Търси

Vatican News
Папата на генералната аудиенция в Библиотеката на Апостолическия дворец Папата на генералната аудиенция в Библиотеката на Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Папата: никога не сме сами, ако поверим в молитвата живота си на Бог

На генералната аудиенция папа Франциск насочи вниманието към „молитвата на Давид“, която ни учи да превръщаме в молитва нашите радости и страдания, нашите грижи и опит, нашите страхове и победи“. При поздравите на испански език папата призова да се молим и да бъдем солидарни с жертвите от земетресението, което засегна Мексико.

Дебора Донини - Светла Чалъкова – Ватикана

„Всички хора често грешат в непоследователност“, но молитвата дава единство. Ето защо, „всичко трябва да влезе в диалог с Господ, който е истински Другар по пътя на човека и сред хилядите премеждия в живота“. От Библиотеката в Апостолическия дворец, където вече от няколко месеца се провежда генералната аудиенция, заради мерките за борба с коронавируса, отекна призива на папа Франциск да дадем пространство на молитвата, която гарантира връзката ни с Господ. Продължавайки цикъла от беседи, посветени именно на молитвата, днес, в последната аудиенция преди лятната пауза през юли, папата насочи вниманието над фигурата на Давид, смятан от традицията за „големият автор на Псалмите“.

Винаги има едно „Ти“, което ни слуша

Давид – посочи папата – „бе светец и грешник, преследван и гонител, жертва и палач: това е едно противоречие, но Давид бе всичко това заедно. Също ние – продължи папа Бергольо – през живота, регистрираме често противоположни черти, и всички хора често грешат в непоследователност. Но има една червена нишка в живота на Давид, която обединява всичко онова, което се случва: неговата молитва“:

„Давид светец, се моли; Давид грешник, се моли; Давид преследван, се моли; Давид гонител, се моли; Давид жертва, се моли; Давид палач, се моли. Тази е червената нишка в неговия живот. Един човек на молитвата. Този е гласът, който никога не угасва: който придобива весели или плачевни тонове, но винаги е същата молитва, променя се само мелодията. Правейки така, Давид ни учи да влезем изцяло в диалог с Бог: както за радостта, така и за вината, както за любовта, така и за страданието, както за приятелството, така и за болестта. Всичко може  да се превърне в думи, отправени към едно „Ти“, което винаги ни слуша“.

Молитвата ни поверява в единствените сигурни ръце

Също Давид се сблъска със самотата, независимо че в действителност никога не бе сам. „Той е благороден, защото се моли – каза папата – той е палач, който се моли, покайва се и благородството се връща от молитвата“.

„Молитвата ни дава благородство: тя е способна да гарантира връзката с Бог, който е истински Другар по пътя на човека, сред хилядите премеждия в живота, добри или лоши: но винаги молитвата. Благодаря Ти, Господи. Страхувам се, Господи. Помогни ми, Господи. Прости ми, Господи. Голямо е доверието на Давид, когато бе преследван и трябваше да избяга и не позволи на никого да го защити: „Ако моя Бог ме унижава така, Той знае“, защото благордството на молитвата ни поверява в ръцете на Бог. Тези ръце, наранени от любов, и единствените сигурни ръце, които имаме“.

Избран от Бог за една уникална мисия

Като младеж – припомни папата – Давид бива избран от Бог за една уникална мисия: да бъде Цар на Израил и от неговото потомство ще бъде Месията. Последен от много братя, той пасеше стадото на баща си по хълмовете на Витлеем. Работеше на открито и си го представяме – каза папата – приятел на вятъра, на звуците на природата, на лъчите на слънцето. В компанията единствено на лирата прекарва дълги дни в самота, пеейки на Бог. Той бе пастир, който трябва след това да се грижи за народа. Затова в Библията често се цитира образа на „Добрия Пастир“, който дарява живота си за овцете. Една професия, от която Давид се научи на много неща, до такава степен, че когато Натан го обвинява за греха му – убийството на Урия, за да се ожени за неговата съпруга Витсавия – веднага разбира, че е бил лош пастир, че е ограбил друг човек от единствената овца, която е обичал, че не е вече смирен слуга, а болен за власт, бракониер, който убива и плячкосва

Когато липсва поезията, душата накуцва

Но Давид не бе вулгарен човек, а с душата на поет, обичащ музиката и песните, и понякога издига към Бог радостни химни, понякога плачевни, друг път го прави, за да изповяда своя грях. Затова, традицията ни го представя като „големия автор на Псалмите, които в началото често цитират красноречиво израилевия цар и някой малко или много благородни събития в неговия живот“.

„Светът, който се представя пред неговите очи не е мълчалива сцена: неговия поглед долавя зад нещата една по-голяма тайна. Молитвата се ражда именно там: от убеждението, че живота не е нещо, което се стоварва върху ни, а е една удивителна тайна, която поражда в нас поезията, музиката, благодарността, хвалебстието или риданието, молитвата. Когато на човек му липсва поетичното измерение, можем да кажем, че му липсва поезията, неговата душа накуцва“.

Понякога – завърши папата – „Давид успява да бъде на висотата на своята мечта да бъде добър пастир, понякога по-малко, но в контекста на историята на спасението е важен в „това че бе пророчество за един друг Цар, на когото той е само известие и образ“.

24 Юни 2020, 12:06