Ангел Господен: Божието възнаграждение е благодатта
Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешният евангелски откъс (Мат. 20, 1-16) разказва притчата за работниците, наети от стопанина да работят на лозето. С този разказ, Исус ни показва изненадващия начин на действия на Бог, представен чрез двете поведения на стопанина: наемането и отплатата.
Първото е наемането. Пет пъти стопанинът на лозето излиза навън, за да наеме работници да работят за него: в шест, в девет, в дванадесет, в три и в пет часа следобед. Затрогващ е образът на този стопанин, който излиза на няколко пъти да търси работници за лозето си. Този стопанин представлява Бог, който се обръща към всички и винаги, по всяко време. Бог действа така и днес: продължава да се обръща към всеки един, през всички часове, за да прикани на работа в неговото Царство. Това е начинът на действие на Бог, който ние на свой ред сме призовани да възприемем и да му подражаваме. Той не стои затворен в своя свят, а „излиза“: Бог винаги излиза, търсейки нас; не стои затворен: Бог излиза. Излиза постоянно, в търсене на хора, защото иска никой да не е изключен от неговата всесилна любов.
И нашите общности са извикани да излизат от различни видове „граници“, които винаги съществуват, за да предложат на всички спасителното слово, което Исус ни носи. Става дума да се отворим за начин на живот, който дава надежда на хората от екзистенциалните периферии, които все още не са изпитали, или пък са изгубили силата и светлината на срещата с Христос. Църквата трябва да бъде като Бог: винаги излизаща; и когато Църквата не излиза, тя се разболява от много болести, които са налице в Църквата. Защо ги има тези болести в Църквата. Защото тя не излиза. Вярно е, че когато някой излиза навън, има опасност той да пострада, Но по-добре Църква, която е пострадала, защото е излязла, за да възвестява Евангелието, отколкото Църква, разболяла се, защото е стояла затворена. Бог винаги излиза, защото е Отец, защото обича. Църквата трябва да прави същото: винаги да е излизаща.
Второто поведение на стопанина, представляващо Божието поведение, е неговият начин да заплаща на работниците. Ка се отплаща Бог? Стопанинът се уговаря за „динарий на ден“ (2) с първите работници, наети сутринта. А на другите, които идват след това, казва: „и, каквото е право, ще ви дам“ (4). В края на деня стопанинът на лозето нарежда да се даде на всички едно и също заплащане, тоест един динарий. Онези, които са работили още от сутринта, са възмутени и роптаят срещу стопанина, но той не отстъпва: иска да даде максималното заплащане на всички, дори и на онези, които са дошли последни (8 – 15). Бог винаги се отплаща максимално: не оставя отплатата наполовина. Плаща всичко. И тук се разбира, че Исус не говори за работата и за справедливото заплащане, което е друг въпрос, а за Божието Царство и за добротата на Небесния Отец, който постоянно излиза, за да призовава и се отплаща максимално на всички.
В действителност, Бог се държи така: не гледа времето и резултатите, а готовността, гледа щедростта, с която сме готови да му служим. Неговото поведение е повече от справедливо, в смисъл, че отива отвъд правосъдието и се проявява в Благодатта. Всичко е Благодат. Нашето спасение е Благодат. Нашата святост е Благодат. Дарявайки ни Благодатта, Той щедро ни възнаграждава повече, отколкото ние заслужаваме. И тогава онези, които разсъждават с човешката логика, тоест тази на заслугите, постигнати със собствените способности, от първи стават последни. „Ама аз работих много, направих много за Църквата, помогнах много, а ми плащат същото като на онези, които дойдоха накрая“. Нека припомним кой бе първият светец, канонизиран в Църквата: Добрият разбойник. До последния момент от живота си бе „ограбвал“ Църквата: това е Благодат, това е Бог. И спрямо всички нас. Докато онези, които мислят за своите заслуги, се провалят; които се доверяват със смирение на милосърдието на Отца, от последни – като Добрият Разбойник, стават първи (16).
Пресвята Дево Мария, помогни ни да изпитваме всеки ден радостта и изненадата, че сме извикани от Бог да работим за Него, в неговата нива, която е светът, в неговото лозе, което е Църквата. И да имаме като единствена отплата неговата любов, приятелството с Исус.
man / VatNews
