Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец Папа Франциск на генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Папата: нека не осъждаме, а да се молим дори и за най-големите грешници

Нека пастирите да бъдат мостове между Бог и хората и да бъдат винаги близо до народа. Това бе силният призив на папа Франциск, който на генералната аудиенция се спря на фигурата на Мойсей, който „не продава своя народ, а се застъпва за него“.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Нека се молим за хората, въпреки техните пропуски или тяханата  отдалеченост от Бог. Този бе силният призив на папа Франциск, отправен по време на катехистичната беседа на генералната аудиенция, която отново проведе в Библиотеката на Апостолическия дворец. Като продължи цикъла от беседи, посветени на молитвата, след фигурата на Яков, когото представи миналата седмица, днес папата се спря на тази на Мойсей, като се позова особено на епизода с изграждането на златния телец, от страна на народа на Израил, който с този жест се отрича от Бог и от Мойсей като водач. Мойсей е толкова близък с Бог, че може да Му говори „лице в лице. Той не бе диспотичен, а кротък водач, и „е до такава степен близо до хората, че изпитва милост за техните грехове, за техните изкушения, за внезапната носталгия на изгнанците към миналото, които си мислят за времето, прекарано в Египет“.

Светът живее, благодарение на благословията на праведния

Наш застъпник, Мойсей е „най-големият от пророците на Исус, който е „мост между нас и Отца“. А Исус се застъпва за нас, показва на Отца своите рани, които са цената за нашето спасение. Ето защо, Мойсей ни призовава да се застъпваме за света със същия плам на Исус.

Всички принадлежат на Бог. Най-големите грешници, най-нечестивите хора, най-корумпираните водачи, са Божии чеда и Исус чувства това и ходатайства за всички. А светът живее и процъфтява благодарение на благословията на праведния, на застъпника, на свещеника, на епископа, на папата, на мирянина, на всеки кръстен, който издига неспирно молитвата си за хората, на всяко място и във всяко време от историята“. Нека се замислим за Мойсей, застъпника. И когато искаме да осъдим някого и се ядосваме вътре в нас... Да се ядосваме, е добре, но да осъждаме не е хубаво. Когато се ядосаш, какво трябва да направиш? Отиди и се застъпи за този човек.

Мойсей не продава народа, заради кариерата

Именно застъпничеството е начина на молитва на Мойсей с бащиното чувство, което храни за своя народ. Писанията го описват обикновенно с вдигнати към Бог ръце, превръщайки се като своеобразен мост между небето и земята. Дори в най-трудните моменти, дори в деня, в който народа се отрича от Бог и от него самия, като водач, за да си изгради златен телец, Мойсей проси от Бог да прости греха на народа. „Не се отрича нито от Бог, нито от народа, не преговаря народа“, открои още папата:

„Той не продава своите хора, за да направи кариера. Той не е катерач, а е застъпник: за своя народ, за своята плът, за своята история, за своя народ и за Бог, който го призова. Той е мост. Какъв хубав пример е той за всички пастири, които трябва да бъдат „мостове“. Затова те се наричат „понтифекс“, мостове. Пастирите са мостове между народа, на който принадлежат и  Бог, на когото принадлежат по звание. Такъв е Мойсей, който казва на Бог: „прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал. Не искам да правя кариера с моя народ“.

Тази трябва да бъде молитавата на вярващите, които „дори да изпитват пропуските на хората и тяхната отдалеченост от Бог“ не осъждат. „Нагласата на застъпничество е присъщо на светците, които, подражвайки на Исус, са „мостове“ между Бог и неговия народ“, подчерта Франциск.

В катехистичната си беседа папата припомни цялата история на Мойсей, който – каза той – не бе от „лесните“ молещи се, нито бе „слаб“ събеседник още от първия ден на своето призвание. Когато Бог го призовава, човешки погледнато Мойсей е един „провалил се“ човек. Книгата „Изход“ го представя като беглец в земята на Мадиан. Като млад изпитва съжаление към своя народ и бе застанал в защита на подтиснатите. Но скоро открива, че, въпреки добрите си намерения, от неговите ръце не извира правда, а по-скоро насилие. Убива един египтянин, който посяга на един евреин, и е принуден да избяга. И ето, че всички мечти за слава рухват: Мойсей не е вече обнадеждаващ служител, предназначен за бърза кариера, а човек, който не се е възползвал от предоставените му възможности, и сега пасе стадо, което дори не е неговото. Но именно в тишината на пустинята на Мадиан, Бог приканва Мойсей към откровението при горящата къпина: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога“ (Изх. 3, 6). На Бог, който говори, който го приканва отново да се грижи за народа на Израил, Мойсей представя своите страхове и възражения: не е достоен за тази мисия, не познава името на Бог, израилтяните няма да му повярват, защото когато говори заеква тежко. Отправя към Бог многобройни „Защо?“ за своята мисия. В първите пет книги на Библията дори има един драматичен пасаж, където Бог порицава Мойсей за неговата липса на доверие, липса, която ще му попрече да влезе в обещаната земя (Числа 20, 12).

Величието на пастирите е, че не забравят своя народ

С тези страхове, с това сърце, което често се колебае, Мойсей прилича на нас. И именно заради тази слабост, както и заради силата му, ние сме поразени от него. Той, „основателя на божествения култ“, никога не ще престане да поддържа тесни връзки на солидарност със своя народ, особено в часа на изпитанието и греха“.

Винаги привързан към народа, Мойсей никога не губи паметта за своя народ. И това е виличието на пастирите: не забравят народа, не забравят корените. Както Павел казва на своя възлюбен ученик, Тимотей: „Помни твоята майка и баба, твоите корени и тези на твоя народ“.

Ето защо, нека не преставаме да „принадлежим на онова войнство от бедни по дух, които живят, превръщайки доверието в Бог в подкрепа по своя път“.

17 Юни 2020, 11:05