Търси

Vatican News
Генерална аудиенция в Библиотеката на Апостолическия Дворец Генерална аудиенция в Библиотеката на Апостолическия Дворец  (Vatican Media)

Франциск: Бог е наш предан съюзник, на Него можем да кажем всичко

На генералната аудиенция от Библиотеката в Апостолическия дворец, папа Франциск насочи вниманието към характеристиките на християнската молитва: гласът на едно малко „аз“, което търси едно „Ти“. При поздравите папата припомни 100-годишнината от рождението на свети Йоан Павел ІІ, 18 май, и потвърди своето присъединяване към деня на молитва, пост и милосърдни дела, насрочен за 14 май.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана

 „Молитвата на християнина“: тази бе темата на катехистичната беседа на генералната аудиенция, втората от цикъла беседи, посветени на молитвата, които папата започна миналата седмица. Молитвата – каза папата в началото на беседата – „принадлежи на всички: на хората от всички религии, и вероятно също на онези, които не изповядват никаква религия. Тя се ражда вътре в нас, в нашето сърце, тя е дума, която обхваща всички наши способности, емоции, интелигентност, дори тялото. Ето защо, ако човек се моли в сърцето си, се моли в своята цялост“, каза папата.

Молитвата е порив, тя е призив, който преминава отвъд нас самите: нещо, което се ражда дълбоко вътре в нашата личност и се протяга, защото усеща носталгията за една среща. И трябва да подчертаем това: усеща носталгията за една среща, онази носталгия, която е повече от една необходимост, повече от една нужда; това е един път, една носталгия за една среща. Молитвата е гласът на едно „аз“, което върви пипнешком, търсейки едно „Ти“. Срещата между „аз“ и „Ти“, не може да се изчислява: тя е една човешка среща и се напредва пипнешком, много пъти, за да се намери онова „Ти“, което моето „аз“ търси.. Молитвата на християнина се ражда обаче от едно откровение: „Ти“ не остана обгърнато в тайната, а влезе във връзка с нас.

Християните се обръщат към Бог, наричайки го „Отче“

Християнството чества постоянно „проявлението“ на Бог. „Бог – каза папата – не остана скрит, а откри себе си, както направи чрез Мъдреците, в Кръщението при реката Йордан, в Кана Галилейска. Исус е Този, който открива Отца, а молитвата ни помога да влезем във връзка с Бог, които има  "нежно лице“.

Тази е първата характеристика на християнската молитва. Ако хората бяха винаги свикнали да се доближават до Бог, малко уплашени от тази завладяваща и ужасна тайна, ако бяха свикнали да го почитат със сервилно поведение, подобно на онова на един подчинен, който не желае да прояви неуважение към своя господар, то християните се обръщат към Него, позволявайки си да Го наричат уверено с името „Отче“. Дори Исус използва думата „татко“.

Бог винаги ни обича

В християнството – продължи папата – няма вече място за думи като „подчиненост“, „робство“ или „васална зависимост“. На тяхно място има „завет“, „приятелство“, „обещание“, „общение“, „близост“. Исус обръщайки се към своите ученици казва: „Не ви наричам вече слуги, а ви нарекох приятели“ и каквото и да се поиска от Отца в негово име, Той ще ни го даде. „Но това е една бяла банкнота“, коментира папата.

„Бог е приятел, съюзник, жених. В молитвата може да се установи една връзка на доверие с Него, още повече, че в молитвата „Отче Наш“, Исус ни научи да му отправяме серия от прошения. От Бог можем да искаме всичко, всичко, да Му обясняваме всичко, да Му разказваме всичко. Няма значение дали във връзката с Бог се чувсваме виновни: не сме добри приятели, не сме признателни чеда, не сме предани съпрузи. Въпреки това, Той продължава да ни обича“.

Бог – подчерта папата – е винаги близо, стои на вратата на нашето сърце и чака да Му отворим, понякога хлопа, но го прави с търпение, без да се налага, с много любов. Търпението на Бог е като това на един баща, на един човек, който обича много. Бих казал също, то е като търпението на един баща и една майка взето заедно“.

Възможно ли е Ти да познаваш само любовта?

В Исус, Бог продължи да ни обича до Кръста, защото „Бог е предан съюзник, дори хората да престават да обичат, Той продължава да го прави“, каза папа Франциск, който завърши своето размишление приканвайки всички „в молитвата да се поверим на милосърдните Божии обятия“.

„И да повтаряме на Бог, в удивлението на молитвата: възможно ли е Ти да познаваш само любовта? Той не познава омразата. Той е мразен, но не познава омразата. Познава само любовта. Този е Бог, на когото се молим. Това е горящото ядро на всяка християнска молитва. Бог на любовта, нашия Отец ни очаква и ни придружава“.

Молитвата на 14 май и свети Йоан Павел ІІ

В края на катехистичната беседа, в поздравите към вярващите на арабски език, папата припомни, че „молитвата е начина да комуникираме и да слушаме Бог“, и че това е причината поради която е приел призива на Върховния Комитет за Човешкото Братство да се посвети утрешния ден, 14 май, на молитва, пост и милосърдни дела.

„Приканвам и насърчавам всички да се присъединят към това събитие: нека се обединим като брята, за да поискаме от Господ да спаси човечеството от пандемията, да озари учените и да изцели болните“.

Обръщайки се към вярващите от Полша, Франциск изказа своята обич за свети Йоан Павел ІІ:

„На 18 май ще се отбележи 100 годишнината от рождението на свети Йоан Павел ІІ: аз ще отслужа литургия от 7.00 ч. пред олтара на гроба, която ще бъде излъчена пряко по цял свят за всички. Нека благодарим на Бог, че ни даде този Епископ на Рим, свет Епископ, и да поискаме от него да ни помогне: да помогне на тази Църква от Рим да се обърне и да върви напред“.

13 Май 2020, 11:06