Търси

Vatican News
Папа Франциск в Пуерто Малдонадо Папа Франциск в Пуерто Малдонадо 

Querida Amazonía, насърчение на папа Франциск за една Църква с амазонско лице

Ватиканският пресцентър публикува пост-синодалното насърчение за Амазония. Документът начертава нови пътища за евангелизация и грижа за околната среда и бедните. В него Франциск пожелава нов мисионерски порив и насърчава ролята на миряните в църковните общности.

Алесандро Джизоти – Светла Чалъкова – Маня Кавалджиева

„Любимата Амазония се показва пред света с цялото свое сияние, със своята драма, със своята тайна“. Така започва пост-синодалното Апостолическо насърчение на папа Франциск Querida Amazonía. В първите два параграфа, папа Франциск пояснява „смисъла на това Насърчение“, богато на препратки към документи на Епископските конференции от амазонските държави, но също с поезии на автори, свързани с Амазония. Франциск подчертава, че желае да „изрази резонансите“, които Синодът предизвика в него и уточнява, че не възнамерява да замени, нито да повтори Заключителния документ, който призовава да бъде прочетен „цялостно“, пожелавайки цялата Църква да бъде „обогатена и предизвикана“ от него, а Църквата в Амазония да се ангажира в „неговото приложение“.

Франциск споделя своите „Мечти за Амазония“ (5-7), чиято съдба трябва да разтревожи всички, защото тази земя е също „наша“. Така папата посочва „четири големи мечти“:“ Амазония да се бори за правата на най-бедните; да защитава културното богатство; за закриля ревностно неустоимата природна красота и накрая християнските общности да „бъдат способни да се ангажират и въплътят в Амазония“.

Социалната мечта: Църквата да бъде на страната на потиснатите

Първата глава на Querida Amazonia се спира на „социалната мечта“ (8). Подчертава се, че „един истински екологичен подход“ е  и „социален подход“, и макар и  да оценява „добрия живот“ на туземното население, предупреждава за опасността от “консервационизъм“, който се безпокои само за околната среда. С вълнуващи думи папата  говори за „несправедливост и престъпност“ (9-14).  Припомня, че още Бенедикт ХVІ  бе разобличил  „природното опустошаване на Амазония“. Отбелязва, че коренните народи понасят „поробване“ както от страна на местните, така и на външните власти. Според папата, икономическите операции, които подхранват унищожението, убийствата, корупцията, заслужават да бъдат наречени „несправедливост и престъпност“. И с Йоан Павел ІІ  потвърждава, че глобализацията не трябва да се превръща в нов колониализъм.

Нека бедните да бъдат изслушани за бъдещето на Амазония

В лицето на толкова много несправедливост, папа Франциск призовава „да се възмутим и поискаме прошка“ (15-19). За Франциск са нужни „мрежи на солидарност и развитие“ и призовава всички да се ангажират в това, включително политическите лидери. Оттук папата се спира на темата за „общностното чувство“ (20-22). Припомня, че човешките взаимоотношения за амазонските народи „са пропити със заобикалящата ги природа“. Затова – пише – те живеят едно истинско изкореняване, когато са принудени да емигрират в градовете. Последната част на първата глава е посветена на „Деградиралите институции“ (23-25) и на „Социалния диалог“ (26-27). Папата разобличава злото на корупцията, което трови Държавата и нейните институции. Накрая пожелава Амазония да се превърне „в място на социален диалог, преди всичко с последните. Гласът на бедните – предупреждава той – е най-мощният глас за Амазония.

Културната мечта: грижа за полиедричната Амазония

Втората глава е посветена на „културната мечта“. Франциск веднага пояснява, че „лансирането“  на  Амазония  не означава тя да бъде „колонизирана от културна гледна точка“ (28). И затова прибягва до една скъпа нему представа: „амазонският полиедър“ (29-32). Трябва да се води борба с „постмодерната колонизация“. Папа Франциск счита, че спешно се налага „опазването на корените“ (33-35). Като цитира енцикликата „Laudato sì“ и пост-синодалното апостолическо насърчение „Christus vivit“, подчертава, че „консуматорското  отношение  на човешкото същество“ клони към „хомогенизиране на културите“ и това се отразява най-вече върху младите. От тях папата иска „да се погрижат за корените си“, да „възвърнат наранената памет“.

Не на затвореното коренно население, нужна е среща между културите

Насърчението се спира на „срещата между културите“ (36-38). Също „очевидно по-развитите култури“ – отбелязва папата – могат да се поучат от народите, които „са развили едно културно съкровище, бидейки свързани с природата. Ето защо, различието не трябва да бъде разделителна граница, а по-скоро мост“, изтъква Светия отец, който отхвърля „изцяло затвореното коренно население“ (39-34). Във всеки един проект за Амазония – е неговата препоръка – „е необходимо да се възприеме гледната точка на правата на народите. Те – прибавя – трудно могат да се запазят като коренни, ако околната среда, в която са родени и израснали, се влоши“.

Екологичната мечта: да се обединят грижата за околната среда и тази за хората

Третата глава, „Екологична мечта“, е най-непосредствено свързана с енцикликата „Laudato sì“. Във въведението (41-42) се посочва, че в Амазония съществува тясна връзка  между  човека и природата. Изтъква се, че грижата за нашите братя, така, както Господ се грижи за нас, „е първата екология, от която имаме нужда“. Грижата за средата и грижата за бедните са „неразделими“. Франциск след това обръща внимание и на „водната мечта“ (43-46). Цитира Пабло Неруда и други местни поети, писали за силата и красотата на река Амазонка. С техните поезии, се казва в текста, „те ни помагат да се освободим от технократския и консуматорски модел, който задушава природата“.

Да се вслушаме във вика на Амазония: дълготрайно развитие

За папа Франциск трябва да се вслушаме във вика на Амазония (47-52). Припомня, че равновесието на планетата зависи от нейното здраве. Съществуват – пише той – силни интереси, не само местни, но също международни. Затова решението не е „интернационализацията“ на Амазония, а по-скоро трябва да нарасне „отговорността на националните правителства“. Дълготрайното развитие изисква жителите да бъдат винаги информирани за проектите, които ги засягат и затова папата насърчава създаването на „една нормативна система с неприкосновени граници“. Така приканва към „пророчеството на съзерцанието“ (53-57). Като се вслушваме в коренните населения – казва папата – ние можем да обичаме Амазония, а не само да я използваме; можем да намерим в нея „едно богословско място, едно пространство, където Бог се проявява и призовава своите чеда“. Последната част от трета глава се фокусира върху образованието и екологичните навици“ (58-60). Папата подчертава, че екологията не е технически въпрос, а винаги включва един „образователен аспект“.

Църковната мечта: да се създаде Църква с амазонско лице

Последната глава, най-обемистата, е посветена по-директно на пастирите и на братята католици, като  е съсредоточена върху „църковната мечта“. Папата насърчава „да се създаде Църква с амазонско лице“, посредством „обширно мисионерско възвестяване“ (61), крайно необходимо за Амазония (62-65). Според папата, не е достатъчно само „социалното послание“. Тези народи имат „право на възвестяване на Евангелието“, в противен случай „всяка църковна структура ще се превърне“ в неправителствена организация (НПО). Една голяма част след това е посветена на  инкултурацията. Като се позовава на пастирската конституция „Радостта и надеждата“, говори за „инкултурацията“ (66-69) като процес, който донася „изцяло, въз основа на Евангелието“, всичко добро, което съществува в амазонските култури.

Обновена инкултурация на Евангелието в Амазония

Папата насочва погледа си още по-дълбоко, посочвайки „пътищата на инкултурацията в Амазония“ (70-74). Ценностите, присъстващи в коренните общности – пише - трябва да бъдат взети под внимание при евангелизацията“. В следващите два параграфа, Франциск се спира на „социалната и духовната инкултурация“ (75-76). Папата откроява, че предвид бедността на много жители на Амазония, инкултурацията трябва да има „силно социален отпечатък“. В същото време обаче социалното измерение трябва да бъде интегрирано с „духовното“.

Тайнствата да са достъпни за всички, особено за бедните

В папското насърчение се посочват „изходните точки за амазонска святост“ (77-80), които не трябва да  копират „моделите на други региони“. Подчертава се, че по някакъв  начин „може да  се възприеме даден коренен символ, без непременно той  да се окачествява като идолопоклоннически“. Може да  се  валоризира  даден „духовно наситен“ мит, без непременно той да се счита за „светска грешка“. Същото важи и за някои религиозни празници, които, макар и да имат нужда от „процес на пречистване“, „имат свято значение“.

Друг значителен пасаж на Querida Amazonia се отнася до инкултурацията на литургията (81-84). Папата констатира, че още Вторият Ватикански събор бе поискал да се направи усилие за „инкултурация на литургията при туземните населения“. Припомня също така  в една бележка към текста, че по време на Синода „бе направено предложение за създаване на амазонски обред“. Папата отбелязва, че Тайнствата „трябва да бъдат достъпни, особено за бедните“. Като се позовава на апостолическото насърчение „Amoris laetitia“, той подчертава, че Църквата не може да се превърне в „митница“.

Латиноамериканските епископи да изпратя мисионери в Амазония

Свързано с това е темата за „инкултурацията на различните служения“ (85-90), за която Църквата трябва да даде един смел отговор. В този контекст – подчертава – е важно да се определи онова, което най-специфично за свещеника. Отговорът – се чете – е в тайнството на свещенството, което дава възможност единствено на свещеника да предстоятелства Евхаристията. Но как тогава „може да се гарантира свещеническото служение в най-далечните зони? Франциск призовава всички епископи, особено латиноамериканските, да „бъдат по-щедри“, насочвайки онези, които показват мисионерско призвание, да изберат Амазония, и ги приканва да преразгледат формирането на свещениците.

Да се улесни участието на миряните в обществата

След Тайнствата, Querida Amazonia  се спира  на „обществата, изпълнени с живот“ (91-98), в които миряните трябва „да поемат важна отговорност“. Според папата, не става дума „само да се улесни по-голямо присъствие на ръкоположени министри“. Това е „ограничена“ цел, ако не се предизвика „нов живот в общностите“. Затова са необходими  нови „мирски служби“. Посочва се, че единствено чрез „ефикасно участие на миряните“, Църквата ще може да отговори на „предизвикателствата пред Амазония“. Според папата, специално място заемат и богопосветените, като се припомня и ролята на базисните общности, защитили социалните права, и се окуражава по-специално дейността на REPAM (църковната панамазонска мрежа) и на „пътуващите мисионерски групи“.

Нови пространства за жените, но без клерикализация

Специално място в Апостолическото насърчение папата посвещава на силата и дара на жените (99-103). Признава, че в Амазония някои общност са оцелели единствено благодарение на силни и щедри жени. Но той предупреждава, че "Църквата не трябва да се свежда до функционални структури". Ако това беше така, всъщност те биха получили роля само ако имаха достъп до свещенството. За папата трябва да се отхвърли клерикализацията на жените, но вместо това трябва да се приеме техния принос, който удължава „силата и нежността на Мария“. Той насърчава появата на нови женски служби - с публично признание на епископите – отнасящи се до решенията за общностите.

Християните да се борят заедно за защита на бедните в Амазония

Според папата е необходимо „да се разширят възможностите  и отвъд границите“ (104-105) и да се оставим на предизвикателствата на Амазония, тя „да преодолее ограничените перспективи“, които „остават затворени в частични пространства“. Глава ІV завършва с темата за „икуменическото и междурелигиозно съжителство“ (106-110). Папата призовава вярващите „да намерят пространства за съвместни разговори и действия за общото добро“. Папа Франциск си задава въпроса „Защо да не се борим заедно? Защо да не се молим заедно и да работим едни до други, за защита на бедните в Амазония

Да поверим Амазония и нейните народи на Мария

Франциск завършва Querida Amazonía с молитва към Майката на Амазония (111). “Майко, погледни към бедните от Амазония, защото техния дом бива разрешен заради престъпни интереси… докосни чувствителността на властимащите, защото дори да чувстваме, че е вече късно, ти ни призоваваш да спасим онова, което все още живее“.

 

12 Февруари 2020, 12:01