Франциск към ООН: кризата, възможност да изградим по-братско общество
Във видеопосланието на испански, отправено към Общото събрание на ООН, учредено през 1945 г. след две опустошителни световни войни, папата трасира истински път за излизане от настоящата криза, утежнена от Covid-19, и го прави, като припомня крайъгълните камъни на неговото учение с призив към международната общност да „положи усилия за прекратяване на икономическата несправедливост“. За папа Франциск, настоящия труден момент може да бъде „реална възможност за промяна“, за преосмисляне на икономическата и финансовата система, справедливо разпределение на благата и намаляване на нарастващата разлика между богати и бедни. Маршрут, който засяга централните възли на съвместния живот, с цел изграждането на по-братско общество.
Предлагаме пълния текст на видеопосланието:
Седемседет и петата годишнина на ООН е повод отново да се подчертае желанието на Светия престол тази организация да бъде истински знак и средство за единство между Държавите и в служба на цялото човешко семейство.
В настоящия момент нашия свят е засегнат от пандемията на Covid-19, която доведе до загубата на много човешки живот. Тази криза променя нашия стил на живот, поставя под въпрос нашите икономически, здравни и социални системи и показва нашата слабост като създания.
Пандемията всъщност ни призовава „да възприемем това време на изпитание като време на избор: времето за избор на това, което има значение и което отминава, да се отдели необходимото от онова, което не е“. Може да бъде реална възможност за обръщането, преобразуването, за преосмислянето на начина ни на живот и нашите икономическии и социалнии и системи, които увеличават разликата между бедни и богати, вследствие на несправедливо разпределение на ресурсите. Но може също да бъде възможност за „отбранително отстъпление“ с индивидуалистични и елитарни характеристики.
Ето защо сме изправени пред един избора на един от двата възможни пътища: единият води до укрепването на многостранността, израз на обновената глобална съвместна отговорност, на солидарността, основана на справедливостта и на постигането на мира и единството на човешкото семейство,което е промисъла на Бог за света; другия предпочита нагласите на самодостатъчността, национализма, протекционизма, индивидуализма и изолацията, изключвайки най-бедните, най-уязвимите, жителите от екзистенциалните периферии. И със сигурност ще навреди на цялата общност, бидейки самонараняване за всички. А това не трябва да надделее.
Пандемията подчерта спешната необходимост от насърчаване на общественото здраве и реализиране на правото на всеки човек на основни медицински грижи. Затова подновявам призива към политиците и частния сектор да предприемат подходящи мерки, за да се гарантира достъпа до ваксината срещу Covid-19 и основните технологии, необходими при грижата за болните. И ако трябва да се привилегирова някого, нека да бъде най-бедният, най-уязвимият, който по принцип е дискриминиран, защото няма нито власт, нито икономически ресурси.
Освен това, настоящата криза ни показва колко е важно да избягваме изкушението да надхвърляме естествените си граници. „Човешката свобода е способна да ограничи технологията, да я ориентира и да я постави в услуга на друг вид прогрес, който е по-здраословен, по-човешки, по-социален и по-цялостен“ Ние също трябва да вземем предвид всички тези аспекти в дебатите по сложната тема за изкуствения интелект (ИИ).
Имайки предвид това, си мисля също за ефектите върху работата, сектор, дестабилизиран от пазара на заетостта, все по-често воден от несигурността и една обща „роботизация". От особенна необходимост е да се намерят нови форми на труд, които наистина са в състояние да задоволят човешкия потенциал и, които в същото време утвърждават нашето достойнство. За да се гарантира един достоен труд е нужно да се промени доминиращата икономическа парадигма, която се стреми единствено да увеличи корпоративните печалби. Предлагането на работа на повече хора трябва да бъде една от основните цели на всеки предприемач, един от критериите за успех на производствената дейност. Технологичният прогрес е полезен и необходим, стига да служи, за да гарантира, че работата на хората е по-достойна, по-безопасна, по-малко обременяваща и изтощителна.
И всичко това изисква промяна на курса, а за това вече разполагаме с ресурси, притежаваме културни и технологични средства и имаме социална съвест. Тази промяна обаче се нуждае от по-силен етичен контекст, който да преодолее "широко разпространената и несъзнателно консолидирана култура на отхвърлянето“.
В основата на тази култура на отхвърлянето е залегнала липсата на респект към човешкото достойнство, идеологическа промоция с редукционистки възгледи за личността, отричане на универсалността на основните и права и желание за абсолютна власт и контрол, които доминират съвременното общество. Нека го наречем по име: това също е атака срещу човечеството.
Всъщност, болезнено е да се види колко основни права продължават да се нарушават безнаказано. Списъкът с тези нарушения е много дълъг и ни връща към ужасния образ на едно ранено човечество, лишено от достойнство, свобода и възможност за развитие. В тази картина, вярващите също продължават да понасят всякакви преследвания, включително геноцид, заради своята религия. Сред религиозните вярващи ние, християните, също сме жертви: тези, които страдат по целия свят, понякога принудени да избягат от своите древни земи, изолирани от своята богата история и култура.
Трябва обаче да признаем, че хуманитарните кризи са се превърнали в статукво, при което не се гарантират правата на живот, свобода и лична сигурност. Всъщност, конфликтите по целия свят показват, че използването на взривни оръжия, особено в населените райони, има драматично дългосрочно хуманитарно въздействие. В този смисъл, конвенционалните оръжия стават все по-малко „конвенционални“ и все повече и повече „оръжия за масово унищожение“, разрушавайки градове, училища, болници, религиозни обекти, основни инфраструктури и услуги за населението.
Освен това, мнозина са принудени да напуснат домовете си. Често, бежанци, мигранти и вътрешно разселените лица в родните им страни и преминаващи са изоставени, без възможност да подобрят положението си в живота или в семейството си. Още по-тежък е факта, че хиляди са засечени в морето и принудително върнати в лагерите за задържане, където понасят изтезания и малтретиране. Много от тях са жертви на трафик, сексуално робство или принудителен труд, експлоатирани в унизителни задачи, без справедливо заплащане. Всичко това е нетърпимо, но днес мнозина умишлено игнорират тази действителност!
Многото големи международни усилия да се отговори на тези кризи започват с големи обещания, включително двата Глобални пакта за бежанците и миграцията, но много от тях нямат политическата подкрепа, необходима за успех. Други се провалят, защото отделните държави избягват своите отговорности и ангажименти. Независимо от това, настоящата криза е възможност: тя е възможност за ООН, тя е възможност за създаването на по-братско и състрадателно общество.
Това включва преразглеждане на ролята на икономическите и финансовите институции, като тези на Бретън-Уудс, които трябва да отговорят на бързо нарастващото неравенство между свръхбогатите и трайно бедните. Икономически модел, който насърчава субсидиарността, подпомага икономическото развитие на местно ниво и инвестира в образование и инфраструктура в полза на местните общности, който ще осигури основата за самия икономически успех и, същевременно, за обновяване на общността и нацията. И тук подновявам апела си, „предвид обстоятелствата, всички държави да отговорят на основните нужди на момента, намалявайки, ако не и прощавайки, дълга, натоварващ бюджетите на най- бедните".
Международната общност трябва да положи усилия да сложи край на икономическите несправедливости. „Когато многостранните кредитни организации предоставят консултации на различни държави, важно е да се имат предвид високите концепции за фискално правосъдие, публичните бюджети, отговорни за дълга им и най-вече ефективното насърчаване, което ги превръща в главни действащи лица в полза на най-бедните в социалната действителност "(7). Ние носим отговорността да предоставяме помощ за развитието на бедните нации и облекчаване на дълга на силно задлъжнелите държави.
„Една нова етика предполага осъзнаване на необходимостта всички да работят заедно, за да затворят данъчните убежища, да избегнат укриването на данъци и прането на пари, които ограбват обществото, както и да кажат на нациите колко е важна защитата на справедливостта и общото благо над интересите на най-мощните компании и мултинационални корпорации.“ Това е подходящият момент за обновяване на международната финансова архитектура.
Господин Председател,
Помня възможността, която имах преди пет години да се обърна към Общото събрание, по повод на неговата седемдесетгодишнина. Посещението ми се състоя в период на наистина динамичен мултилатерализъм – обещаващ и твърде обнадеждаващ момент – непосредствено преди приемането на Програмата за 2030 година. Няколко месеца след това бе подписано и Парижкото споразумение за изменението на климата.
Трябва обаче честно да признаем, че въпреки постигнатия известен напредък, недостатъчната способност на международната общност да изпълни дадените преди пет години обещания ме кара да потвърдя отново, че „трябва да избягваме всякакво изкушение да изпадаме в декламационен номинализъм с успокояващ ефект върху съвестта. Трябва да се погрижим нашите институции да бъдат наистина ефикасни в борбата срещу всички тези бичове".
Мисля си и за опасната ситуация в Амазония и нейните коренни народи. Това ни напомня, че екологичната криза е неразривно свързана със социална криза и че грижата за околната среда изисква интегриран подход за борба с бедността и изключването.
Несъмнено, положителна стъпка е нарастването на интегралната екологична чувствителност и на желанието за действие. „Не трябва да натоварваме бъдещите поколения с проблемите, причинени от предишните генерации. Трябва сериозно да се запитаме дали има политическа воля да се заделят с честност, отговорност и смелост повече човешки, финансови и технологични ресурси, за смекчаване на негативните последици от изменението на климата и за да се помогне на най-бедните и най-уязвимите групи от населението, които са най-засегнатите от тези изменения".
Светият престол ще продължи да изпълнява своята роля. Като конкретен знак за грижата за нашия общ дом, наскоро ратифицирах Изменението от Кигали на Монреалския протокол.
Не можем да пренебрегнем разрушителните последици от кризата с Covid-19 върху децата, включително непридружените деца мигранти и бежанци. Насилието срещу децата, включително ужасяващият бич на посегателството на деца и порнографията, също са се увеличили драстично.
Освен това, милиони деца не могат да се върнат в училище. В много части на света тази ситуация заплашва увеличаването на детския труд, експлоатацията, малтретирането и недохранването. За съжаление, страните и международните институции насърчават и абортите като една от така наречените "основни услуги" на хуманитарното предлагане. Тъжно е да се види колко лесно и удобно е станало за някои да отричат съществуването на живот като решение на проблеми, които могат и трябва да бъдат разрешени както за майката, така и за нероденото дете.
Затова призовавам гражданските власти да обърнат особено внимание на децата, на които се отричат основните права и достойнството, по-специално правото им на живот и на образование. Не мога да не припомня призива на смелата млада Малала Юсафзаи, която преди пет години в Общото събрание ни напомни, че „едно дете, един учител, една книга и една писалка могат да променят света“.
Първите възпитатели на детето са неговите майка и баща, семейството, което Всеобщата декларация за правата на човека определя като „естествена и основна клетка на обществото“. Твърде често семейството е жертва на идеологически колониализъм, който го прави уязвимо и в крайна сметка провокира у много от неговите членове, особено у най-беззащитните – децата и възрастните хора – чувство за изкореняване и сирачество. Разпадането на семейството се отразява на социалната фрагментация, което пречи на ангажимента за борба с общите врагове. Време е да преразгледаме и да се ангажираме отново с нашите цели.
И една от тези цели е насърчаването на жените. Тази година се навършват 25 години от Пекинската конференция за жените. На всички обществени нива, жените играят важна роля, с техния уникален принос, като държат юздите много смело, в служба на общото благо. Много жени обаче изостават: жертви на робство, трафик, насилие и експлоатация, както и на унизително отношение. На тях и на онези, които живеят далече от семействата си, изразявам братската си близост и същевременно моля за по-голяма решителност и ангажираност в борбата срещу тези порочни практики, които петнят не само жените, но и цялото човечество, което със своето мълчание и липсата на конкретни действия, се превръща в съучастник.
Господин Председател,
Трябва да се запитаме дали основните заплахи за мира и сигурността, като бедността, епидемиите и тероризмът, наред с други, могат да бъдат ефективно посрещнати, когато надпреварата във въоръжаването, включително ядрените оръжия, продължава да разхищава ценни ресурси, които биха били използвани по-добре, в полза на цялостното развитие на народите и за опазване на природната среда.
Необходимо е да се прекрати съществуващия климат на недоверие. Свидетели сме на ерозия на многостранността, която е още по-тежка на фона на нарастването на нови форми на военни технологии (16), като смъртоносните автономни оръжейни системи (Laws), които необратимо променят характера на войната, отделяйки я още повече от човешкото действие.
Трябва да премахнем извратената логика, която приписва лична и социална сигурност на притежаващите оръжие. Такива логики служат само за увеличаване на печалбите на военната индустрия, подхранвайки климата на недоверие и страх сред хората и народите.
И по-конкретно, "ядреното възпиране" подклажда страх, основан на заплахата от взаимно унищожение, което в крайна сметка отравя отношенията между хората и възпрепятства диалога (17). Ето защо е толкова важно да се подкрепят основните международни правни инструменти за ядрено разоръжаване, неразпространение и забрана. Светият престол се надява, следващата конференция за ревизия на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) да се превърне в конкретни действия в съответствие с нашето съвместно намерение "да прекратим ядреното въооръжаване възможно най-скоро и да предприемем ефективни мерки по пътя на ядреното разоръжаване".
Освен това, в нашия свят, изпълнен с конфликти, е необходимо ООН да се превърне във все по-ефективна лаборатория за мир, което изисква членовете на Съвета за сигурност, особено постоянните, да действат с по-голямо единство и решителност. В тази връзка неотдавнашното приемане на глобалното прекратяване на огъня по време на настоящата криза е много благородна мярка, която изисква добрата воля на всички за нейното постоянно прилагане. Отново подчертавам важността за намаляване на международните санкции, което затруднява държавите да предоставят адекватна подкрепа на своето население.
От една криза не се излиза по един и същи начин: или излизаме по-добри или по-лоши. Затова, в настоящия критичен момент, наш дълг е да преосмислим бъдещето на нашия общ дом и нашия общ проект. Това е сложна задача, която изисква честен и последователен диалог, за да се подобри многостранността и сътрудничеството между държавите. Тази криза допълнително подчертава границите на нашата самодостатъчност и обща нестабилност и ни подтиква ясно да заявим как искаме да излезем от нея: по-добри или по-лоши. Защото, повтарям, от кризата не се излиза по същия начин: или излизаме по-добри, или излизаме по-лоши.
Пандемията ни показа, че не можем да живеем един без друг, или дори по-лошо, един срещу друг. Организацията на обединените нации е създадена, за да обедини нациите, да ги сближи, като мост между народите; нека го използваме, за да трансформираме предизвикателството, пред което сме изправени, във възможност да изградим заедно, отново, бъдещето, което искаме.
Бог да ни благослови всички!
