Търси

Vatican News
Възрастна жена показва внучето си на папата по време на визитата му в Румъния Възрастна жена показва внучето си на папата по време на визитата му в Румъния  (Vatican Media)

Младите, възрастните и пророчеството на Йоил

На 26 юли преди седем години, по време на СМД в Бразилия, папа Франциск отправи апел за укрепване на диалога между поколенията. Тема, на която се връща неведнъж и разви по време на своя понтификат, и която, в нашето време белязано от пандемията, е от съществено значение за да се гледа с надежда към бъдещето.

Алесандро Джизоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Колко са важни срещата и диалога между поколенията, преди всичко в семейството“. Денят е 26 юли 2013, а папата е застанал на балкона на архиепископията в Рио де Жанеро. Пред него са застанали хиляди младежи от цял свят, дошли в Бразилия за Световния Младежки Ден, първата апостолическа визита на новоизбрания през март папа. В онзи ден Църквата чества светите Йоаким и Ана, родители на Дева Мария, баба и дядо на Исус. Франциск се възползва от възможността, за да подчертае – цитирайки Документа от Апаресида, върху който като кардинал работи много – че „децата и възрастните изграждат бъдещето на народите; децата, защото ще продължат историята, а възрастните, защото предават опита и мъдростта на своя живот“.

Млади и възрастни, баби, дядовци и внуци. Този бином, се превръща в една от константите на понтификата чрез жестове, слова, аудиенции и „извън програмни епизоди“, по-специално по време на пътуванията. Те са, младите и възрастните, горчиво констатира папа Франциск, онези, които често са първите жертви на „културата на отхвърлянето“. Но винаги те са онези, които заедно, и само ако са заедно, могат да тръгнат по пътища и да намерят пространства за по-добро бъдеще. „Ако младежите са призовани да отварят нови врати – отбелязва папата на литургията за богопосветените на 2 февруари 2018 – то възрастните притежават ключовете. Няма бъдеще без срещата между възрастните и младежите; няма растеж без корени и няма цъфтеж без нови кълнове. Никога не трябва да има пророчество без памет. Винаги трябва да се срещаме“.

За Франциск, теренът на срещата между младите хора и възрастните е този на мечтите. В някои отношения, това сближаване изглежда изненадващо, почти невероятно. И все пак, както опитът, преживян заради пандемията, ни показа, че именно мечтата, визията на утрешния ден, е тази, която задържа и държи сплотени онези баби, дядовци и внуци, които внезапно се разделиха, добавяйки допълнителна тежест към бремето на изолацията. Освен това, фокусирането върху измерението на мечтата бе обширно медитирано от папата и намира своите дълбоки корени в Библията. Франциск обича да припомня, онова на което ни учи пророк Йоил, в онова, което - казва – „смятам за пророчество на нашите времена: „Старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения“ (Йоил 2, 28) и ще пророкуват“.

Кой ако не младите – се пита папата – може да вземе мечтите на възрастните и да ги осъществи? Показателно е, че по време на Синода, посветен на младежите, провел се през октомври 2018 г., папата пожела да се проведе специално събитие за диалог между поколенията, срещата „Мъдростта на времето“ в Патристичния институт Августинианум. По този повод, отговаряйки на въпросите на млади и стари по актуални проблеми за Църквата и за света, Франциск призова „да се защитават мечтите, така както се защитават децата“, отбелязвайки, че „затвореността не познава хоризонти, докато мечтите да“. Папата, самия той възрастен, повери на младежите една голяма отговорност. „Ти – каза той, обръщайки се символично към всеки младеж – не можеш да се нарамиш с всички възрастни, но с техните мечти можеш, и тези мечти ги носи напред, защото са за твое добро“. И отново на същата тази среща, папата постави акцент върху съпричастността, която днес, в светлината на драматичния опит от пандемията, е явява още по-необходима. „Не може – предупреди той – да се споделя разговор с един младеж без съпричастността“. Но къде може да се открие днес този ресурс, от който се нуждаем толкова много, за да продължим напред? В близостта, бе отговорът на папата. Едно безценно благо, както изпитахме през тези месеци, в които, това основно измерение на живота, бе прекъснато внезапно, заради вируса. „Близостта прави чудеса – е убеден папата – близост до онези, които страдат, близост до проблемите и близост между младите и възрастните“. Една близост, която, подхранвайки културата на надеждата, ни имунизира срещу вируса на разделението и недоверието.

Папата отново се позовава на тази връзка в една от своите последни апостолически визити, тази в Румъния през юни миналата година. Тук папа Франциск е дълбоко впечатлен от един образ, докато е в Яш за срещата с младежите и семействата в страната. Сам той споделя радостта от неочакваната среща с една възрастна жена. „В ръцете си – посочва той – държеше внучето си, горе-долу на няколко месеца, не повече. Когато минах покрай нея, ми го показа. Усмихваше се и се усмихваше се една съучастническа усмивка, сякаш искаше да ми каже: „Виж, сега аз мога да мечтая!“. Една среща на погледи за няколко секунди, развълнувала папата, който винаги внимателен да долови искрата, която излизайки отвъд границите на момента, се превръща в дар и послание за всички. „Бабите и дядовците – коментира – мечтаят, когато внуците напредват, а внуците имат смелост, когато взимат корените от своите баби и дядовци“.

Корени и мечти. Не може да съществува едното без другото, защото едното е за другото. И това важи несъмнено днес повече, отколкото в миналото, защото е нужна спешно една „цялостна визия“, без да се изключва никого. Франциск го откроява в интервю пред англоезичните списания Tablet и Commonweal в най-мрачният момент от пандемията в Европа. За папата, който се спира на смисъла на онова, което живеем в тази драматична 2020 г., напрежението между възрастните и младите „трябва винаги да се разрешава със срещата“. Младежът – подчертава – „е като пъпката, като зелените листа, но има нужда от корените, в противен случай не ще даде плодове. А възрастният е като корена“. Отново папата припомня „пророчеството на Йоил“. От днешните възрастни, изплашени от вируса, който прекършва живота и задушава надеждата, папата иска имат повече смелост. Може би най-трудната: смелостта на мечтаят. „Обърнете погледа на другата страна – призовава папата, който вярва в „мъдростта на времето“ – спомнете си за внуците и не преставайте да мечтаете. Това иска Бог от вас: да мечтаете“. Това, което преживяваме, сред страха и страданията - ни казва настойчиво папата - „е благоприятно време, за да намерим смелостта за едно ново въображение за възможното и с релазима, който само Евангелието може да ни предложи“. Това е времето, в което „пророчеството на Йоил“ може да стане реалност.

25 Юли 2020, 07:20