Търси

Vatican News
25 години от геноцида в Сребреница 25 години от геноцида в Сребреница  (AFP or licensors)

25 години от клането в Сребреница. Войтила и Франциск: силата на прошката, никога повече война

Клането в Сребреница преди 25 години е най-мащабното избиване на хора в Европа след Втората световна война, класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. За папа Йоан Павел II масовото избиване на 8000 души представлява „поражение за цивилизацията“. За папа Франциск бъдещето е в признаването на фундаменталните ценности на човешките общности, в името на които можем и трябва да си сътрудничим и да градим.

На 11 юли 1995 г., в името на "етническото прочистване", в околностите на Сребреница, над 8 000 босненски мюсюлмани – мъже и деца - биват избити от босненско-сръбската армия под командването на Ратко Младич, арестуван след петнадесет години бягство и осъден на доживотен затвор в края на 2017 г. от Международния наказателен съд за бившата Югославия за геноцид и престъпления срещу човечеството.

През трите години война, след обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина на 6 април 1992 г. и приключила  с Дейтънските споразумения на 14 декември 1995 г., Карол Войтила не спести усилия да осъди безбройните актове на насилие, изтезания и злоупотреби, претърпяни от гражданското население. В този мрачен период, докато светът разглежда трагедията почти пасивно и отбелязва неефективността на войските на ООН, разположени на територията, папа Войтила умножи призивите за „разоръжаване на агресора“ и за правото и задължението за „хуманитарна намеса“.

Още от първите месеци на войната Йоан Павел II отказва да мълчи: „По съвест не мога да мълча“. Призовава Организацията на обединените нации и Европа да имат смелостта и окажат „хуманитарна намеса“ за „обезоръжаване на агресора“ в бивша Югославия. На 23 януари 1994 г., Молитвен ден за мир на Балканите, по време на молитвата Ангел Господен, той изрази своето опечаление пред този конфликт, който нищо не може да спре: „Войната в регионите на бивша Югославия продължава, противопоставяйки се на всеки опит за умиротворяване, и разстройва всички с жестокостите и многократните нарушения на човешките права. Не, ние не можем да се примирим! Не трябва да се примиряваме! Компетентните органи остават отговорни за това да направят всико, което е възможно по човешките сили, за разоръжаване на агресора и да създаване на условията за справедлив и траен мир".

По време на Седмицата на молитва за единство на християните, Карол Войтила подчерта своето огорчение: „Само преди няколко години ние ликувахме заради падането на една стена, която в продължение на десетилетия беше символ на разделението на света на два противоположни блока. Изглеждаше като зората на нов свят. Кой би могъл да подозира, че в сърцето на Европа, ще бъдат веднага издигнати други стени, които поставят прегради от омраза и кръв между братята".

През септември 1994 г., докато конфликтът бушува, Йоан Павел II заминава за Загреб, Хърватия. Не може да посети Сараево, както желае, но казва на хората: „Няма да бъдете изоставени. Ние сме с вас. Ще бъдем все повече и повече с вас!“ През същата година, посочва отговорностите на  Европа в Апостолсическото писмо Tertio millennio adveniente: „След 1989 г. се появиха нови опасности и заплахи. В страните от бившия Източен блок, след падането на комунизма, се появи сериозният риск от национализми, както за съжаление показват събитията на Балканите и други близки райони. Това принуждава европейските нации към сериозна проверка на съвестта, в признаването на исторически вини и извършени грешки в икономическо и политическо отношение към нации, чиито права са нарушавани систематично".

Две години след края на войната в Босна, Йоан Павел II, на 12 април 1997, стъпва на земята на ранения град Сараево, където кървавочервеният бетон покрива дупките, оставени от снарядите. Първите му думи от летището са следните:  „Никога повече война, никога повече омраза и нетърпимост“. Папата приканва към прошка: „Инстинктът за отмъщение трябва да отстъпи пред освободителната сила на прошката, която слага край на изострените национализми и произтичащите от това етнически спорове. Както в една мозайка, необходимо е на всеки компонент от този регион да бъде гарантирана защитата на собствената политическа, национална, културна и религиозна идентичност".

Със съзнанието, че раните ще отнемат време за заздравяване, Йоан Павел II посочва четири символични сгради в Сараево за бъдещето на региона: католическата катедрала, православната катедрала, мюсюлманската джамия и еврейската синагога. Те не са само места за молитва - обяснява Папата – а и видимо предупреждение какво гражданско общество искат да изградят хората в този регион: общество на мира“. Но за стабилния и тарен мир е нужно още нещо: "На фона на толкова кръв и толкова омраза", е необходима "смелостта на прошката. Необходимо е да знаем как да искаме прошка и да прощаваме".

Осемнадесет години след посещението на Йоан Павел II, друг поклонник на мира стъпва на земята на Сараево – папа Франциск, датата е 6 юни 2015 г. Почти двадесет години след клането в Сребреница, в страна, която все още не е преодоляла всичките си проблеми, където войната е оставила дълбоки следи, Франциск заявява: "Значението на мира и хармонията между хървати, сърби и босненци и опитите за задълбочаване на сътрудничеството между тях, както и сърдечните и братски отношения между мюсюлмани, евреи, християни и другите религиозни малцинства, излиза извън границите на страната. Тези инициативи свидетелстват пред целия свят, че сътрудничеството между различните етнически групи и религии за постигане на общото благо е възможно и постижимо“.

Обръщайки се към членовете на ротационното колегиално председателство на Босна и Херцеговина, съставено от трима представители за сръбската, хърватската и босненската общности, съгласно споразуменията от 1995 г. Франциск настоя за „признаването на фундаменталните ценности на човешките общности, ценности, в името на които можем и трябва да си сътрудничим, да градим и разговаряме, да прощаваме и растем: това ще позволи различните гласове да се обединят за създаването на възвишена и красива мелодия, която да измести фанатичните писъци на омразата“.

От стадиона в Сараево, градът изпитал многобройни страдания, разрушения и болката на войната, папа Бергольо призова: „Днес, скъпи братя и сестри, от този град отново се издига викът на Божия народ, викът на всички мъже и жени с добра воля: никога вече война! Да сеем мир, а не войни и неразбирателства. Това е пътят, който носи щастие и който води към блаженството“.

(dg/vatn)

10 Юли 2020, 15:54