Търси

Vatican News
Папата с патриарсите от Близкия Изток Папата с патриарсите от Близкия Изток  (AFP or licensors)

Папата: икуменическият ангажимент на Католическата църква е необратим

По повод 25-та годишнина от Енцикликата Ut Unum sint, папа Франциск отправи писмо до кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единство. С този документ – припомня – свети Йоан Павел ІІ „потвърди, че икуменическия ангажимент на Католическата църква е необратим“.

Светла Чалъкова – Ватикана

Католическата църква потвърждава своята воля да работи за пълното единство между всички християни и го прави в 25-та годишнина от Енцикликата Ut unum sint на Йоан Павел ІІ, припомнена в писмо, отправено от папа Франциск до председателя на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, кардинал Курт Кох. Тази годишнина – пише папата в писмото си – е повод да се благодари на Господ за пътя, който ни позволи да извървим като християни в търсенето на пълното общение. Също аз споделям разумното нетърпение на всички онези, които понякога мислят, че можем и трябва да се ангажираме повече. Въпреки това не трябва да ни липсва вярата и благодарността: много стъпки бяха направени през тези десетилетия за изцелението на вековните и хилядолетните рани; нараснаха взаимното опознаване и почит, помагайки за преодоляването на вкоренените предразсъдъци; развиха се богословския диалог и този на милосърдието, както и различни форми на милосърдие в диалога на живота, на пастирско и културно равнище“.

Папата отправя мисли и към „моите възлюбени събратя, поставени като водачи на различните Църкви и християнски Общности, но също и към всички брята и сестри от всяка християнска деноминация, които са наши другари по пътя. „Като учениците от Емаус, можем да почувстваме присъствието на Възкръсналия Христос, който върви до нас и ни обяснява Писанията и да го разпознаем в разчупването на хляба, в очакване да споделим заедно Евхаристийната трапеза“.

Йоан Павел ІІ – се чете още в писмото – „желаеше, по пътя към третото хилядолетие, Църквата да вземе предвид искрената молитва на своя Учител и Господ: „Да бъдат едно само“ (Йоан 17, 21). Затова написа тази Енциклика, която потвърди по необратим начин (UUS, 3) икуменическия ангажимент на Католическата църква. Публикува я на празника Възнесение Господне, поставяйки я под знака на Светия Дух, който изгражда единството в различието, и в същия този литургичен и духовен контекст, ние възпоменаваме и предлагаме отново на Божия Народ тази Енциклика“.

Съборът – припомня папата – с декрета Unitatis Redintegrazio, призна, че икуменическото движение „се породи благодарение на Светия Дух“, който докато „реализира многообразието от благодати и служения е начало на единството на Църквата“. От своя страна Ut unum sint – продължава папата – потвърждава, че легитимното различие не се протипоставя по никакъв начин на единството на Църквата, дори увеличава достойнството и допринася значително за изпълнението на нейната мисия“. И „само Светия Дух – настойчиво подчертава папата – може да породи различието, многообразието, и в същото време единството. Той е този, който хармонизира Църквата, защото Той самия е хармония“

Като благодари на всички, които „са работили и работят“ в Папския съвет, Франциск подчертава две предстоящи инициативи. Първата е Икуменически наръчник за епископите, който ще бъде публикуван през есента, като насърчение и ръководство в упражняването на техните икуменически отговорности. „Служението за единството – подчертава папата – е съществен аспект от мисията на Епископа, който е „видимо начало и основа на единството в своята поместна Църква“ (Lumen gentium, 23).

„Втората инициатива е лансирането на списанието Acta Œcumenica. Тя ще бъде своеобразно помощно средство за онези, които работят в служба на единството. По пътя, водещ към пълното общение е важно да се помни винаги изминатия път, но също толкова е важно да се проучва хоризонта, задавайки си въпроса, с Енцикликата Ut Unum sint: «Quanta est nobis via?» (77), „Колко път още ни остава да извървим?“. Едно нещо е сигурно: единството не е основно резултат от нашата дейност, а е дар от Светия Дух. Въпреки това, „то няма да дойде като по чудо накрая: единството идва по пътя, прави го Светия Дух по пътя“ (проповед за Велчерната молитва, Свети Павел извън стените“, 25 януари 2014). Ето защо, нека изпълнени с вяра да призовем Светия Дух, да води нашите стъпки и всеки един да почувства с подновена сила апелът да работи за икуменическата кауза; нека Той да вдъхнови нови пророчески жестове и да укрепи братската любов между всички Христови ученици, „та света да повярва (Йоан 17, 21), и да се умножи възхвалата на Отца, който е в Небесата“.

25 Май 2020, 13:20