Търси

Vatican News
Генерална аудиенция в Библиотеката на Апостолическия дворец Генерална аудиенция в Библиотеката на Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Папата: битката с Бог е метафора на молитвата

На генералната аудиенция папата продължи размишлението си за молитвата, като днес се спря на фигурата на Яков, който се „бори с Бог една цяла нощ и накрая излиза от тази битка променен: от хитър и „непроницаем за благодатта“ човек, открива, че е слаб и обгърнат от божественото милосърдие“.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

Да се молиш, не означава само да чувстваш Бог, като „приятелско и близко присъствие, а означава също да срещнеш Господ лице в лице“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която отново проведе в Библиотеката на Апостолическия дворец, продължавайки цикъла от беседи, посветени на молитвата. Един диалог с Господ, който „в определени нощи на живота се превръща в битка на вярата и в победа на постоянството“. За размишлението си папата се позова на книгата Битие, която „чрез историите на мъжете и жените от далечни епохи, ни разказва истории, в които можем да съзрем нашия живот“.

Яков, един човек, който се самоизгради

Като прикани да видим в Библията огледалата, в които се отразява нашия живот, Франциск припомни историята на патриарх Яков, един човек „който бе направил от хитростта своята най-добра дарба“. С измама „успява да открадне благословията и дара на първородния син. Той е ловък в сделките, натрупва богатства и взима за съпруга една хубава жена“. Яков – открои папата – можем да кажем на съвременен език, е човек който „се самоизгради“, с изобретателност успява да получи всичко, което желае“.

Битката с Бог

Историята на Яков – поясни папата – е историята на един човек „принуден да избяга далеч от своя брат, но един ден чувства призива на дома, на своята древна родина. Тръгва и извървява дълъг път се многоброен керван от хора и животни, но когато остава сам, неговата глава е като „вихрушка от мисли“. Когато се стъмнява „изведнъж един непознат го хваща и започва да се бори с него. Яков се бори цяла нощ, но накрая бива победен и оттогава остава куц за цял живот. В онази нощ, излиза променен. Яков – изтъкна папата – разбира, че е срещнал Бог лице в лице“.

С ново сърце

Като припомни „битката“ на патриарха, Франциск поясни, че „борбата с Бог е метафора на молитвата“. Животът на Яков е този на човека, който губи цялата земна защита. Разпознава се слаб и се поверява на милосърдието на Господ:

„За първи път Яков няма нищо друго да представи пред Бог, освен своята слабост и безсилие, също своите грехове. Именно този Яков получава от Бог благословията, с която влиза, накуцвайки, в обещаната земя: уязвим, но с ново сърце. Един път – сподели папата – чух един възрастен човек да казва – добър човек, добър християнин, но грешник! – че има голямо доверие в Бог. И казваше: „Бог ще ми помогне, няма да ме остави сам. Той влезе в рая, накуцвайки, но влезе“. Отначало Яков беше един сигурен в себе си човек, уповаваше се на своята хитрост. Бе непроницаем за благодатта, за милосърдието човек; вероятно не познаваше милосърдието. „Тук командвам аз!“ – казваше – нямаше нужда от милосърдието. Но Бог спаси онова, което бе загубено. Накара го да разбере, че бе ограничен, че бе грешник, че се нуждаеше от милосърдието и го спаси“.

Бог ще ни даде едно ново име

За всеки човек, като Яков, настъпва момента да срещне, със своите слабости, Господ „лице в лице“. Но именно в онзи момент – подчерта папата – не трябва да се страхуваме:

„Всички ние имаме среща в нощта с Бог, в нощта на нашия живот, в многобройните нощи на нашия живот: моменти на мрак, на грях, на дезориентация. Там винаги има една среща с Бог. Той ще ни изненада в момента, в който дори не го очакваме, в който наистина ще останем сами. В онази нащ, борейки се срещу неизвестното, се осъзнаем, че сме само бедни хора – ще си позволя да кажа „клетници“ – но именно тогава, в момента в който се чувствам клетник, не трябва да се страхувам: защото в онзи момент, Бог ще ни даде едно ново име, което съдържа смисъла на целия наш живот; ще промени сърцето и ще ни даде благословията отредена за онзи, който бе позволил да бъде променен от Него. Това е хубав призив да позволим на Бог да ни промени. Той знае как да го направи, защото познава всеки един от нас. „Господи, Ти ме познаваш“, може да каже всеки един от нас. „Господи, Ти ме познаваш. Промени ме“.

Евхаристиен живот

При поздравите в края на генералната аудиенция папата припомни, че утре, 11 юни, Църквата чества празника Тяло и Кръв Христови. „Тази година – каза папата – не е възможно да се чества Евхаристията с публични прояви, въпреки това можем да живеем един евхаристиен живот. Осветената хостия съдържа личността на Христос: призвани сме да Го търсим пред дарохранителницата в Църквата, но също и онази дарохранителница, които са последните, страдащите, самотните и бедните хора“.

След като се обърна към възрастните, младежите, болните и младоженците, папата призова всички „да намерят в Евхаристията необходимата енергия, за да живят с християнска сила трудните моменти в живота“.

10 Юни 2020, 11:25