Пресвето Сърце Исусово. Папата: Господ ни гледа винаги с милосърдие

Роберта Барби – Светла Чалъкова – Ватикана

„Господ ни гледа винаги с милосърдие. Не трябва да се страхуваме да се доближим до Него! Той има милосърдно сърце!“. Това пише папа Франциск в своя многоезичен акаунт в социалната мрежа Tweeter за днешния празник на Пресветото Сърце Исусово, откроявайки отново спасителната любов на Бог за човек: „Ако му покажем нашите вътрешни рани, нашите грехове – пише папата – Той винаги ни прощава. Той е чисто милосърдие! Нека отидем при Исус!“.

 „Елате при Мен всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“. (Мат 11, 28-30).

Увенчан с трънен венец, с кръст стоящ над него и прободен с копие, във вечна памет на най-големия жест, който Исус направи за нас: пожертва живота си за спасението на човечеството. Накрая, заобиколен от пламъците, символизиращи милостивият плам, който Христос изпитва към грешниците. Така иконографията представя Пресветото Сърце Исусово, чийто празник се чества днес, в осмия ден след празника Тяло и Кръв Христови.

Произход на празника

Следи от набожност към Пресветото Сърце Исусово се намират още в Средновековието, в мислите на някои немски мистици, като Матилде от Магдебург, Матилде от Хакеборн и Гертруде от Хелфта и при блажения доминиканец Енрико Сузо. Но този култ процъфтява преди всичко през ХV век чрез делото на света Маргерита Алакок и свети Жан Ед, първият на когото епископът на Рен разрешава да чества празник в чест на Сърцето Исусово в лоното на неговата общност през 1672. През 1756 папа Климент ХІІІ разрешава на Полша и на римското братство на Светото Сърце да чества празника на Светото Сърце Исусово и е именно през този век се развива запален дебат. Конгрегацията за култа потвърждава, че предмет на този култ е плътското сърце на Исус, символ на Неговата любов, но янсенистите тълкуват това като идолопоклонство. Само през 1856 с Пий ІХ празникът е разширен до цялата Църква и е поместен в църковния календар.

Света Маргерита Алакок: посланичка на Сърцето Исусово

Маргерита Алакок е монахиня от Ордена „Посещение на Пресвета Дева Мария“, познати като Визитатинки, която живее от 1671 г. във френския манастир на Паре льо Мониал, по поречието на река Лоара. Вече е известна като голяма мистичка, когато на 27 декември 1673, получава първата визита на Исус, който я призовава да вземе мястото на Апостол Йоан по време Последната Вечеря: апостолът, който физически склонява глава върху гърдите на Исус. „Моето божествено сърце е изпълнено с толкова голяма любов към хората, че не можейки да задържи в себе си пламъците на пламенното си милосърдие, трябва да ги разпростре. Избрах те за този голям промисъл“, ѝ казва. Следващата година Маргерита има други две видения: в първото вижда Сърцето на Исус върху огнен престол, по-сияещо от слънцето и по-прозрачно от кристала, обгърнато от трънен венец; във второто видение вижда Исус блестящ от слава, с гърди от които от всички краища излизат пламъци, до такава степен, че изглеждат като пещ. Тогава Исус започва да ѝ говори и иска от нея да се причастява всеки първи петък за девет последователни месеца и да се простре на земята за един час в нощта между четвъртък и петък. Така се раждат практиката на деветте петъка и на Светия Час на Обожаването. В едно четвърто видение Исус иска учредяването на празник, който да чества неговото Сърце и да бъде за изкуплението, чрез молитвата, на нанесените Му обиди