Търси

Vatican News
Среща в Римини на Комунионе е Либерационе Среща в Римини на Комунионе е Либерационе 

Папата към Срещата в Римини: свидетели на привличащата сила на вярата

Красотата на Бог и радостта на вярата: в послание подпидсано от ватиканския държавен секретар, кардинал Пиетро Паролин, папа Франциск благославя участниците в традиционната среща на движението „Комунионе е Либерационе“ – която се откри на 18 август по различен от предишните години начин, заради Covid-19 – и посочва предизвикателството, върху което да се насочи в този специален повод за диалог по духовни и актуални теми.

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

На 18 август, в предимно дигитална версия, започна 41-та Среща за приятелството между народите: традиционната ежегодна лятна среща за актуалността, видяна през очите на вярата и организирана от движението „Комунионе и Либерационе“. Темата тази година е „Лишени от удивлението оставаме глухи за възвишеното“. По повод срещата папата изпрати поздравително послание до епископа на Римини, монсиньор Франческо Ламбиази, и чрез него, на всички участници, които ще се редуват до 23 август, както на дигиталните платформи, така и с публично присъствие, в седалището на проявата, което тази година е Конгресната зала на Римини.

Удвлението, път за познание и вяра

„Лишени от удивлението оставаме глухи за възвишеното“, е темата заимствана от еврейския философ Абрахам Йошуа Хешел, и цитирана от основателя на движението дон Джусани, но която вдъхновява също посланието, подписано от ватиканския държаван секретар, кардинал Пиетро Паролин, за да подчертае как „удивлението е онова, което задейства винаги живота, позволявайки му да тръгне при всяко едно обстоятелство; то дори е дар – казва папата – който не позволява на живота да бъде сив, привичен, така както се случва с вярата. Също Църквата  има нужда да обнови удивлението, че е обиталище на живия Бог, Годеница на Господ, Майка, която ражда деца“.

„Пандемията ни накара да изпитаме измерението на удивлението, което приема формата на състраданието в присъствието на страданието. Тя подтикна много герои от ежедневието – лекари, медицински сестри, учители – да се изправят пред предизвикателството на коронавируса с посвещение и ангажираност и позволи на мнозина да преоткрият в лицата и присъствието на близките, силата за справянето с несгодите и трудностите“.

Търсенето на Бог, копнеж на човека

„В този смисъл, темата на Срещата – се чете в посланието – е силен призив да се слезе в дълбините на човешкото сърце чрез нишката на удивлението, което е наистина пътя, за да доволим знаците на възвишеното, т.е. на онзи Учител, който е корена и основата на всички неща. „Само удивлението знае“. От друга страна – продължава посланието – ако този поглед не е подхранван, човек става сляп пред съществуванието, затворен в себе, привлечен от ефимерното и спира да поставя под въпрос реалността“.

Пандемията подтикна също мнозина да се запитат относно смисъла на живота, болката, смъртта, именно при карантинния период и в привидната безпомощ, а това потвърждава неспирната жажда, която характеризира човешкото сърце, което не може да се задоволи от частични отговори. „Вътре в себе си то притежава един безкраен копнеж, една безкрайна тъга, една носталгия, която се задоволява с безкрайно еднакъв отговор. Животът би бил абсурдно желание, ако този отговор не съществуваше“. Ето толкова драматично обстоятелство като пандемията следователно „възстанови, поне за малко, истинския начин за оценяването на съществуванието, без онази съвкупност от разсеяност и предубеждения, която замърсява погледа, замъглява нещата, изпразва удивлението и отвлича вниманието от въпроса „кои сме“.

Свидетели на красотата Божия

Към удивлението се присъединява красотата, която също – се чете в посланието – „е решаващ опит за достигането на истината. Затова в темата на Срещата тази година удивлението е „решаващото предизвикателство за християните, призовани да свидетелстват дълбоката приврекателност на вярата, която самата вяра упражнавя по силата на своята красота: привлекателността Исус, според израза скъп на Божия Раб Луиджи Джусани. Оттук и призива на папата към членовете на движението „да продължат да свидетелстват опита от красотата на Бог, който стана плът, така че очите ни да бъдат изумени, виждайки неговото лице и нашите погледи на намерят в Него удивлението на живота. Това е едно задължение, от което не можем да избягаме, особено в този тягостен момент от историята. Това е призив отразяваме светлината, която промени живота ни, да бъдем конкретни свидетели на любовта, която спасява, преди всичко по отношение на онези, които най-много страдат сега“.

18 Август 2020, 08:39