Търси

Vatican News
Папа Франциск на неделната молитва "Царице Небесна" Папа Франциск на неделната молитва "Царице Небесна"  (Vatican Media)

Царице Небесна: да изберем Божия път, а не този на собственото „его“

„Да отворим сърцето си за Бог, да се вслушваме в Него, като четем Евангелието, да се молим на Него, защото само с Него може да се намери истинския път“. По време на неделната молитва Царице Небесна, папа Франциск се спря на евангелския откъс за Трета Пасхална неделя, в който се разказва за учениците, които по пътя за Емаус срещат Възкръсналия Исус.

Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана

От библиотеката в Апостолическия дворец, папа Франциск произнесе неделната молитва Царице Небесна, като говори за обрат, за промяна на гледната точка към „най-прекрасната и истинска реалност на живота, която е любовта към Исус“. На това учи и евангелския откъс с учениците от Емаус (Лк.24, 13-35). В коментара си по време на молитвата Царице Небесна, папата посочи, че е възможно да се премине от тъгата към радостта, ако престанем „да се въртим около собственото си аз“, ако приемем  смяна на посоката, която само срещата с Бог може да извърши:

Смяната на посоката е тази: да се премине от мислите за моето „аз“, към реалността на моя Бог; или, да се премине (с друга игра на думи), от „ако“ към „да“: какво означава това? „Ако Той ме беше освободил, ако Бог ме бе послушал, ако животът вървеше както аз исках, ако имах това или онова…“, с този тон на оплакване. Думата „ако“ не  помага, не е ползотворна,  не помага  нито на нас, нито на другите. Ето ги нашите „ако“, подобни на тези на учениците, които обаче преминаха към „да“: „да, Бог е жив, върви с нас. Да, сега, не утре, ще поемем отново на път, за да го възвестяваме“. Да, аз мога да направя това, за да са по-щастливи хората, за да са по-добри, за да помагат на много хора. Да: да, мога.

Папата потвърди, че „от оплакването към радостта се преминава през служението. Изоставя се „сивата зона на тъгата“, за да се стигне до покоя.

Двата пътя

Папа Бергольо посочи, че „единадесет километра изкачване и след това слизане, това е пътят, извървян от учениците до Емаус,  заедно с Господа, когото те най-напред виждат, но не го разпознават, чувствайки го обаче близко, извървяват пътя обратно, за да отнесат на другите „хубавата вест за срещата с Възкръсналия Исус“; новина, която е израз на любовта на Исус, на една „по-прекрасна и истинска действителност на живота, положителна, слънчева, красива!“. Папата поясни, че това са двете противоположни посоки на живота:

Едната е пътят на онзи, който, както при двамата ученици на отиване, се оставя да се вцепени от разочарованията на живота и продължава тъжен напред; другата е пътят на другия,  който не поставя на първо място себе си и своите проблеми, а Исус, който ни навестява и братята, които очакват посещението му, тоест братята, които очакват ние да се погрижим за тях. Това е промяната: да престанем са се въртим около собственото си аз, около разочарованията в миналото, около неосъществените мечти, около многото лоши неща, които са се случили в живота ни.

Срещата, която променя живота

“Няма стръмнина, няма мрак,  които да не могат да се победят с Исус“, изтъкна Франциск, като припомни, че всичко се променя, ако изпитаме неговата любов, ако се срещнем с него. Учениците от Емаус са свидетели на този завой: отварят сърцето си, вслушвайки се в Писанието и го канят у дома.

Три са стъпките, които и ние можем да направим в нашите домове: първата е да отворим сърцето си за Исус, да му поверим тежестите, трудностите, разочарованията от живота, да му поверим думата „ако“; следва  втората стъпка – да се вслушваме в Исус, да вземем в ръка Евангелието, да прочетем още днес този откъс, глава 24 от Евангелието на Лука; третата стъпка е – да замолим Исус, с думите на онези ученици: Господи, „Остани с нас!“ (виж 29). Господи, остани с мен, Господи остани с всички нас, защото имаме нужда от Теб, за да намерим пътя“. Защото без Теб има мрак.

 

27 Април 2020, 07:59