Папата към римския клир: в бурята не изоставихте стадото

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

Това на Франциск е писмото на един епископ към свещениците от своя диоцез, към пастирите на Божия народ, които докоснаха с ръка болката на хората заради здравната криза. Една непредвидима криза, всеки ден придружавана от цифри, проценти и статистики, които имаха „имена, лица, споделени истории“. „Като презвитерска общност – пише папата – не бяхме чужди на тази реалност  и не останахме да я гледаме от прозореца; измокрени от бушуващата буря, вие положихте усилия, за да бъдете присъстващи и да придружавате вашите общности: видяхте идването на вълка и не избягахте, нито изоставихте стадото“.

Укрепване на чувството за принадлежност

Папа Франциск би искал да се срещне с римското духовенство пред това паскално време и да отслужи заедно със свещениците на своя диоцез Кризмалната литургия. Но бидейки невъзможна една литругия с диоцезален характер, папата избра да се обърне с писмо към всеки свещеник, за да бъде по-близо, да сподели и утвърди пътя“. Франциск споделя, че е получил по имейла или по телефона, по време на настоящата пандемия, свидетелствата на множество свещеници, за тази „неочаквана и смущаваща ситуация. Въпреки че бе необходимо да се спазва социалната дистанция – подчертава папата – това не попречи за засилването на чувстсвото за принадлежност, на общение и на мисия“.

Както първите ученици

Думите на Франциск към римските свещеници, се свързват към опита на „първата апостолска общност, която също изживя моменти на ограничения, изолация, страх и несигурност. Прекараха петдесет дни сред неподвижност, затвореност и първоначалното известие, което ще промени завинаги техния живот. След това учениците бяха изненадани от Исус, който им казва: „Мир вам!“. Също в това време – пише папата, цитирайки Пастирската Конституция Gaudium et Spes – чувстваме, че радостите и надеждите, тъгата и страданията на днешните човеци, на бедните преди всичко и на всички страдащи, са също радостите и надеждите, тъгата и страданията на учениците на Христос и няма нищо истински човешко, което да не отекне в тяхното сърце".

Сред несигурността и страховете

След изживяния драматичен период, се отваря един „нов етап– прибавя папата – който изисква мъдрост, далновидност и общ ангажимент, така че направените до този момент усилия и жертви да не бъдат напразни“. Една нова след едно време,  помрачено от болката и несигурността: „претърпяхме внезапната загуба – пише Франциск – на роднини, близки, приятели, енориаши, изповедници, отправни точки за нашата вяра. Видяхме безутешните лица на онези, които не можаха да бъдат близо и да се сбогуват със своите близки в последните им часове. Времето на траур бе също време на обезсърчение. Видяхме страданието и безпомощността – подчертава папата – на здравните работници. Всички почувствахме несигурността и страха на работниците и доброволците“.

Самота и изолация

Трудностите, предизвикани от пандемията породиха не само физически страдания. „Чухме и видяхме – пише още папата - трудностите и несгодите от социалното затваряне: самотата и изолацията преди всичко на възсрастните; безпокойство, мъката и чувство за незащитеност пред несигурността за работата и дома; насилие и загуба на взаимоотношенията . Потмствения страх от заразата се върна, за да удари със сила. Споделихме също угнетяващите тревоги на цели семейство, които не знаеха, какво ще сложат на масата следващата седмица“.

Почувствахме се объркани и беззащитни

Към безпокойствата се прибавиха човешките ограничения, увеличени от една нова и непозната ситуация. „Изпитахме – изтъква папата – собствената уязвимост и безсилие. Зашеметени от всичко, което се случи, ние почувствахме по един усилен начин несигурността на нашия живот и апостолските ангажименти. Непредсказуемостта на ситуацията изяви нашата неспособност да съжителстваме и да се сблъскаме с неизвестното, с това, което не можем да управляваме или контролираме, и като всички останали, се почувствахме объркани, уплашени, беззащитни. Живеем също онзи разумен и необходим гняв, който ни подтиква да не се отчайваме и предаваме пред несправедливостите  “.

Изживяхме часа на плача Господен

Пандемията постави пастирите и Божия народ пред нови предизвикателства. „Сложноста на онова, с което трябваше да се сблъскаме – пояснява папата в писмото – не търпи рецепти и отгвори от учебниците; изискваше много повече от лесни призиви или назидателни слова, неспособни да се вкоренят и да поемат съзнателно всичко онова, което конкретния живот изискваше от нас. Можем да кажем, че изживяхме колективно часът на плачът Господен“.

Всички в една лодка

Папата подчертава, че „в подобни обстоятелства не е лесно да се намери пътя, който да се премине. Пандемията не познава прилагателни, граници и никой не може да си мисли, че сам може да се справи. Всички сме засегнати и обвързани. Думите за една профилактично общество, необезпокоявано и винаги готово за неопределен консумисъм, бяха поставени под въпрос, откривайки липсвата на културен и духовен имунинет пред конфликтите“.

Прокарване на нови пътища

Гледайки към бъдещето, Франциск припомня, че „ще бъде от съществено значение да се развие внимателното вслушване, но пълно с надежда слушане, ведро, но упорито, постоянно, но не тревожно, което да подготви и проправи пътищата, които Господ ни призовава да преминем“. „Знаем, че от скръбта и от болезнените изпитания не се излиза същите, каквито сме били преди. Трябва да бъдем бдителни и внимателни. Пътят, по който трябва да преминем не е лишен от рискове: изложени и засегнати лично и колективно в нашата уязмивост и слабост и в нашите ограничения – пише Светият отец – сме изложени пред големия риск да се отеглим и да „мислим единствено“ за опустошението, което ни представя пандемията, както и да се обсебим от един неограничен оптимизъм“.

Една нова апостолска общност

Пандемията е също повод за обновление. Разбира се – прибавя папата – „бихме предпочели, че всичко това, което се случи, да не се бе случвало. Но всяко време е подходящо за възвестяването на мира, и никое обстоятелство не е лишено от благодатта. Господ бе в стъстояние да преобрази всяка логика и да даде ново значение на историята и събитията. Неговото присъствие сред физическото ограничаване и принудителните отсъствия възвестява, както за вчерашните ученици, така и за нас днес, един нов ден, способен да постави под въпрос неподвижността и примирението и да мобилизира всички дарове в служба на общността. Със своето присъствие, физическото ограничаване стана плодоносно, давайки живот на една нова апостолска общност“.

Времето на Господ

Вярата – пише папата – ни позволява „едно реалистично и креативно въобръжение и ни приканва да установим едно винаги ново време: времето на Господ“. Франциск призовава свещениците да позволят на Възкръсналия да ги води. „Ако едно неосезаемо присъствие бе способно да наруши и преобърне приоритетите и на пръв поглед неподвижните световни програми, които задушават толкова много и унищожават нашите общности и нашата сестра земята, нека не се страхуваме присъствието на Възкръсналия да начертае нашия път, да отвори хоризонтите и да ни даде смелостта да живеем този исторически и уникален момент. Шепа, изпълнени със страх хора бе способна да започне едно ново течение, живото прогласяване на Бог с нас. Не се страхувайте!“.

Да позволим на Възкръсналия да ни изненада

Франциск призовава свещениците да позволят на Възкръсналия да ги изненада отново. „Нека бъде Той, от своето прободено ребро, знак на това колко е трудна и несправедлива реалността, да ни подтикне да не обръщаме гръб на тежката и трудна ситуация на нашите братя. Нека бъде Той, който да ни научи да придружаваме, изцеляваме и превързваме раните на нашия народ, не със страх, а с дъростта и евангелската шедрост на умножаването на хлябовете; със смелостта, загрижеността и отговорността на самарянина; с радостта и празника на пастира за неговата намерена овца; с помиряващата прегръдка на бащата, който познава прошката; с милостта, деликатността и нежността на Мария от Витания; с кротостта, търпението и интелигентността на учениците-мисионери на Господ“.

Да поверим уязвимостта в ръцете на Господ

Писмото на папата към римските свещеници завършва с призива: „Нека позволим на Пасхата, която не познава граници, да ни отведе творчески там, където надеждата и живота се борят, където страданието и болката, се превръщат в благоприятно пространство за корупцията и спекулацията, където агресивността и насилието изглеждат единствения изход. Нека поставим в наранените ръце на Господ, като свята жертва, нашата уязвимост, уязвимостта на нашия народ и тази на цялото човечество“.