри! В разгара на една кризи, солидарността, водена от вярата ни позволява да преведем Божията любов в нашата глобализирана култура, но не като изграждаме кули или стени – и колко много стени се изграждат днес – които разделят, но също рухват, а изтъкавайки общността и подкрепяйки процеси на истински човешки и стабилен растеж“.

Папата припомни също, че „синдрома на Вавилон“ е описан също в един средновековен разказ, където по време на строежа на една кула, ако е паднела тухла, всички се оплаквали, защото е струвала, докато ако паднел и умирал човек, никой не казвал нищо. „Една тухла е струвала повече от живота. За съжаление също днес може да се случи нещо подобно“.

Ето защо – каза накрая папата – „опита от Петдесятница е противоположен, защото там Духа създава единството в различието, хармонията, докато във Вавилон се напредваше за печабла, просто „работна сила“. На Петдесятница всеки един участва с всичко, което притежава за изграждането на общноста, като правеше свети Франциск, който нарича всички хора, дори тварите, братя и сестри“.

В заключение папата призова да се „активира солидаронстта, способна да даде устойчивост, подкрепа и смисъл на всички тези часове, в които всичко изглежда рухва“, приканвайки да мислим за нуждите на другите.