Папата: християнинът внася светлината на истината сред лицемерието и лъжата
Чечилия Сепия – Маня Кавалджиева – Ватикана
Папат се спря на неделния откъс от Евангелието според Матей (5, 13-16), в който Исус призовава апостолите да бъдат солта и светлината на света.
Бергольо посочи, че „солта не само придава вкус, но и съхранява и предпазва храната от разваляне“:
„Затова ученикът е призован да предпазва обществото от опасностите, от вредните кълнове, които заразяват живота на хората. Става дума да се устои на моралния упадък, на греха, като се засвидетелстват ценностите честност и братство, без поддаване на светските изкушения като кариеризъм, власт, богатство“.
Папата подчерта, че „сол е онзи ученик, който, въпреки ежедневните провали, се изправя, всеки път търпеливо започва отново, като търси диалога и срещата. Сол е също онзи, който не търси съгласие и похвала, а, бидейки верен на учението на Христос, който не е дошъл, за да му служат, а за да служи, се старае да бъде „смирено и градивно присъствие“.
Да се внесе светлината на истината сред лицемерието и лъжата
Папа Франциск отбеляза, че на християнина е присъщо да бъде светлината, по примера на Христос, за да прогонва мрака, който все още обгръща света и сърцата на много хора:
„Христовият ученик е светлина, когато умее да изживява своята вяра извън ограничените пространства, когато допринася за премахване на предразсъдъците, на клеветите и кара да навлезе светлината на истината сред ситуациите на лицемерие и лъжа“.
Църква, която се вслушва във вика на последните
Затова всеобщият апел е този да не се страхуваме да живеем в свят, в който се натъкваме на конфликтни и грешни ситуации, а да бъдем „оръдия в ръцете Божии“, за да може светлината да стигне до всички:
„Пред насилието, несправедливостта и подтисничеството, християнинът не може да се затвори в себе си или да се скрие в сигурността на своята крепост; Църквата също не може да се затвори в себе си, не може да изостави своята мисия на евангелизация и служение. Исус, по време на Тайната вечеря, поиска от Отца да не отнема учениците от света, да ги остави там, но да ги опазва от светския дух. Църквата се раздава щедро и нежно за малките и бедните: това не е светският дух, това е светлината и солта; Църквата се вслушва във вика на последните и на изключените, защото съзнава, че е странстваща общност, призована да продължи в историята спасителното присъствие на Исус Христос“.
