Търси

Vatican News
Чествания за 150-та годишнина от обявяването на Рим за столица Чествания за 150-та годишнина от обявяването на Рим за столица  (ANSA)

Папата: Рим е огромен ресурс за човечеството

Вечният Град трябва да се обнови, отваряйки се за света и приобщавайки всички. Това припомня папа Франциск в посланието си за началото на честванията за 150-та годишнина от обявяването на Рим за столица. Папата припомня отговорността за перифериите, белязани от твърде много бедност.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

„Само ако стане един все по-братски град, Рим ще живее своето универсално призвание и така ще бъде насърчител на единството и мира по света“. Това пише папа Франциск в своето послание за откриването на честванията за 150-та годишнина от обявяването на Рим за столица, в което припомня възвишеното призвание на града да „бъде град на срещата“ на международната сцена, изпълнена с конфликти. Текстът на папското послание бе прочетен на 3 февруари от ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, по време на Концерта в римската опера: събитие, с което бяха открити честванията за тази годишнина в присъствието на президента на Републиката, Серджо Матарела.

Братството между Католическата църква и еврейската общност

През тези 150 години Рим се промени много, преминавайки от една хомогенна човешка среда към една мултиетническа общност, в която съжителстват, до католическата, визии, вдъхновени от други религиозни вярвания и нерелигиозни разбирания за съществуванието. Като припомня, че Църквата през тези години е споделила радостите и скърбите на Рим, папа Франциск се спира на три важни момента от тази богата обща история. На първо място, папата припомня деветте месеца на немска окупация на града, и от 16 октомври 1943, на „ужасните гонения за депортирането на евреите“: „това бе Холокостът, изживян в Рим“, пише папата, който припомня как по онова време Църквата бе „убежище за преследваните“ и „паднаха бариерите и болезнените дистанции. Трудни времена, от които да извлечем преди всичко урока за „вечното братство“ между Католическата църква и еврейската общност“, откроява папата, който подчертава „със смирение“, че Църквата е „ресурс за хуманността на града“ и, че католиците са призовани да живеят с отговорност и страст живота в Рим.

Годините на Втория ватикански събор

Второто събитие се отнася до годините на Втория Ватикански събор, от 1962 до 1965, когато градът, който прие съборните отци, икуменическите наблюдатели и много други „засия, като универсално пространство, католическо и икуменическо“, превръщайки се именно в „универсален град на икуменически и междурелигиозен диалог“ и на мир. Тук „се вижда значението на града за Църквата и за целия свят“, отбелязва папата, позовавайки се на немския учен Теодор Момсен, който казваше, че „не се стои в Рим, без да имаш космополитни намерения“

Конференцията за „злините на Рим“

Третият момент припомнен от папата е така наречената Конференция за „злините на Рим“ през 1974, пожелан от тогавашния кардинал викарий Уго Полети, с участието на народа, за да се изслуша гласа на бедните и перифериите. Една универсалност изживяна в смисъла на приобщаването на хората от перифериите. Затова, градът е призован да бъде „дом за всички“ и има една отговорност също и днес, защото – пише папата – „днешните периферии са белязани от твърде много бедност, обитавани от голяма самота и бедни откъм социални мрежи“.  

Рим трябва да се обнови

Папа Франциск се спира на въпроса за приобщаването, задаван от бедните, имигрантите и бежанците, които гледат на Рим като „пристанище на спасението“, с очи, които виждат с повече очакване и надежда „от нас римляните, които – откроява – поради различните и многобройни проблеми, гледаме на града песимистично, сякаш е предопределен към упадъка. Не, Рим е голям ресурс за човечеството – продължава папата – един град с уникална красота, който може и трябва да се обнови в двойния смисъл на отвореност към света и приобщаване на всички. Стимул за това са също Юбилеите“ пише папата, който припомня, че този 2025 не е толкова далечен“.

Нужна е обща визия

Не може да се живее „със сведена глава“, всеки един обзет от своите ангажименти: нужна е обща визия за един „братски и универсален“ град. Една визия, която е вписана в хромозомите на Рим, около която всички да се обединя, и който е „мечтата, която да се предложи на новите поколения“. Рим – подчертава папата – „ще бъде насърчител на единството и мира по света, само когато бъде способен да се изгради като един братски град. Свети Йоан Павел ІІ, който много обичаше Рим, често цитираше един полски поет, който казваше: „Ако ти казваш Рим, ти отговаря любов (от италиански Roma/Amor). Една любов, която не живее за себе си, а за другите. А свети Павел VІ подчертаваше, че Рим е наследник на типичния идеал на цивилизацията, в качеството си на такъв и център на Католическата църква.

Бъдещето за Рим

Папа Франциск предупреждава, че „забравата на историята, оскъдната надежда и примирението в изграждането на едно по-добро бъдеще, често вървят ръка за ръка“, докато приемането на спомена за миналото „подтиква да живеем едно общо бъдеще. Ако споделим визията за братски град, приобщаващ, отворен за света, то тогава Рим ще има бъдеще“.

В посланието папата припомня, че „обявяването на Рим за столица бе провиденческо събитие, което тогава предизвика полемики и проблеми, но промени Рим, Италия и самата Църква и така започна една нова история“. В този смисъл папа Франциск се позовава на думите на тогавашния кардинал Монтини, който в навечерието на Втория ватикански събор, позовавайки се на събитието за обявяването на Рим за столица, казва, че „изглеждаше като един срив, и бе такъв за териториалното папско господство, но Провидението бе уредило нещата по различен начин, играейки почти драматично в събитията“.

04 Февруари 2020, 10:15