ПАПА

Папата: да протегнем ръка и да се вслушаме в безмълвния вик на бедните

Времето на пандемия ни постави в изпитание, което ни накара да открием многобройни истории на добро, многобройни „жестове, които дават смисъл на живота“. Това пише папа Франциск в своето послание за ІV Световен ден на бедните, в което припомня, че добрите дела ни подтикват да бъдем „средства на милосърдие към бедните, които са лика на Христос“.

Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Маня Кавалджиева – Ватикана

Трудолюбовите ръце, протегнати в помощ, готови да спасят нуждещият се, да благославят „с мъка в сръцето“, ръце, които не се отдръпват, а се предлагат, заедно с красотата на усмивката и живота на онези, които се стремят да подражават на стила на „Христовите ученици“. На конкретността на един жест, подкрепен от молитвата и поверяването в Бог папа Франциск посвещава своето Послание за ІV Световен ден на бедните, който ще бъде отбелязан на 15 ноември 2020 и разспространено днес, 13 юни, литургичен празник на свети Антон от Падуа. „Протегни ръката си към бедния“: този стих от книгата Премъдрост на Исус син Сирахов, води размишлението на папата, отразено и във въпросите, породени от пандемията на коронавирус, който в „литанията от добри дела“ вижда лекарството за „глобализацията на безразличието“: едно зло, което подтиква много хора да протягат същата тази ръка, за да се превърнат в съучастници на егоизма и цинизма. Призивът на Франциск към Църквата е да бъде предизвикана от бедните, вслушвайки се в техния безмълвен вик, на който Божия народ и призован да отговори със свидетелството, солидарността, защото общото благо е „житейски ангажимент, който се осъществява в стремежа да не се забрави никой от онези, чиято хуманност е накърнена в основните нужди“.

Молитвата и солидарността са неразделими

Папата припомня, че в книга Премъдрост на Сирах се намират указания за много житейски ситуации, като бедността, която „придобива винаги различни лица“ и която е мястото за среща с Исус. Именно в трудността трябва да имаме доверие в Бог, изграждайки с Него тясна връзка чрез молитвата. „Постоянното позоваване на Бог“, пише папата, „не отвлича погледа от конкретния човек, напротив, двете неща са тясно свързани. Молитвата към Бог и солидарността с бедните и страдащите са неразделими“. Божията благословия слиза, когато е придружена от служението.

Без за гледаме към часовника и към себе си

„Решението да отдадем внимание на бедните не може да бъде обусловено от времето на разположени или от частни интереси, нито от безплътни пастирски или социални проекти. Не може да се задуши – подчертава папата – силата на Божията благодат заради нарцистичната склонност винаги да поставяме себе си на първо място. Животът се променя от погледа към бедните, в трудността да задържим този поглед, защото конкретната обвързаност, ръководена от Божественото милосърдие, прави нашия живот „напълно човешки“. Означава да живеем евангелската бедност в първо лице, защото „не можем да чувстваме, че всичко ни е наред – пише Франциск – когато един член от човешкото семейство е поставен назад и се е превърнал в сянка“.

„Безмълвният вик на многобройните бедни трябва да намери Божия народ на първа линия, винаги и навсякъде, за да стане техен глас, да ги защитава и да бъде солидарен с тях пред толкова много лицемерие и неизпълнени обещания, и за да ги прикани да участват в живота на общността“.

Жестовете, даващи смисъл на живота

За християнина общото благо е „житейски ангажимент“, който става свидетелство и споделяне „в опита да не бъде забравен никой от онези хора, чиито основни човешки нужди са нарушени“. Папа Франциск припомня „жестовете, които дават смисъл на живота“ и често пъти са игнорирани, но те са налице и са живи. Наистина, когато хрониката разказва за тях, „очите придобиват способността да откриват добротата на светците от съседната врата, на хората, които живеят близо до нас и са отражение на Божието присъствие“. Това са жестове, които дават надежда и ни карат да продължаваме нататък“. Ръцете, вършещи добро в борбата срещу вируса

В посланието папата навлиза със сила в актуалната ситуация. В свят повлечен от „болката и от смъртта, от обезсърчението и объркването, заради коронавируса, Франциск съзира многобройни протегнати ръце на обезпокоени лекари, на медицински сестри без работно време, на аптекари, изложени на опасността от болестта, на доброволци, които помагат на бедните, на свещеници, призвани да „благославят с болка в сърцето“.

Можем да посочим много други протегнати ръце, за да съставим едно „литание от добри дела. Всички тези ръце – пише папата – се изправиха лице в лице със заразата и страха, за да дадат подкрепа и утеха“.

Протегнатата към бедния ръка

Пред неподготвеността, „силното чувство на дезориентация и безсилие“, предизвикани от вируса, папа Белгольо припомня, че „протегнатата към бедния ръка, въпреки всичко, не е нещо неочаквано“, тя е „свидетелство затова как можем да разпознаваме бедния, за да му помогнем в момент на нужда“. Папата отбелязва още, че „не можем да импровизираме милосърдие, необходима е ежедневна подготовка, която тръгва от осъзнаването в каква степен ние самите имаме нужда от протегната към нас ръка“.

Нашите сигурности са в криза

Пандемията ни накара да изпитаме „усещането за ограниченост, ограничаването на свободата, предизвика загубата на най-близките, на работата, открихме страха и същевременно – откроява Франциск – колко е важна семплотата, от това да насочим погледа си към същественото и необходимостта от едно ново братство“.

„Сериозните икономически, финансови и политически кризи няма да престанат, докато позволяваме на отговорността, която всеки трябва да изпитва към другите и всеки човек, да бъде в летаргия“.

Затворените ръце

От щедрите ръце, папата преминава към „ръцете в джобовете“, които „не се трогват от бедността, на която често пъти те самите са съучастници. Безразличието и цинизмът са техният ежедневен хляб“. Това са ръце, които движат парите, обуславяйки бедността на мнозина или „фалита на цели поколения“; ръце, които трупат пари, продавайки оръжие, което „други ръце, дори и на деца, ще използват, за да сеят смърт и бедност“. Ръце, през които преминават наркотици, които разменят незаконни услуги с цел печалба.

А има и протегнати ръце, които, чрез лицемерната почтеност, определят закони, които самите те не спазват. При така описаната картина, изключените продължават да чакат. За да може да се поддържа начин на живот, който изключва другите, или за да се изпитва въодушевление от този егоистичен идеал, означава, че се е развила глобализацията на безразличието.

Следователно ръце, които трябва да се изчистят, като станат „инструменти на справедливост и мир за целия свят“.

Промисъл на любов

„Във всички твои действия, помни за твоя край“, се чете в книгата Премъдрост на Исус син Сирахов, защото „целта на всяко наше дело не трябва да бъде нищо друго, освен любовта. И това – пише папата – е целта, към която сме отправени и нищо, не трябва да ни отклонява от нея. Тази любов е споделяне, посвещение и служение, но започва от открието, че ние първи сме били обикнати и разбудени, за да обичаме“.

Дарената усмивка

Любов, която се вижда в усмивката на майката към детето й, което по този начин се чувства прието. Папата пояснява, че усмивката, която даряваме на бедния, следователно, е „извор на любов“, която позволява да се „живее в радост“, тя е израз на онези, които не подчертават помощта, която предоставят, а се радват само ако живеят като ученици на Христос“. С поглед, обърнат към Мария, майката на бедните, папа Франциск завършва посланието:

Нека молитвата към Майката на бедните да може да обедини тези нейни любими чеда и онези, които им служат в името на Христос. И нека молитвата да превърне протегнатата ръка в прегръдка на споделяне и на преоткрито братство.