Франциск, Covid-19 и опасността от „вирусен геноцид“

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

Бъдещето е сега, в глада на хората без постоянна работа, в насилието, в появата на лихварите, пристъпници без хуманност, които са истинския бич за бъдещето на обществото. Едно бъдеще, което, без правилните решения, е заплашето от един „вирусен геноцид“. Това пише папа Франциск, в писмото си, написано собственоръчно, към съдията, който ръководи Панамериканския организъм на сидиите за човешките права, Роберто Андрес Галардо. В писмото си до Галардо, когото познава лично и от дълго време, папата изразява своето безпокойство за „геометричния напредък на пандемията“, но също и възхищението си за поведението на „много хора, лекари, медицински служители, доброволци, богопосветени, свещеници, които рискуват живота си, за да лекуват и защитат здравите хора от заразата“.

Единственото възможно решение

Погледът на Франциск е насочен към условията, в които се намира световното население. „Някои правителства предприеха примерни действия с ясно определени приоритети за защита на населението“, посочва папата, признавайки, че въпреки че тези мерки „смущават онези, принудени да ги спазват“, те са задължителни „за общото благо“. „Правителствата, които се борят с кризата по този начин, показват приоритета при техните решения: преди всичко хората. И това е важно, защото всички знаем, че защитата на народа води до икономическа катастрофа“. И въпреки това – прибавя папата без колебание – „би било тъжно, ако изберат противното, което би довело до смъртта на много хора, един своеобразен вирусен геноцид“.

Подготовката за „след това“

„Подготовката за „след това“ е важна“, посочва папата, който споделя пред съдията за срещата, която е провел на 27 март с „Ведомството за цялостното човешко разиитие, за да обсъди настоящето и бъдещето“. Последните мисли на папата са насочени към „икономическото бъдеще“, цитирайки визията на икономистката Мариана Мадзукато, преподавателка в University College в Лондон, съдържаща се в нейния труд от 2018 – „Стойността на всичко. Кой я произвежда и кой я отнема в световната икономика“ – една книга, разказваща как спекулаторите в световната икономика се преструват на създатели на стойността и отправя апел да се преосмисли стойността, като ключ за реализирането на един различен и по-добър свят. „Вярвам – подчертава папата – че това ще помогне да се замислим за бъдещето“.