Търси

Vatican News
Папа Франциск на молитвата "Царице Небесна" Папа Франциск на молитвата "Царице Небесна" 

Папата на „Царице Небесна“: Исус е пътя за вечната радост

Исус отвори за нас Рая, една вечност, която ще бъде „цялата в радостта, в пълното общение с Бог и с другите, без повече да проливаме сълзи, без разделения и без да се смущава сърцето ни“.

Маня Кавалджиева – Ватикана

Аз съм Пътя: в неделното Евангелие Исус ни показва пътя за вечния живот. Това означава да имаме една жива връзка с Него, да Му подражаваме в любовта, да следваме Неговите стъпки. Това е пътя на смирената любов, на молитвата, на кротостта, на доверието на служението към другите. Този път трябва да се следва, преодолявайки всеки страх, поверявайки се на Него и уверени, че Той „запази“ място за нас в Небесата“. Това каза папа Франциск в краткото си размишление на неделната молитва „Царице Небесна“, която отново произнесе от Библиотеката в Апостолическия дворец. Преди размишлението папата прочете началото на „Прощалното слово“ на Исус към апостолите, произнесено в края на Последната вечеря, както ни го предава Евангелието според Йоан“. Предлагаме пълният текст на краткото размишление на папа Франциск на неделната молитва „Царице Небесна“.

*****

В днешното Евангелие (Йн. 14, 1-12) слушаме началото на така нареченото „Прощално слово“ на Исус. Това са думите, с които той се обръща към  учениците си в края на Тайната вечеря, преди да започнат Страстите Христови. В един толкова драматичен момент, Исус казва: „Да не се смущава сърцето ви“ (виж 1). Това казва и на нас, при драмите на живота. Но какво трябва да правим, за да не се смущава сърцето? Защото сърцето се смущава.

Бог ни сочи два цяра за смущението. Първият е: „Вярвайте в Мене“ (виж 1). Изглежда малко риторичен, абстрактен съвет. Но Исус иска да ни каже нещо конкретно. Той знае, че в живота най-лошото безпокойство, тревогата, се поражда от чувството, че няма да успеем, от усещането, че сме сами и без опорни точки пред това, което се случва. Тава безпокойство, при което към трудността се прибавя друга трудност, не може да се преодолее самостоятелно.  Нуждаем се от помощта на Исус и затова Исус иска да вярваме в Него, тоест да не се осланяме на нас самите, а на Него. Защото избавлението от безпокойството преминава през доверяването.Трябва да се доверим на Исус, да направим тази „крачка напред. Това е освобождението от смущението. И Исус възкръсна и е жив именно за да бъде винаги до нас. Тогава можем да му кажем: „Исусе, вярвам, че си възкръснал и ме слушаш. Вярвам, че ме чуваш. Ще ти доверя това, което ме смущава, моите безпокойства: вярвам в Теб и Ти се доверявам“.

Има и втори лек за безпокойството, който Исус изказва с тези думи: „В дома на Отца Ми има много жилища. […] Отивам да ви приготвя място“ (ст. 2). Ето какво направи Исус за нас: запази ни място на Небето. Пое върху себе си нашето човечество, за да го отведе отвъд смъртта, на ново място, в Небето, защото там, където е Той, да бъдем и ние. Тази сигурност ни утешава: за всеки има запазено място. Има място и за мен. Всеки един може да каже: има място и за мен. Не живеем без посока и без цел. Ние сме очаквани, безценни. Бог е влюбен в нас, нние сме негови чеда. И за нас е приготвил най-достойното и красиво място: Раят. Нека не забравяме това: домът, който ни очаква, е Раят. Тук ние сме преходни. Създадени сме за Небето, за вечния живот, за да живеем вечно. Вечно: това е нещо, което сега не можем дори да си представим. Но е още по-хубаво да си мислим, че това вечно ще бъде изцяло в радост, в общение, изпълнено с Бог и с другите, без повече сълзи, без съжаления, без разделения и безпокойства.

Но как да се стигне до рая? Кой е пътят? Ето я решителната фраза на Исус. Днес ни казва: „Аз съм истината“ (ст.6). За да се стигне до небето, пътят е Исус: това означава жива връзка с Него, означава да му подражаваме в любовта, да следваме неговите стъпки. И аз, християнинът,ти християнина, всеки един от нас християнин, можем да се запитаме кой път да следваме? Има пътища, които не водят към Небето: пътищата на светското, на самоутвърждаването, пътищата на егоистичната власт. Има и път на Исус, пътят на смирената любов, на молитвата, на благостта, на доверието, на служението към другите. Не е пътят на моя протагонизъм, а пътят на Исус – протагонист в моя живот. Това означава да се върви напред всеки ден, питайки Го: Исусе, какво мислиш за този мой избор? Какво би направил в тази ситуация, с тези хора?“. Ще бъде добре за нас да искаме от Исус, който е пътят, указания за стигане до Небето. Дева Мария, Царице Небесна, помогни ни да следваме Исус, който за нас отвори Рая.

11 Май 2020, 09:48