Търси

Vatican News
Папа Франциск на срещата „Средиземноморието, граница на мира“ Папа Франциск на срещата „Средиземноморието, граница на мира“ 

Папа Франциск: да превърнем Средиземноморието в място за възкресение

На срещата с епископите, участващи в срещата „Средиземноморието, граница на мира“, папа Франциск призова Църквите да работят за общото благо. „Средиземноморието остава стратегическа зона, чието равновесие се отразява и върху други части на света“. Войната "е истинска лудост". Папа Бергольо подчерта „голямото лицемерие“ на страните, които проповядват мир, но след това продават оръжие. Франциск подчерта спешната нужда от диалог между религиите в отговор на екстремизма и фундаментализма, които отричат човешкото достойнство и религиозната свобода.

„Ето работата, която Господ ви поверява за скъпия район на Средиземноморието: да възстановим разрушените връзки и разрушените от насилието градове, да разцъфне градината, която днес е изсъхнала земя, вдъхвайки надежда на тези, които са я изгубили и приканим затворените в себе си да не се страхуват от своя брат и гледат на това място, превърнало се в гробище, като  място на бъдещо възкресение”. С тези думи папа Франциск завърши словото си на срещата с 58 епископи  и патриарси от Средиземноморието, която се проведе тази сутрин в базиликата Сан Никола, в рамките на конференцията „Средиземноморието граница на мира“, която се провежда в Бари от 19 до 23 февруари.

Срещата „Средиземноморието, граница на мира"

След встъпителното слово на кард.Гуалтиеро Басети, председател Конференцията на италианските епископи и кратко слово на монс. Пиербатиста Пицабала, апостолически администратор на Латинската патриаршия на Ерусалим, папата взе думата, като на първо място изтъкна важния избор на град Бари като място за срещи, бидейки важен център в отношенията с Близкия изток, както и с африканския континент и в който присъстват мощите на свети Никола, почитани от православните християни, място, в което "икуменическия и и междурелигиозен диалог е жив".

Средиземно море, казва Франциск, „задължава народите и културите, които обединява да спомнят общото между тях  и че ако живеят в хармония, могат да се насладят на възможностите, които този регион предлага от гледна точка на ресурсите, красотата на района и на различните човешки традиции ... Средиземноморието остава стратегическа зона, чийто баланс се отразява и върху други части на света". В същото време, това море е "епицентър на дълбоки разрушения и на икономически, религиозни, изповедни и политически конфликти", в които християните са "призвани да дадат своето свидетелство за единство и мир".

Папата осъди преди всичко „чумата за войната“: „Обявяването на Евангелието не може да бъде отделено от ангажимента за общото благо и ни подтиква да действаме като неуморни миротворци. Днес средиземноморската зона е застрашена от множество огнища на нестабилност и война, както в Близкия изток и в различни щати на Северна Африка, така и между различни етнически групи или религиозни и конфесионални групи; не можем да забравим и все още нерешения конфликт между израелци и палестинци, с опасността от неравностойни решения, които са предвестници на нови кризи“.

Папа Франциск отправи категорична присъда над войната:  „Това е лудост, пред която не можем да се примирим: войната никога не може да бъде приета за нормалност или като неизбежен начин за регулиране на различията и противоположни интереси. Никога. Крайната цел на всяко човешко общество остава мирът, дотолкова, за да се подчертае, че „мира няма алтернатива, за никого“. Няма разумна алтернатива на мира, защото всеки проект за експлоатация и надмощие обезчовечава засегнатите и разкрива късогледно схващане за реалността, тъй като лишава не само другия, но и самите тях от бъдещето. Така, войната се явява като провал на всеки човешки и божествен план“.

Говорейки извън официалния текст, Франциск разобличи лъжливото проповядване на мира: „Бих искал да добавя тежкия грях на лицемерието: на международните конференции страните говорят за мир, но след това те продават оръжие. Това се нарича голямото лицемерие“.

В своя ангажимент за мира и общото благо, „което е друго име на мира“, папа Франциск изтъкна прилагането на справедливост, доброволческата дейност и благотворителни дела: "На какво служи едно общество, което винаги постига нови технологични резултати, но не е солидарно към нуждаещите се?".

Освен към конфликтите, папата насочи внимание към миграционния феномен, който „със своята динамика остава дълбоки следи в средиземноморския регион“.  Папа Бергольо акцентира върху дълга да се приемат мигрантите, в които трябва да участват не само Църквите и правителствата в Европа, но и на Църквите и правителствата от местата на произход на мигрантите, „които с напускането на много млади хора виждат, че бъдещето им се изчерпва“.

Пред всичко това, папата стигматизира безразличието и затварянето, дори отказа за прием: „Чувството на страх си проправя път, което води до издигане на защитните сили пред онова, което инструментално е изобразено като нашествие. Риториката на сблъсъка на цивилизациите служи само за оправдаване на насилието и подклаждане на омраза. Неизпълнението или, във всеки случай, слабостта на политиката и сектантството са причините за радикализъм и тероризъм. Изборът на международната общност са военните интервенции, докато трябва да изгради институции, които да гарантират равни възможности и места, където гражданите имат възможност да участват за общото благо“.

 „Плаша се, когато слушам изказвания на някои ръководители на новите форми на популизъм и да чувам речи, които са всявали страх и омраза през 30-те години на миналия век. Процесът на приемане и достойна интеграция е немислим, ако се посреща чрез издигане на стени”.

„Присъствието в Средиземноморието, посочи папата,  представлява изключителен потенциал: не трябва да позволим разпространението на националистични убеждения в обратното, тоест, че най-малкото достъпни и географски по-изолирани държави са привилегировани. Само диалогът ни позволява да се срещаме, да преодоляваме предразсъдъците и стереотипите, да разказваме и да познаваме по-добре себе си “.

Пътищата, които папа Франциск вижда, са тези на диалога. На първо място чрез „искрено и доброжелателно посрещане от всички и на всички нива, в ежедневието и в междуличностните отношения, както и на политическо и институционално ниво, насърчавано и от хората на културата и носещите по-голяма отговорност към общественото мнение “.

Франциск посочи и важното място на междурелигиозния диалог, в който Църквата трябва да участва с „богословието на приемането и диалога, което преосмисля и повторно предлага библейско учение“, давайки превес на „семената на истината, на които другите също са пазители“.

Папата подчерта и важността на религиозната свобода: „На свой ред, братя, нека издигнем ласа си, за да поискаме от правителствата да защитят малцинствата и религиозната свобода. Преследването, на което са жертви преди всичко християнските общности - но не само - е рана, която разкъсва сърцата ни и не може да ни остави безразлични“.

Припомняйки документа за човешкото братство, подписан в Абу Даби миналата година, папа Бергольо вижда възможността за „съвместно сътрудничество между религиозни групи и различни общности, оживено от общи намерения и придружено от активен ангажимент: Онези, които заедно изцапват ръцете си,за изграждането на мира и практикувайки приемането, няма да могат да воюват поради религиозни мотиви, а ще вървят по пътищата на уважителната среща, взаимната солидарност и търсене на единството“.

В края на срещата, Франциск се помоли пред мощите на св. Никола, съхранявани под олтара и преместени в Бари през 1087 г. от Мира, в днешна Турция. Преди евхаристичното честване на Корсо Виторио Емануеле, от изхода на базиликата папата отправи кратко приветствие  към  присъстващите верни на площада:

„Силата на една християнска общност е в молитвата. Църковните пастири се молят, но трябва да работят през тези дни на размисъл. Но те се почувстваха придружени и сигурни с вашите молитви. Благодаря ви много за това апостолско дело да се молите, молете се за Църквата. Не забравяйте: молете се за Църквата и нейните пастири ... В лошите моменти нека се молим на Господ още повече, защот той винаги идва на помощ“.

(dg/vatn)

 

23 Февруари 2020, 14:09