Ангел Господен: вярата в Исус дава пълен смисъл на милосърдието
Предаваме ви пълния тест на обръщението на папа Франциск:
„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Евангелският откъс за днешната неделя (Мат. 16, 13-20) представя момента, в който Петър изповядва вярата си в Исус като Месия и Божи син. Тази изповед на Апостола е предизвикана от самия Исус, който иска да накара учениците си да направят решителната стъпка във връзката си с Него. Наистина, целият път на Исус с онези, които го следват, особено Дванадесетимата, е път на възпитание в тяхната вяра. Преди всичко Той пита: „за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?“ (13). Да се говори за другите не е задължително, въпреки че в този случай вече се вижда гледната точка на вярата, а не на сплетните. И учениците като че ли се състезават да дават различни мнения, които в голяма степен те самите споделят. По същество, Исус от Назарет бе смятан „за едного от пророците“ (14).
С втория си въпрос, Исус ги докосва до сърцето: „А вие за кого Ме мислите?“ (15) в този момент сякаш долавяме моментно мълчание, тъй като всеки едни от присъстващите е извикан да участва, показвайки причината, поради която следва Исус; затова е повече от обяснимо едно известно смущение. От смущението ги измъква Симон Петър, който с ентусиазъм заявява: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (16). Този отговор, така пълен и сияен, не му идва импулсивно, колкото и да е щедър, а е плод на едно особена благодат на Небесния Отец. Наистина, Исус самият му казва: „защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“ (17). В същото време Господ разпознава бързата готовност на Симон за вдъхновение от благодатта и затова добавя, тържествено: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят“ (18). С това твърдение, Исус кара Симон да разбере смисъла на новото име, което му е дал, „Петър“: вярата, която току-що е проявил, е непоклатимият „камък“, на който Божият син иска да изгради своята Църква, тоест своята общност.
Днес чуваме въпросът, който Исус отправя към всеки един от нас: „А вие, за кого Ме мислите?“. Става дума да се даде не теоретичен отговор, а такъв, който включва вярата, тоест живота, тъй като вярата е живот! Отговор, който иска и от нас, както и от първите апостоли, вътрешно вслушване в гласа на Отца и съзвучието с онова, което Църквата, събрана около Петър, продължава да провъзгласява. Трябва да се разбере кой е за нас Христос: дали Той е в центъра на живота ни и е цел на всеки наш ангажимент в Църквата и в обществото.
Крайно необходимо и похвално е пастирската грижа за нашите общности да бъде отворена за бедността и извънредните ситуации. Милосърдието е винаги главният път към пълнотата. Но делата на солидарност не трябва да ни отделят от връзката с Господа Исус. Християнската любов не е обикновена филантропия, а е, от една страна, да гледаш на другия с очите на Исус, а от друга страна, да съзираш Исус в лицето на бедния. Пресвята Дево Мария, блажена, затова, че имаше вяра, напътствай ни и бъде пример за нас по пътя на вярата в Христос, накарай ни да осъзнаем, че вярата в Него дава пълен смисъл на нашата любов и на цялото наше съществувание“.
man / VatNews
