Търси

Vatican News
Ветраж на олтара на Свети Петровия престол в базиликата Свети Петър Ветраж на олтара на Свети Петровия престол в базиликата Свети Петър 

Франциск: има силен глад за надежда, сега е часът на Утешителя

„Колко бих искал, като християни, да бъде повече заедно свидетели на милосърдието за човечеството, сериозно изпитано от пандемията“. Това е желанието, което папа Франциск изразява във видеопослание с оглед на Педтесятница за движението за глобална молитва Thy Kingdom Come“ (Да дойде Царството Ти).

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова - Ватикана

Има един начин на действие, който се променя, връхлетян от революцията на един епохален вирус, но има непосредствени проблеми с човешкото достойнство, които трябва да бъдат решени, страховете, които да бъдат разбрани, нужди, които да бъдат облекчени. Но съществува и един християнски начин да се прави всичко това, знаейки, че всяко добро дело е винаги подсказано от Светия Дух. Така Франциск се обръща във видеопослание към всички онези, които участват в глобалната молитва, насърчена от Thy Kingdom Come (Да дойде Царството Ти), движение, чието начало бе дадено през 2016 от архиепископа на Кентърбъри, Джъстин Уелби, заедно с този на Йорк.

Да повдигнем съкрушените сърца

Папата се обръща към англиканския примас и молитвеното движение в навечерието на Петдесятница, едно събитие, с което – изтъква – „Бог зарази живота на света, докато днес всичко това се сблъсква със заразата на смъртта, която от месеци броди по Земята“. В онзи ден на Петдесятница – продължава папата – „народите, които говореха различни езици се срещнаха“, обратното на всички тези „правилни и необходими мерки за дистанциране, които от месеци се спазват във всички континенти. Има нужда – посочва Франциск – да се повдигнат многобройните съкрушени сърце и Светият Дух е най-върховния Утешител, който ни дава сигурността, че не сме сами, а че сме подкрепени от Бог и следователно способни да правим същото“.

Нека живеем това, в което вярваме

Пътят е този на „златното правило, да правим на другите онова, което искаме за себе си“. „Искаме ли да бъде изслушвани? Нека изслушваме. Нуждаем ли се от насърчение? Нека насърчаваме. „Искаме ли някой да се грижи за нас? Нека се грижим за онзи, който си няма никого. Нужна ли ни е надежда за утрешния ден? Нека дарим надежда днес“, настоява папата, който признава, че в настоящия свят има „трагичен глад за надежда“. Затова папата приканва християните да „станат още повече и все по-заедно свидетели на милосърдието за сериозно измъченото човечество. Нека поискаме от Духа дара на единството, защото можем да разпространяваме братството само ако живеем сред нас като братя. Не можем да искаме от човечеството да бъде единно, ако ние вървим по различни пътища. Затова, нека се молим едни за други, да се чувстваме отговорни едни за други“.

Богати на хуманност

Папата отправя и конкретни мисли, защото страданието според него е винаги плът Христова, която трябва да се докосне. Тъй като – припомня – „Светият Дух дарява надежда и съвет, нека през тези дни да Го призоваваме за всички онези, които трябва да вземат деликатни и спешни решения, за да защитават човешкия живот и достойнството на труда. Нека се инвестира върху здравето, труда, премахването на неравенствата и бедността. Никога както сега – повтаря настойчиво папата -  „имаме нужда от поглед, пълен с хуманност, необходимо е да започнем отново да вървим към  Бог и ближния: но не разделени, и не упоени пред вика на забравените и на наранената планета. Нуждаем се да бъдем обединени, за да се справим с пандемиите, които се разпростират: тази на вирус, но също на глада, на войните, на презрението към живота, на безразличието. Само ако вървим заедно, ще стигнем далеч“.

31 Май 2020, 07:15