Търси

Vatican News

Генерална аудиенция: свободен е онзи, който е беден духом

В своята катехистична беседа, на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ“, папа Франциск припомни, че бедните духом са онези, които се чувстват просяци дълбоко в себе си. Само признавайки нашите ограничения, можем да обичаме свободно и да дадем живота си за другите.

Светла Чалъкова – Ватикана

Да разпознаем себе си като бедни духом, да признаем, че имаме нужда, защото „сме просяци“. Това са онези, които Исус нарича „блажени“: онези, които живеят откъснато от светските неща и се поверяват изцяло на Бог, защото тяхно е Царството Небесно. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, продължавайки цикъла посветен на Блаженствата, като днес насочи вниманието на първото блаженство: Блажени бедните духом.

Пред повече от осем хиляди вярващи и поклонници, събрани във ватиканската аула за седмичната среща с папата, Франциск преди всичко изтъкна, че „трябва да се запитаме: какво се има предвид тук с „бедни“. Матей – подчерта папата – „не използва само тази дума, иначе значението би било просто икономическо, а говори за бедни духом. Но какво означава това? Духът според библията е диханието на живота, което Бог предава на Адам; това е нашето най-съкровено измерение, можем да кажем духовно, онова, което ни прави човешки личности, дълбокото ядро на нашето същество. Ето защо, „бедни духом“ са онези, които се чувстват бедни, просяци, дълбоко в своето същество. Исус ги нарича блажени, защото на тях принадлежи Царството Божие“.

„Колко пъти – констатира папата – ни бе казано противното! Трябва да бъдем нещо в живота, трябва да бъдем някой… Трябва да си изградим име… Именно от това се ражда самотата и липсата на щастие: ако трябва да бъда „някой“ съм в постоянна конкуренция с другите и живея в обсебващо безпокойство за моето его. Ако не приема да съм беден, започвам да мразя всичко онова, което ми напомня за моята слабост, защото ми пречи да стана важен, богат. Всеки един, пред себе си, знае добре, че колкото и да полага усилия, остава винаги коренно непълен и уязвим. Не съществува грим, който да покрие тази уязвимост“.

„Колко лошо се живее ако се отричат собствените ограничения“, каза папата. „Горделивите хора не искат помощ, защото трябва да се покажат самодостатъчни. Колко хора имат нужда от помощ, но горделивостта им пречи“. В този контекст Франциск припомни „трите основни думи“ в съпружеските отношения: може ли, благодаря, извинявай. „Това са думи, които идват от бедността. Да не си натрапчив, може ли; ти направи това за мен, имах нужда от това и ти благодаря; винаги се правят грешки, затова се извинявам. Често ми казват, че третата дума е най-трудната“.

„Колко е трудно – изтъкна папата – да се признае грешката и да се поиска прошка! Докато Господ никога не се уморява да прощава; за съжаление ние сме тези, които се уморяват да искат прошка. Но защо е толкова трудно да поискаш прошка? Защото унижава нашия лицемерен образ. И все пак да живееш, опитвайки се да прикриеш собствените недостатъци е трудно и изтощително. Исус Христос ни казва: да бъдеш беден е благодатна възможност; и ни показва изхода от това усилие. Дадено ни е правото да бъдем бедни духом, защото този е пътя за Царството Божие. Но трябва да се подчертае едно много важно нещо: не трябва да се трансформираме, за да станем бедни духом, защото вече сме такива! Бедни сме духом, бедняци сме, имаме нужда от всичко, просяци сме. Това е човешкото състояние“.

„Има такива хора – каза още папата – които притежават царствата на този свят: притежават имущества и удобства. Но това са царства, които свършват. Властта на хората, също най-големите империи, преминават и изчезват. Същото важи и за богатствата: възрастните ни учиха, че погребалната плащеница няма джобове. Царува онзи – завърши папата – който умее да обича истинското добро, повече от самия себе си. Това е властта на Бог. В какво Христос се показа могъщ? В това, че съумя на направи онова, което земните царе не правят: да даде живота си за хората. Това е истинската власт. Власт на братство, милосърдие, любов. В това се състои истинската свобода и в служба на тази свобода е бедността, възпята в Блаженствата. Защото има бедност, която трябва да приемем, тази на нашата същност, и бедност, която трябва да търсим, конкретната, от нещата от този свят, за да бъдем свободни и да можем да обичаме. Свободата на сърцето, тази, която има корени в сърцето“.

05 Февруари 2020, 11:44