Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция на площад Свети Петър Папа Франциск на генералната аудиенция на площад Свети Петър  (ANSA)

Франциск: молитва, пост, милосърдни дела: ето пътят в пустинята

Великият пост е „време да изключим телевизора и да отворим Библията. Време да се откъснем от мобилния телефон и се свържем с Евангелието и да говорим на „ти“ с Господ“. Това каза папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе на 26 февруари, Пепеляна сряда, когато католиците навлизат във Великопостното време. Пред повече от 15 хиляди души на площад „Свети Петър“, Франциск говори за „пустинята“, в която Исус се оттегля 40 дни в началото на своето служение. В края на аудиенцията, папата отправи мисълта си към засегнатите от коронавируса: "Бих искал още веднъж да изразя близостта си със засегнатите от коронавируса и със здравните работници, които ги лекуват, както и с гражданските власти и всички, които работят за подпомагане на пациентите и спиране на инфекцията".

Предлагаме пълния текст на папското размишление:

Скъпи братя и сестри,

Днес, Пепелна сряда, започваме четиридесетдневно пътуване към Пасхата, към сърцето на литургичната година и на вярата. Това е път, който следва този на Исус, който в началото на своето служение се оттегли в продължение на четиридесет дни, за да се моли и пости, изкушен от дявола, в пустинята. Затова, днес бих искал да говоря за духовното значение на пустинята. Какво духовно означава пустинята за всички нас, дори и ние, които живеем в града, какво означава пустинята.

Нека си представим, че сме в пустиня. Първото чувство би било да се озовем заобиколени от голяма тишина: без шум, освен от вятъра и нашия дъх. Пустинята е мястото на откъсване от шума, който ни заобикаля. Отсъствието на думи може да направи място за друго Слово, Словото Божие, което гали сърцата ни като лъх от тих вятър (и там е Господ)(срв. 1 Царе 19:12). Пустинята е мястото на Словото, с главна буква. В Библията, Господ обича да говори с нас в пустинята. В пустинята той дава на Мойсей "десетте думи", десетте заповеди. И когато хората се отдалечават от него, превръщайки го в невярна съпруга, Бог казва: „Но ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й. И там тя ще се отзове както в дните на младостта си“ “(Ос 2: 14-15). В пустинята чуваме Словото Божие, което е като лек звук. Книгата Царства в Стария завет казва, че Божието Слово е като нишка на звучна тишина. В пустинята човек намира близост с Бога, любовта на Господ. Исус обичаше да се оттегля всеки ден в безлюдни места, за да се моли (срв. Лк 5:16). Той ни научи как да търсим Отца, който ни говори мълчаливо. И не е лесно да запазим тишина в сърцето, винаги се опитваме да говорим, да бъдем с другите, но това е важно.

Великият пост е подходящото време да се освободи място за Божието Слово. Това е време да изключим телевизора и отворим Библията. Време да прекъснем мобилния телефон и се свържем с Евангелието. Когато бях дете, нямаше телевизия, но имаше навик да не се слуша радио. Великият пост е пустиня. Време да се откажем от ненужни думи, слухове и клюки и да говорим на „ти“ с Господ. Време, за да се посветим на една здравословна екология на сърцето. Ние живеем в среда, замърсена от твърде много словесно насилие, от много обидни и вредни думи, които мрежата усилва.

Днес се обижда сякаш се казва "Добър ден". Заляти сме от празни думи, с реклами, с коварни послания. Свикнали сме да чуваме всичко за всеки и рискуваме да се подхлъзнем в светско поведение, което атрофира сърцето ни и няма байпас, който да лекува това, само тишината. Полагаме усилия, за да различим гласа на Господ, който ни говори, гласа на съвестта, гласа на доброто. Исус, призовавайки ни от пустинята, ни кани да слушаме онова, което има значение, важното, същественото. На дявола, който го изкушава, отговаря: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Мт. 4: 4). Нуждаем се от хляба на Божието Слово, нуждаем се да говорим с Бога: нуждаем се от молитва. Защото само пред Бог се проявят склонностите на сърцето и двуличието на душата пада. Тук е пустинята, място на живота, а не на смъртта, защото диалогът в мълчание с Господ ни възвръща живота.

Нека отново се замислим за пустинята. Пустинята е мястото на същественото. Да се вгледаме в живота си: колко безполезни неща ни заобикалят! Ние гоним хиляда неща, които изглеждат необходими, а в действителност не са. Колко хубаво би било за нас да се отървем от толкова много излишни реалности, за да преоткрием какво има значение, да намерим лицата на тези около нас! Исус също дава пример за това, чрез поста. Постът е умението да се откажеш от суетните неща, от повърхностното, за да преминеш към същественото. Постът не служи само за отслабване, а води към същественото. Това е търсене на красотата на един по-опростен живот.

И накрая, пустинята е мястото на усамотението. И до днес, близо до нас има много пустини, много самотни и изоставени хора. Колко бедни и стари хора стоят до нас и живеят в тишина, без да правят шум, маргинализирани и изхвърлени! Да се говори за тях не предизвиква публичен интерес. Но пустинята ни води към тях, към онези, принудени да мълчат, които безшумно молят за помощта ни. Много мълчаливи погледи, които молят за нашата помощ. Пътят в пустинята на Великия пост е път на милосърдието към по-слабите.

Молитва, пост, милосърдни дела: ето пътят в пустинята на Великия пост.

Скъпи братя и сестри, с гласа на пророк Исая Бог е дал това обещание, чуйте добре: „Ето, аз правя ново нещо, ще отворя път в пустинята“ (Ис. 43,19). В пустинята се отваря път, който ни води от смъртта към живота, се отваря в пустинята. Нека влезем в пустинята с Исус, ще излезем от нея, предвкусвайки Пасхата, силата на Божията любов, която обновява живота. Така ще се случи и с нас, както за онези пустини, които разцъфтяват през пролетта, карайки пъпки и растения изведнъж да поникнат „от нищото“. Смелост, да навлезем във Великия пост, следвайки Исус в пустинята: с Него нашите пустини ще разцъфтят. Благодаря“.

(dg/vatn)

26 Февруари 2020, 12:39