Търси

Vatican News
Папата сред младежите на СМД в Панама Папата сред младежите на СМД в Панама  (AFP or licensors)

Папата към младежите: не се изолирайте, близостта означава щастие

„Младежо, на теб казвам, стани!“ е заглавието на посланието на папа Франциск за 35-тия Световен младежки ден, който ще бъде отбелязан на диоцезално ниво на 5 април, Връбница. Франциск подтиква младежите, момчета и момичета, да не се отчуждават от живота, а да направят нещо хубаво за света и Църквата.

Светла Чалъкова – Ватикана

Ватиканският пресцентър публикува посланието на папа Франциск към младежите за 35-я Световен младежки ден 2020, който ще бъде отбелязан на диоцезално ниво по цял свят на 5 април, Връбница, на тема „Младежо, на теб казвам, стани“ (Лк. 7, 14). Текстът, подписан в деня на литургичния празник на Дева Мария Лурдска, дава началото на цикъл от три послания, посветени на младежите на път между СМД в Панама през 2019 и СМД в Лисабон през 2022.

Ключовата дума, която свързва трите етапа от това пътуване е глаголът „стани“, който се среща често в Апостолическото насърчение Christus vivit, написано след Синода за младежите, и е присъстващ също в темите, избрани от папа Франциск за следващите СМД: темата за следващата година (2021) е „Стани! Правя те свидетел на онова, което си видял“ (Деян. 26, 16), а темета за Лисабон ще бъде „Мария стана и тръгна бързишком“ (Лк. 1, 39).

В посланието си за 35-я СМД папа Франциск припомня на младежите, че този глагол „означава също възкресение, пробуждане към живот“ и предлага да се прочете откъсът от Евангелието за възкресението на младежа от Наин, като лична покана да предприемем решителната стъпка да следваме Христос: „Евангелието не споменава името на този младеж, възкресен от Исус в Наин. Това е своеобразен призив към читателя да се идентифицира с него. Исус говори на теб, на мен, на всеки един от нас, и казва: „Стани!“. Знаем добре, че също ние християните падаме и трябва винаги да се изправяме. Само онзи, който не върви не пада, но също не върви напред. Затова трябва да приемем намесата на Христос и да направим акт на вярата в Бог. Първата стъпка – казва папата – е да приемем да се изправим“.

Внимателният поглед

В посланието си, в присъщия си стил на откровеност, когато се обръща към младежите, папата индивидуализира тъмните кътчета в живота и капаните, които самият живот може да устрои, за да покаже светлината на онзи, който чувствайки се обичан от Христос, пада и се изправя, и въпреки това не представа да обича. Като доказателство за това папата анализира всеки отделен жест на Исус към вдовицата от Наин, когато среща малка тълпа от хора, които придружават жената за погребението на единствения ѝ син. „Исус – изтъква – спира погребалното шествие. Приближава се, застава близо“. Но преди това, Той се спира и наблюдава сцената „с внимателен, а не с разсеян поглед“, и виждайки скръбта на жената, се смилява над нея.

Какъв е твоят поглед?

„А какъв е моя поглед? Дали гледам със зорки очи, или по същия начин, когато разлиствам бързо хилядите снимки на моя смартфон или социалните профили?“. Франциск откроява отношението към живота на младежите, констатирайки тенденцията у мнозина да стоят настрана. „Около нас, но понякога също вътре в нас – пише – срещаме реалността на смъртта: физическа, духовна, емоционална, социална. Дали го забелязваме или просто понасяме последствията? Има ли нещо, което можем да направим, за да си възвърнем живота? Има младежи – продължава папата – които са мъртви, защото са загубили надеждата, засегнати от депресията, такива, които живеят повърхностно, които се излагат на опасности чрез екстремни преживявания, такива, които просят за малко удовлетворение или мислят само как да печелят пари, но също и такива, които страдат заради някой личен провал. С течение на времето – предупреждава папата – ще се появи неизбежно едно глухо неразположение, една апатия, едно отегчение от живота, което постепенно ще стане все по-тягостно“.

Стойността на близостта

Пред тези пътища на вътрешна смърт, Исус посочва пътищата на живота. Тези пътища – изтъква Франциск – преминават през отвореността към другите, особено ако са в затруднение. Състраданието, което Исус изпитва когато вижда вдовицата и нейния мъртъв син, „го прави участник в реалността на другия. Взима върху си мизериите на другия. Болката на тази майка, става негова болка. Смъртта на този син, става негова смърт“. Ето парадоксалната истина, на която ни учи Евангелието и, която папата повтаря на младежите: „Ако успеете да плачете, с онзи, който плаче, ще бъдете наистина щастливи. Ако успеете да застанете близо до другия, както направи Исус с жената и„онзи младеж от Евангелието, който бе наистина мъртъв“, и „се завърна към живота, защото бе погледнат от Онзи, който искаше той да живее – пише папата – това все още може да се случи днес и всеки ден за онези, които се окажат без причина да живеят. Само Исус „може да върне живота там, където го няма" и когато "ни връща живота, той ни връща обратно на другите“.

Думи, които възраждат

Думите на Исус – изтъква папата – „надвишават онези „магически“ мотивационни думи, които днес са на мода и трябва да разрешат всичко: „Трябва да вярваш в себе си“, „Трябва да намериш вътре в теб ресурсите…“. Но всички тези са обикновени думи и за онзи, който наистина е „мъртъв вътрешно“, не действат. Думите на Исус имат друга плътност, те са безкрайно по-възвишени. Това е божествено и творително слово, което само по себе си може да върне живота там, където е угаснал“. В епоха, в която често „има връзка, но не комуникация ,употребата на електронни устройства, ако не е балансирана, може да ни накара да останем завинаги „залепени“ на монитора. В една култура, която иска младежите да са изолирани и огънати над виртуални светове, думите на Исус „Стани!“, са призив да се отворите за една реалност, която преминава отвъд виртуалното, да мечтаете, да рискувате, да се ангажирате, за да промените света”. Ето защо, благодарение на Исус, онзи, който бе мъртъв може да стане негов свидетел, да почувства нежността на Бог за всяка жива твар, особено за гладния, жадния, болния, голия и хвърлен в затвора брат и да се приближи, както направи Исус, да докосне, като Него, и да свидетелства неговия живот на всички, който са мъртви вътрешно, които страдат или са загубили вярата и надеждата“.

Какви са вашите мечти?

„Ако Исус бе човек, който се интересуваше само от своите проблеми, синът на вдовицата нямаше на възкръсне“, припомня папата, цитирайки думите, чути от един младеж и завършва: „Каква са вашите увлечения и мечти? Покажете ги и чрез тях предложете на света, на Църквата, на другите младежи нещо красиво в духовната, художествената и социална среда“.

05 Март 2020, 12:41