Царице Небесна: да излезем извън защитните стени на нашите „горници“,

Маня Кавалджиева – Ватикана

На молитвата „Царице Небесна“ папата припомни, че празника Петдесятница обновява съзнанието, че в нас обитава животворното присъствие на Светия Дух. Многобройни бяха вярващите, които дойдоха на днешния празничен ден на площад „Свети Петър“, за да присъстват на обедната молитва „Царице Небесна“ с папа Франциск, която днес папата измоли от своя кабинет в Апостолическия дворец. Безопастният достъп до площада бе гарантирант от силите на реда, които съблюдаваха и за спазването на социалната дистанция между присъстващите. Нека припомним, че на 8 март папа Франциск, приспособявайки се към нормите срещу струпването на хора на едно място заради пандемията от коронавирус, се премести в Библиотеката на Апостолическия дворец, за молитвата на „Ангел Господен“.

*******

Предлагаме пълният текст на краткото размишление на папа Франциск преди молитвата „Царице Небесна“ за Петдесятница.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

        Днес честваме големия празник Петдесетница, като възпоменание за слизането на Светия Дух над първата християнска общност. Днешното евангелие (Йоан 20, 19-23) ни отвежда към вечерта на Пасхата и ни показва Възкръсналия Исус, който се явява в Горницата, където са се събрали учениците Му: „Застана посред и им каза: мир вам!“ (19). Тези първи думи, произнесени от Възкръсналия, „мир вам“, трябва да се считат за нещо повече от един поздрав: изразяват прошката, дадена на учениците, които го бяха изоставили. Това са думи на помирение и прошка. Исус поднася своя мир именно на тези ученици, които се страхуват, на които им е трудно да повярват на това, което всъщност са видели, тоест празния гроб и подценяват свидетелството на Мария Магдалена и на другите жени. Исус прощава и предлага своя мир на своите приятели.

        Като им прощава и събира около себе си учениците, Исус прави от тях своята Църква: една помирена общност, готова за мисията. Срещата с Възкръсналия Господ преобръща съществуванието на Апостолите и ги превръща в смели свидетели. Наистина, веднага след това казва: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам“ (21). Тези думи дават да се разбере, че Апостолите са призовани да продължат същата мисия, която Отца повери на Исус. „Аз пращам вас“: не е време да стоим затворени, нито да съжаляваме за „хубавите дни“, прекарани с Учителя. Радостта от възкресението е голяма, тя е експанзивна и не може да се удържи. През неделите на пасхалното време вече чухме най-напред същия този епизод, след това срещата с учениците в Емаус, после и Добрият пастир, прощалните слова и обещанието на Светия Дух: всичко е насочено към укрепване на вярата на учениците, но също и нашата, предвид  мисията.

        И именно за да оживи мисията, Исус дарява на Апостолите своя Дух:  „И като рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго“ (22). Светият Дух е огън, който изгаря греховете и създава нови мъже и жени; той е огън на любовта, с която учениците ще могат „да възпламенят“ света, онази нежна любов, която дава предимство на малките, на бедните, на изключените… С тайнствата Кръщение и Миропомазване получихме Светия Дух с неговите дарове: мъдрост, разум, съвет, сила, знание, благочестие, страх Божи. Този последен дар, страхът Божи, е точно обратното на страха, който преди това вцепеняваше учениците: той е любовта към Господа, той е сигурността за неговото милосърдие и неговата доброта, той е доверието, че можем да се движим в указаната от Него посока, като никога не ни липсва неговото присъствие и неговата подкрепа.

        Празникът Петдесетница подновява съзнателността, че в нас обитава живителното присъствие на Светия Дух. Той дарява и на нас смелостта да излезем извън защитните стени на нашите „горници“, като не се разполагаме удобно в спокойния живот и като не се затваряме в безполезни навици. Нека отправим мисълта си към Пресвятата Дева Мария, главно действащо лице заедно с първата Общност на прекрасното преживяване на Петдесетница и нека я помолим да придобие за Църквата пламенния мисионерски дух.