Ангел Господен: Рождество означава да приемем дара на светостта
Джада Акуилино - Димитър Ганчев - Ватикана
Докато продължаваме да съзерцаваме "възхитителния знак на Рождественската ясля“, Франциск ни приканва да "разширим погледа си" и осъзнаем значението на раждането на Исус, позовавайки се на литургичните четива за деня, посланието на свети Павел апостол до Ефесяни (1,3-6.15-18). и Евангелието на Йоан (1,1-18).
„Евангелието с Пролога на свети Йоан ни показва шокиращата новост: вечното Слово, Божият Син, който стана плът“ – каза папата. Той не само дойде да живее сред хората, но и стана един от народа, един от нас! След това събитие, ориентир в нашия живот няма да бъде само закон или институция, а човек, божествена Личност, Исус, който ръководи живота ни, ни приканва да тръгнем по пътя, защото Той го е извървял преди нас“.
Св. Павел, продължи папата, благославя Бога „за неговия план, осъществен чрез Исус Христос“. В този план всеки от нас намира своето „основно призвание“: ние сме „предопределени“ да бъдем Божи чеда „чрез делото на Исус Христос“. Вечният Син стана плът, за да „ни въведе в синовата си връзка с Отца“.
„Днешната Литургия ни казва, че Евангелието на Христос не е приказка, не е мит, нито назидателна история – изтъкна папа Франциск. Христовото Евангелие е пълното откровение на Божия план за човека и света. Това е послание, което е едновременно обикновено и грандиозно, което ни кара да се запитаме: какъв конкретен проект е поставил Господ в мен, който все още актуализира своето раждане сред нас? Апостол Павел ни предлага отговора: „Бог ни избра в благотворителност да бъдем свети и непорочни пред него с любов“.
Това е значението на Рождество, обясни папа Бергольо. „Ако Господ продължава да идва сред нас, ако продължава да ни дарява със своето Слово“, това е така, защото всеки от нас да отговори на призива „да станем непорочни в любовта“.
„Светостта означава способността да съхраним дара, който Бог ни е дал. Само това: да съхраним безвъзмездието. Това означава да си светец. Затова, който приема светостта като дар, не може да не я преведе в конкретни действия в ежедневието. Този дар, тази благодат, която ми е дал Бог, аз го превеждам в конкретни действия в ежедневието, в среща с другите. Това милосърдие и любов към ближния ни, отражение на Божията любов, в същото време пречиства сърцето ни и ни предразполага за прошката, правейки ни ден след ден „непорочни“: Бог влиза в нас, безвъзмездно, а ние го съхраняваме и го даряваме на другите“.
