Търси

Vatican News
Папа Франциск по време на визитата му в Съвета на Европа, 25 ноември 2014 Папа Франциск по време на визитата му в Съвета на Европа, 25 ноември 2014 

Нека се върнем към мечтата на бащите основатели на Европа

В най-трудния за Европа час след Втората световна война, да обърнем поглед назад, към началото на европейския проект: това може да помогне да намерим нов тласък за Стария континент. По думите на папа Франциск, това е и „мечтата на бащите-основатели, конкретна мечта“, наречена солидарност.

Алесандро Джизоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

На предстоящия 9 май, както по традиция става вече от 35 години, се отбелязва „Денят на Европа“. Неизбежно тази година този ден ще се изживее с особено настроение. Наистина, за някои от страните на Европейския съюз, тази годишнина ще съвпадне с първите опити за връщане към „нормалността“, докато за други държави все още ще останат в сила рестриктивните мерки за борба със заразата от Covid-19. Несъмнено тазгодишното честване, което се пада в най-драматичния за Европа период след Втората световна война, може да бъде възможност да направим пауза за размисъл  за идентичността и мисията на Общия европейски дом.

На 9 май 1950 г., френският министър на външните работи Робер Шуман прочита прочутата си декларация, с която призовава да се създаде Европейска общност, която да контролира и управлява производството на въглища и стомана (ЕОВС) – първата стъпка по пътя на създаването на днешния Европейски съюз. Удивителна е актуалността на тази декларация. Наистина Шуман, който тогава все още вижда пред очите си кадрите с опустошенията, предизвикани от братоубийствената война, разтърсила Европа и света, отправя предупреждение, че „световният мир  не може да бъде запазен без  съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят“. Мир и солидарност. Затова Шуман твърди също, че „обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност“. Шуман говори и за първостепенната цел на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС): „обединяването на прозиводството на въглища и стомана ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.“ Това производство ще бъде предложено на света като цяло – без предпочитания или изключения – с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения.

Пророческата сила на тези думи се оказва такава, че и след много години, по време на разискванията на Европейския съвет в Милано през юни 1985 г., те служат за основа на създаването на празника на Европа (наречен Ден на Европа). Приближаването на честването (9 май), във време, което поставя на сериозно изпитание запазването на изградения Европейски Съюз ни напомня,  че  все още може да се научи много от това по какъв начин „бащите-основатели“ отговориха на различните извънредни ситуации, които не бяха по-малко тежки от днешната, с която трябва да се справят лидерите на ЕС. Тези бащи-основатели, по думите на почетния папа Йозеф Рацингер, бяха „политици, обективни и реалисти“, за които „политиката не беше чист прагматизъм, защото взаимодействаше с морала“.

Докато призивът на папа Франциск е „да се върнем към корените, към ценностите, създали Европа“ и този апел той бе отправял и продължава да отправя постоянно към европейските лидери и държави. Последният път – по време на пасхалното послание „Urbi et Orbi“, по начин, който силно впечатли много вярващи хора и не само, когато папата предупреди: „след Втората световна война, този континент успя да се възроди благодарение на конкретния дух на солидарност, който му позволи да преодолее надпреварата от миналото. Старият вирус на разделенията и егоизма от една страна, който се завръща и все по-ефикасната ваксина на солидарността, или на „човешкото братство“, от друга.  Необходима е памет, особено във време, в което липсва сигурността, за да посрещаме настоящето и да проектираме бъдещето“.

Папата, дошъл „от края на света“, но син на имигранти от Стария континент, бе припомнял това многократно и в различни контексти – във Ватикана или в Страсбург. Както и по време на апостолическите си пътувания в Европа, почти винаги в страни, отдалечени от политически и икономически център: от първата си визита в Албания, до последната си в Румъния. А на 6 май 2016 г., когато Светият Отец бе удостоен с международната награда „Карл Велики“ на Аахен (като признание за неговия изключителен принос за мир, разбирателство и милосърдие в европейско общество), в обръщение към ръководството на европейските институции,  Франциск припомни,  с думите на писателя и общественика Ели Визел, че в Европа това, от което се нуждаем, е „преливане на памет. Тя не само ще ни помогне да не повтаряме грешките от миналото, но и ще ни даде  достъп до онези завоевания, които помогнаха на нашите народи да преминат успешно през историческите кръстопътища, които срещаха“.

Мечтата на Франциск за Европа е същата като тази на бащите-основатели. Мечта, към която трябва „да се върнем“, както отбеляза той  по време на пресконференцията в самолета, на връщане от посещението си в Румъния, на 2 юни миналата година. Мечта, наречена „солидарност“, от която днес, повече от всякога, има нужда, за да се „актуализира идеята за Европа“.  По случай 60-та годишнина от Римските договори, като прие държавните и правителствени глави на държавите от Европейския съюз, папа Франциск изтъкна, че „Европа преоткрива надеждата в солидарността, която е и най-ефикасната противоотрова срещу модерните популизми“. Папата отбеляза, че солидарността „не е само добро намерение: тя се характеризира с конкретни действия и факти“. Беше 24 март 2017 г., когато Франциск произнесе тези думи. Оттогава изминаха само три години, но последните три месеца,  изпълнени със страдания, смърт и тревога, ни карат да мислим,  че те са били казани много по-назад във времето. Докато именно кризата, която преживяваме, прави много по-спешна солидарността, защото, както Бергольо каза в прочувственото си слово на миналия 27 март, това е времето, в което „никой не може да се спаси сам“.

07 Май 2020, 08:43