Папата: нека възстановим света, като не оставяме никого назад

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева - Ватикана

Папата припомни, че „е изминала една седмица от Възкресение Христово. Исус  е сред учениците и очаква „с вярно и търпеливо милосърдие“ Тома –  единственият, който липсва.  „Господ очаква да споделим с Него нашите страдания, за да ни покаже своето милосърдие“. Тези думи на папа Бергольо отекват в празната църква „Свети Дух в Сасия“, посветена преди двадесет години от свети Йоан Павел II на култа към Божието милосърдие, разпространен от света Фаустина Ковалска.

Всички сме уязвими, всички сме ценни

Папата добави, че Божието милосърдие е „ръката, която ни изправя винаги“: Бог не се уморява  да  „ни държи за ръка, за да ни изправя отново, когато падаме. Той не иска ние да мислим постоянно за нашите падания, а да гледаме към Него, който в тези падания вижда чедата, които да вдигне, в  неволите вижда чедата, които да обича с милосърдие. В изпитанието, през което преминаваме, и ние, като свети Тома, с нашите страхове и нашите съмнения, се оказахме уязвими. Имаме нужда от Бог и с Него „откриваме, че сме ценни в нашата уязвимост“. Папата поясни, че Бог иска да Го виждаме  „не като господар, с когото да уреждаме сметките си, а като наш  Отец, който винаги ни изправя на крака“. Милосърден Отец, който „не изоставя изоставащите“.

Сега, докато мислим за бавно и трудно съвземане от пандемията, се промъква именно тази опасност: да забравим онези, които са останали назад. Има риск да ни засегне един още по-лош вирус – този на егоизма и безразличието. Той се предава, тръгвайки от мисълта, че животът е по-добър,  ако на мен ми върви, че всичко ще приключи добре, ако на мен ми е добре. Тръгва се оттук и се стига до там да се подбират хората, да се отхвърлят бедните, да се изоставят изоставащите от напредъка. Тази пандемия обаче ни напомня, че няма разлика и граници между страдащите. Всички сме уязвими, всички сме еднакви, всички сме ценни. Това, което се случва, нека ни разтърси вътрешно: време е да премахнем неравенствата, да оздравим  несправедливостта, която подрива из основи здравето на цялото човечество!

Мнозинството изостава

В проповедта си Франциск използва мисли и пожелания, казани от света Фаустина Ковалска, апостолка на Божието милосърдие. И подчерта, че след възкресението на Исус, „само един беше останал назад и другите го изчакаха“.

Днес изглежда, че е точно обратното: една малка част от човечеството върви напред, докато мнозинството изостава. И всеки би могъл да каже: „Това са сложни проблеми, не съм аз този, който трябва да се грижи за нуждаещите се, други трябва да мислят за това!“ Света Фаустина, след като е срещнала Исус, е написала: „В една страдаща душа трябва да видим Разпнатия Исус, а не безделник и бреме … [Господи], ти ни даваш възможността да се занимаваме с милосърдни дела, а ние се занимаваме с критики“. (Дневник, 6 септември 1937).

Нека приемем това изпитание като възможност

Докато един ден, припомни Франциск, света Фаустина „се е оплакала пред Исус, че когато сме милосърдни, ни мислят за наивни“.

Та е казала: „Господи, често злоупотребяват с моята доброта“. А Исус: „Няма значение, дъще, не обръщай внимание, ти бъди винаги милосърдна с всички“ (24 декември 1937). С всички: нека не мислим само за нашите интереси, за личните интереси. Нека приемем това предизвикателство като възможност да подготвим утрешния ден за всички, без да изключваме никого. Защото без виждане за всички заедно, няма да има бъдеще за никого. Днес обезоръжената и обезоръжаваща любов на Исус събужда сърцето на ученика. И ние, като апостол Тома, нека приемем милосърдието, спасение на света. И нека прилагаме милосърдието към слабите: само така ще изградим един нов свят.

Криза, с която да се справим солидарно

На неделната молитва Царице Небесна, папата посочи, че „отговорът на християните, в бурите на живота и на историята, може да бъде единствено милосърдието“. „Не пиетизъм, не асистенциализъм, а състрадание, което идва от сърцето. А Божето милосърдие идва от сърцето на Възкръсналия Христос“. Папата потвърди, че „християнското милосърдие трябва да вдъхнови и правилното споделяне между държавите и техните институции, за солидарно справяне с кризата“.

Франциск накрая отправи „пожелание към братята и сестрите от Източните църкви, които през тази неделя честват празника Възкресение Христово“.