Търси

Vatican News
Папа Франциск на литургията в Бари, 23 февруари 2020 Папа Франциск на литургията в Бари, 23 февруари 2020  (Vatican Media)

Литургия на папата в Бари: да изберем любовта

На неделната литургия в Бари, папа Франциск припомни, че „революцията на Исус е най-великата в историята, защото кара да бъдат обичани дори и неприятелите: Той поиска от нас да бъдем крайни в любовта. Това е единственият допустим християнски екстремизъм – екстремизмът на любовта“.

Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

От базиликата Сан Никола в Бари, Бергольо премина с папамобила по булевард Виктор Емануил ІІ, за да стигне до подиума с подредения олтар за евхаристийното честване. Сред присъстващите на неделната литургия, освен местните власти, бе и италианският президент Серджо Матарела.

В днешната си проповед, папата се спря на евангелския откъс според Матей, в който Исус насърчава учениците си към безмерна любов, любов, която включва и враговете. Папа Франциск припомни, че Исус въвежда друг закон, диаметрално противоположен на Мойсеевия „око за око, зъб за зъб“. Исус казва да не се противим на злия човек и да се откажем от насилието. Затова Светият Отец изтъкна:

„Можем да считаме, че Христовото учение  преследва определена цел – тоест  накрая злият човек ще се откаже. Но не тази е причината, поради която Исус иска да обичаме и онези, които ни причиняват зло. Коя тогава е причината? Тази, че Отецът, нашият Отец, винаги обича всички, дори и да не му се отвръща със същото. Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и дава дъжд на праведни и неправедни“(Мт. 5, 45).

Да се обича безвъзмездно, както обичаше Исус

Папата отбеляза, че Исус даде пример, с разтворените си ръце на кръста, на онези, които го осъдиха и на другите, които му простиха:

„Затова, ако искаме да бъдем Христови ученици, ако искаме да се наричаме християни, това е пътят, няма друг. Обичани от Бог, ние сме извикани да обичаме; опростени – да прощаваме; докоснати от любовта – да даряваме любов, без да чакаме другите да започнат; спасени безкористно – да не търсим никаква полза от доброто, което правим“.

Да обичаме неприятелите е християнската новост

Бергольо посочи, че ние се изкушаваме да мислим, че е пресилено, когато Исус ни казва да обичаме дори и враговете, да се молим за онези, които ни преследват. Но папата отбеляза, че да се обичат враговете е християнската новост, християнският отличителен белег, Христовата любов е безмерна:

„Колко пъти сме пренебрегвали Неговите искания, като сме се държали като всички останали! Докато заповедта за любов не е обикновена провокация, тя е залегнала в същността на Евангелието. За любовта към всички не се приемат извинения… Бог не е бил предпазлив, не е правил компромиси, той поиска от нас да сме крайни в любовта. Това е единственият християнски екстремизъм – този на любовта“.

Да обезоръжим сърцето си

Папа Франциск призова всеки един да погледне в сърцето си и да вложи любов спрямо неприятелите, спрямо „хората, които се отнасят лошо към нас…“, не трябва да се интересуваме от лошотията на другите, а от нашето сърце, обезоръжавайки го от любов към Исус:

„Богопочитанието е противоположно на културата на омразата. А културата на омразата може да се контрастира с борба срещу навика да се оплакваме. Колко пъти се оплакваме заради това, което не получаваме, за онова, което не върви! Исус знае, че много неща не са наред, че винаги ще има някой, който ни мисли зло… Но иска от нас само да се молим и да обичаме. Това е революцията на Исус, най-великата в историята: от враг, който да мразим – към враг, който да обичаме, от навика да се оплакваме – към културата да се дарява. Да сме част от Исус – това е пътят!“.

Любовта и прошката побеждават

Франциск посочи още, че „да се обича и да се прощава, означава да живеем като победители“ и отбеляза, че в Гетсиманската градина Исус бе казал на Петър: „тури ножа си в ножницата“:

„В днешната Гетсиманска градина, в нашия безразличен и несправедлив свят, където сякаш присъстваме на агонията на надеждата, християнинът не може да постъпва така, както бяха направили онези ученици, които най-напред извадили нож, а след това избягали. Не, изходът не е да се вади нож срещу някого, нито да се бяга от времето, в което живеем. Изходът е пътят на Исус: действената любов, смирената любов, до края на живота“.

Затова папата посочи, че от Бог трябва да поискаме да ни научи да обичаме и да прощаваме:

„И да поискаме и благодатта да виждаме другите не като пречка и усложнение, а като братя и сестри, които да обичаме. Много често ние искаме помощ и благодат за нас, но твърде рядко изпросваме да можем да обичаме! Недостатъчно е нашето искане да можем да живеем със сърцето на евангелието, да бъдем наистина християни!“.

23 Февруари 2020, 16:22