Търси

Vatican News
Генерална аудиенция във Ватикана Генерална аудиенция във Ватикана  (Vatican Media)

Папата: нека се научим от Авраам да се молим с вяра

Продължавайки цикъла от катехистични беседи за молитвата, папа Францсик посвети днешната генерална аудиенция, която отново проведе в Библиотеката на Апостолическия дворец, на молитвата на Авраам, която е направена от разговор с Бог, но също и от дискусии, но белязана от пълно доверие и готовност към Словото Господне.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Погледни към небето и изброй звездите, ако успееш да ги изброиш... толкова ще бъде твоето потомство. Авраам повярва на Господ, а това му се вмени за оправдание“. На историята на Авраам, на когото Господ говори, разказана в книгата „Битие“, папа Франциск посвети днешната си катехистична беседа на генералната аудиенция. „Бог – каза папата – говори на Авраам, за да го прикани да предприеме едно „абсурдно пътешествие“: иска от него да остави всичко, да тръгне към едно ново, различно бъдеще. И всичко това въз основа на едно обещание, на което трябва единствено да се довери. Да се довериш на едно обещание не е лесно, нужна е смелост, но Авраам се довери“.

„Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда ще бъде твърде голяма (Бит. 15, 1.3-6)“

Животът на вярващия е мястото, където се реализира обещанието

Авраам се доверява на думите на Бог и оставя своята земя. По този начин – посочи папата – „той дава началото на един нов начин на възприемане на връзката с Бог, до такава степен, че е признат за съвършения Божи човек, способен да Му се подчини, дори когато неговата воля се откроява трудна“:

„Ето защо, Авраам е човек на Словото. Когато Бог говори, човек се превръща в получател на това Слово и неговия живот в място, където иска да се въплати. Това е една голяма новост в религиозния път на човек: животът на вярващия бива видян като призвание, като място, където се реализира едно обещание; и той се предвижва в света, не толкова под тежестта на една енигма, а със силата на онова обещание, което един ден ще се реализира. И Авраам повярва на обещанието на Бог и тръгна без да знае, къде отива, така се казва в посланието до Евреите, но тръгна“.

Вярата е опит от присъствието на Бог

Авраам живее молитвата в предаността към това Слово. "В живота на Авраам– отбеляза папата – вярата става история и лична история на онзи, който насочва моите стъпки, който не ме изоставя; Бог на моите дни“. Франциск цитира Блейз Паскал, който изразява своят опит от личната среща с Бог, отбелязвайки дори точния момент: вечерта на 23 ноември 1654. „Бог – подчерта папата – не е един абстрактен Бог или космически Бог, а е Бог на една личност“.

„Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, не на философите и мъдрите. Сигурност, сигурност. Чуство. Радост. Мир. Бог на Исус Христос (Паскал).“

Тоталното разположение на Авраам

Авраам бележи всеки етап от своя път с един олтар, построен за Господ, така неговият път е осеян с камъни, които напомнят преминаването на Бог в неговия живот, на един Бог, „изненадващ“ в проявленията Му.

„Така Авраам става близък с Бог, способен също да дискутира с Него, но винаги предан, говори с Бог, дискутира. До върховното изпитание, когато Бог иска от него да принесе в жертва своя син Исаак, син на старините, единствен, наследник. Тук Авраам живее вярата, като драма, като път през нощта, под небе, което този път е без звезди. Сам Бог възпира ръката на Авраам вече готова да прободе Исаак, защото вижда неговото тотално разположение“.

Да се научим от Авраам да се молим

Накрая папата призова да се научим от Авраам да се молим, да диалогираме с Бог, както прави той, дори да дискутираме, „но винаги готови да приемем словото на Бог и да го приложим на практика“.

03 Юни 2020, 10:55